Готическата скулптура се ражда в тясна връзка с архитектурата, като резултат от украсата на големите катедрали и други религиозни сгради, но в крайна сметка придобива независимост и започва да се отделя като самостоятелно изкуство. Възниквайки във Франция, в района на Париж, тя има първия си важен израз в обновяването на базиликата Сен Дени, извършено между 1137 и 1144 г. Първата ѝ фаза разработва строг, стилизиран стил, с издължени пропорции и йерархичен общ вид, желаещ да предаде впечатление за духовност, доста далеч от анатомията на истинското тяло. От 1200 г. стилът започва да се развива към по-голям натурализъм и реализъм, с прогресивно поглъщане на класическите влияния и по-голямо наблюдение на природата. Промените в религиозната доктрина, които довеждат до сближаване на Бог с човека и смекчаване на неговия характер, който преди е недостъпен и негъвкав, също допринасят за влияние върху еволюцията на предпочитаните форми и теми. Около 1300 г. готическият стил вече е далеч отвъд френските граници. Формират се важни регионални школи и около 1400 г. той доминира в по-голямата част от Европа, след което започва упадък, който следва различни модели в различните региони. Готическата скулптура в късните си етапи продължава да се използва широко в архитектурната декорация.«Arte Gótica».Encyclopædia BritannicaJaeger, C. Stephen (1994). «The Envy of Angels: Cathedral Schools and Social Ideals in Medieval Europe, 950 – 1200». Middle Ages series (em inglês). Universidade de Pensilvânia,pp.346
Готически преглед и хронология Теоретична обосновка Готическата скулптура е до голяма степен резултат от дефинирането на нов визуален речник за представяне на изображения, след дебат, който се провежда за определени концепции на християнската религия. Един от най-важните моменти в този дебат е относно валидността на представянето на свещените изображения, проблем, който датира от самия произход на християнството и все още не е достатъчно изяснен. Ранното християнство таи отвращение към изобразяването на свещени герои, позиция, която е наследена от еврейската религия, която забранява създаването на култови изображения, страхувайки се от идолопоклонството. Изрична заповед срещу изображенията фигурира в Десетте Божи заповеди, където третата гласи: „Няма да създаваш идоли." От друга страна древната класическа езическа традиция, която предоставя съществени елементи за формулирането на новата вяра, е напълно благоприятна за представянето на боговете и двете течения остават в постоянни конфликти през цялото време на Средновековието.
Едно от първите последователни християнски твърдения в полза на изображението идва от папа Григорий Велики, който в писма до епископа на Марсилия, написани около 600 година сл.н.е., полага основите на последвалия спор. Материалните неща, изображенията не трябва да бъдат почитани, но и не трябва да бъдат унищожавани, тъй като изобразяването на сцени от свещената история и герои от Библейските текстове са полезни за преподаването на учението на неграмотните маси, които „могат да прочетат в тях това, което не могат да прочетат в книгите“ и тяхното съзерцание може да насочи поклонника към съзерцанието на Бога.
Затова Григорий прибягва до мнението на Василий Велики, който е заявява векове преди това, че „честта, отдадена на образа, се издига до неговия прототип“. Григорианската декларация, идваща от папа, смятан за мъдър – по-късно издигнат до статута на отец на Църквата, преповтаря позицията на Василий – и зачита приноса на св. Йоан Дамаскин, е мощен аргумент против иконоборческата теза, която от самото начало разбунва християните и бушува със страшна сила във Византийската империя.
Въпреки че въпросът е официално разрешен през 787 г. на Втория Никейски събор, който узаконява почитането на изображенията, дебатът продължава и през следващите няколко века. Няколко други прелати пишат в защита на свещеното изобразяване като вземат аргументи както от ранните църковни текстове, така и философите от древността. Те продължават да се позовават на авторитети.
Особено свързани с възхода на готиката са съчиненията на Псевдо-Дионисий Ареопагит – автор, който заимства от платоновите тези чрез Плотин и който е високо ценен във Франция от IX-X век, оказвайки влияние върху абат Сугерий – създател на първата построена готическа църква.
