Раннонеолитно селище Джулюница, придобило извесност с името Раннонеолитно селище Джулюница-Смърдеш е раннонеолитен обект с приблизително датиране 6100 – 5900 пр. Хр., считано за част от така наречената културна група Копривец (най-ранната неолитна културна група от Северна България). В обектът са открити материали, който наподобяват тези от раннонеолитни обекти от района на Егейско море — Ходжа Чешме (Hoca Çeşme), части от Фикир тепе (Fikirtepe) и други такива от района на западна Анатолия - Ege Gübre, Ulucak, Çukuriçi Höyük. Обектът хоризонтална стратиграфия, като най-ранното селище се намира на север. Датирането с AMS показва данни около 6100 – 5900 пр. Хр.
В Джулюница-Смърдеш има четири слоя от периодът ранен неолит и множество керамични находки, които са база за сравнение не само в Северна България.
Изследователи Разкопките са започнати от Недко Еленски през 2001г.Еленски, Н. 2003. Сондажни проучвания на раннонеолитното селище Джулюница–Смърдеш, Великотърновско, Археологически открития и разкопки през 2002 г., София, 14-15. В периода 2010/1 се създава работна група, базирана в Тюбигенския Университет, която изучава обекта.Работната група е координирана от Райко Краус: Arbeitsgruppe През 2014 международен екип, включващ още Таня Джанфезова и Крис Дохерти, прубликува детайлно проучване на керамиката от селището. Техният труд обяснява и проблематиката на периода като дава подробности за керамиката открита на обекта и теории относно нейното датиране.
Теории за неолитизация За централна Северна България има три основни теории за неолитизация
а) от запад на изток - по поречието на Дунав.
б) от юг - през Босфора, Дарданелите, Марица и Тунджа, проходите в Странджа и Стара планина стигайки до реките Янтра и Русенски Лом
в) от изток на запад - от ареалите на Черноморието Янтра(Özdogan 2006).
По всяка вероятно обаче причините са комплексни, но на лице са данни на раннонеолитни селища в Централна и Североизточна България.
Ранният неолитен период в Бъклгария се характеризира с монохромна керамика, сладвана от рисувана такава с бяла боя върху червено. За фазите пре-Караново или Копривец са характерни тъмно полираните съдове и липсата на бяла окраска. Тъй като най-ранният слой в Джулюница съдържа точно такава керамика, се смята от някои автори за ключово място за датиране на ранната неолитизация в България,Krauß R., Elenski N., Weninger B., Clare L., Çakırlar C. and Zidarov P. 2014. Beginnings of the Neolithic in Southeast Europe: the Early Neolithic sequence and absolute dates from Džuljunica-Smărdeš (Bulgaria). Documenta Praehistorica 41: DOI:10.4312/dp.41.3 но не трябва да пропускаме и оспорването на наличие на монохромна фаза като цяло в България,Stefanova, T. 1996. A comparative analysis of pottery from the `Monochrome Early Neolithic horizon` and `Karanovo I Horizon` and the problems of the Neolithization of Bulgaria. Poročilo o raziskovanju paleolita neolita in eneolita v Sloveniji, 23, 15-38. поради липса на достатъчно археологически материал.ref>
Неолитизационен елемент в керамиката Керамиката открита в най-ранният слой в Джулюница е с тъмна повърхност, черно-кафява полирана такава. Във вторият слой, макар и малобройна, се открива бяло върху червено рисувана керамика,
Необходими са допълнителни проучвания на обектът за да може да бъдат открити още доказателства за неговата значимост за неолитизацията на Балканите.
Източници
Оходен Категория:Археологически обекти в България