Изявителното наклонение (лат. indicativus) е основно и има най-широка употреба. Чрез него говорещият съобщава, че действието е действително съществуващо (съществувало или предстоящо да се осъществи), или пък отрича съществуването му (в миналото, в настоящето или в бъдещето).
Всички глаголни времена имат форми за изявително наклонение. Използват се във всички видове текстове. ВремеФормиСегашномисля, мислиш, мисли мислим, мислите, мислятМинало несвършеномислех, мислеше, мислеше, мислехме, мислехте, мислехаМинало свършеномислих, мисли, мисли, мислихме, мислихте, мислихаБъдещеще мисля, ще мислиш, ще мисли ще мислим, ще мислите, ще мислятМинало неопределеномислил съм, мислил си, мислил е, мислили сме, мислили сте, мислили саМинало предварителнобях мислил, беше (бе) мислил, беше (бе) мислил, бяхме мислили, бяхте мислили, бяха мислилиБъдеще в миналотощях да мисля, щеше да мислиш, щеше да мисли, щяхме да мислим, щяхте да мислите, щяха да мислятБъдеще предварителноще съм мислил, ще си мислил, ще е мислил, ще сме мислили, ще сте мислили, ще са мислилиБъдеще предварително в миналотощях да съм мислил, щеше да си мислил, щеше да е мислил, щяхме да сме мислили, щяхте да сте мислили, щяха да са мислили
Бележки
Категория:Глагол