По това време иконоборческият проблем най-накрая е преодолян чрез редица други теоретични приноси и свещените изображения окончателно се официализират, въпреки че протестите все още се чуват тук-там. Те се превръщат не просто в biblia pauperum („книги за неграмотните “), но също така показват разрешени версии, одобрени от конституираната църковна йерархия, с цел коригиране на устните традиции, които изкривяват или неправомерно украсяват свещената история.Kessler, Herbert(2006).«Gregory the Great and Image Theory in Northern Europe during the Twelfth and Tirtheenth Centuries». Wiley-Blackwell, pp.151 – 163Bredin, Hugh (2002). „Medieval Art Theory“. Wiley-Blackwell, pp. 29 – 30
Ранна готика или ниска готика Доказателството за този успех е в голямото разпространение на свещени изображения, което се случва през последната фаза на романския стил, между ХI и ХII век, създавайки съвкупност от тематични мотиви и подходящи форми за предаване на религиозна доктрина. Що се отнася до скулптурата, основната романска иконография е оставена в украсата на тимпаните над главните входове на църкви и катедрали, замислена като визуално въведение и духовна подготовка за богослужението, което трябва да се проведе вътре, което съвпада с появата на най-ранните готически образци през ХІІ век.Chapuis, Julien (2000). „Romanesque Art“ (em inglês). Heilbrunn Timeline of Art History. Nova Iorque: The Metropolitan Museum of Art Всъщност романските иконографски програми естествено оказват голямо влияние върху готиката, която е естествена еволюция от това. Така стилистичното разграничение между романската скулптура и примитивната готика често става фино. Най-очевидните нововъведения на ранната готика са прилагането на скулптури върху архиволтите и страничните колони на порталите и нарастващата тенденция към по-малко компактна, по-отворена и рационална организация на сцените и към удължаване на пропорциите на фигури, следвайки по-големия вертикализъм на сградите.«Western-sculpture: Romanesque». Encyclopædia Britannica
В общи линии разпространението на изображенията, извлечени от вече консолидираното романско наследство, което вече дава големи плодове, се възпроизвежда по следната схема: над главния вход неизменно има сцена с Христос, често Страшният съд, Христос в Слава или Разпятието. Около него има фигури на светци и ангели, в колоните и фризовете отдолу, апостоли и други фигури от Стария завет или от време на време алегории, като Мъдрите девици и Неразумните девици, олицетворение на свободните изкуства, или по-късни исторически герои като някой поборник на вярата или благочестив покровител. Ако църквата има второстепенни входове, тимпаните ѝ са украсени с някаква сцена от живота на Дева Мария, чийто култ се увеличава значително през този период, както и с някакво събитие от живота на светеца покровител на църквата. Далеч от произволен избор, изображенията на готическата фасадна иконография са внимателно подбрани, за да формират последовател на дидактическа програма за наблюдателя, илюстрираща еволюцията на вярата от нейното основаване от еврейските патриарси до появата на въплъщението Христос с неговата доктрина за изкупление и в крайна сметка, представяйки своето телеологично следствие в апокалиптичното осъждане на нечестивите и апотеоз на доброто в Царството Небесно.Fowler, Harold North. „Uma História da Escultura“. Kessinger rare reprints, pp. 204 – 208. Kessinger Publishing, 1916 – 2005
В същото време подходът към мотивите, открити в романската иконографска традиция, също започва да се променя. Дотогава най-често срещаната сцена на порталите на църквите е тази на Страшния съд, с акцент върху мъките, които очакват неверниците в Ада. От средата на XI век Париж се превръща в най-големият богословски и културен център в Европа чрез присъствието на велики философи и педагози като Пиер Абелар и Юг дьо Сен Витор и действието на няколко школи, които се сливат, за да образуват Университета на Париж около 1170 г. и в тази по-либерална академична среда, относително независима от Църквата, една хуманистична философия се налага и е структурирана доктрината за Чистилището, която предлага път за бягство от Ада през етап на пречистване преди възнесението в Рая.
В същото време Дева Мария, както и други светци, започват да се смятат за големи застъпници на човечеството за Христовата истина. В този процес дългогодишната тенденция на християнската вяра да поправя грешника чрез страх и заплахата от вечно проклятие е смекчена от възгледи, които наблягат на милостта пред божествения гняв и които отчитат повече присъщата погрешност на човешката природа. По този начин сцените на Страшния съд продължават да бъдат често срещан мотив, но сега те започват да са предназначени да подчертават реда, надеждата и справедливостта, показвайки пътищата за спасение чрез покаяние и състрадателното ходатайство на светиите. Много подчертаната вертикалност на готическите катедрали и тяхното изобилие от големи прозорци, които позволяват голямо проникване на светлина в интериора, за разлика от много по-тежките и „квадратни“ форми и тъмната среда на романската архитектура.Rothschild, Lincoln (2007). „Sculpture through the Ages“. Read Books,pp.105 – 107Clark, William W. (2006). «Catedrais Medievais». Greenwood guides to historic events of the medieval world,pp.73 – 75.Greenwood Publishing Group
Ранната готика остава по същество френски феномен, концентриран в района на Париж, и първият важен паметник за включване на скулптури е базиликата Сен Дени, чийто настоятел Сугерий, прави реформата между 1137 и 1144 години на вече съществуваща романска сграда и той я украсява с богата декорация. Особеното значение на Сен Дени е, че Карл Велики е помазан там, там е гробницата на Карл Мартел и други основатели на кралството, следователно е паметник на династията на Каролингите и в същото време се превръща в символ за консолидиране на монархията във Франция, процес, в който Сугерий играе важна роля в качеството си на съветник на краля и регент на Франция по време на Втория кръстоносен поход. Освен това базиликата е монументалното светилище на Сен Дени, мъченик и апостол на Франция, покровител на Париж и защитник на кралството, а Сугерий пожелава да я превърне в най-важния център на поклонение за Франция. Така то е облечено с духовни и политически значения. За Сугерий, който е повлиян от писанията на Псевдо-Дионисий Ареопагит, украсата на църквата със златни предмети и скъпоценни камъни, витражи, картини и скулптури, е ценен образователен инструмент, като начин за визуално представяне на учението пред хората и я прави по-лесно разбираема. Ясната организация на сцените на тимпана се различава от компактните аранжименти на романските ансамбли, а нейните колонни статуи също са иновация.Gardner, Helen; Kleiner, Fred S. & Mamiya, Christin J. (2005). „Gardner's art through the ages: the Western perspective“. Volume 1. Cengage Learning, pp. 361 – 368 (em inglês)Janson, Horst Woldemar (2003). „História da Arte: a tradição ocidental“ (em inglês). Prentice Hall PTR