Едгар Варез

Едгар Варез (: Edgard Victor Achille Charles Varèsee) френско-американски композитор (1883 – 1965).

Въпреки че общото времетраене на неговите композиции се равнява на едва три астрономически часа, той „повече от всеки друг, носи завоевателския, откривателския, смелия дух, който дефинира човека на ХХ век.“Roy, J. Varèse – Témoin de son siècle. ‬– In: VARÈSE vingt ans après… La revue Musicale, Paris: Editions Richard-Masse, 1985, p. 158. Неговата личност оставя своя траен отпечатък в музикалния живот от това време – епоха на динамични трансформации, на разчупване на музикалните традиции, на новаторство в композиторските практики и на обогатяване на музикалния език чрез нови изразни средства, сред които своето място заема и електрониката. Като един от дръзките експериментатори на своето време, Едгар Варез се свързва изключително със зараждането на електронната и електроакустичната музика, още преди легитимирането ѝ като едно от ярките и дори революционни музикални явления.

Биография Детско-юношески период Едгар ВарезПълното изписване на латиница на името на композитора е Edgard Victor Achille Charles Varèse. Голяма част от ранните му творби са публикувани под името „Edgar Varèse“ (без „d“ на края на собственото име), но през 40-те години на ХХ век композиторът се връща към пълното изписване на името си. е роден в Париж, Франция, на 22 декември 1883 г. Той е първото дете на Анри и Бланш-Мари ВарезБащата на композитора – Анри Варез е от френско-италиански произход, а майка му е французойка.. Ранните си години Е. Варез прекарва в Париж и във Вилар (на френски език Le Villars) – селце в Бургундия, от където е семейството на майка му. Вилар заема специално място в сърцето на композитора – според Луиз ВарезЛуиз Варез е втората съпруга на Едгар Варез и автор на един от биографичните трудове, посветени на композитора – Varèse, L. Varèse: A Looking-Glass Diary. Vol. I, New York: W.W. Norton and Company, 1972.Varèse, L. Varèse: A Looking-Glass Diary. Vol. I, New York: W.W. Norton and Company, 1972. той винаги го споменава с плам и любов, най-вече заради дядо си Клод Корто, с когото е имал изключително топли взаимоотношения. В тази връзка самият Едгар Варез споделя: „Аз съм бургундец, въпреки че съм роден в Париж. (…) Там (бел.моя – във Вилар, Бургундия) израснах и си спомням как мразех да се връщам за училище в Париж при семейството ми. По-късно, когато бях студент в Парижката Консерватория и след това, като живеех в Берлин, често отскачах за ваканции до Вилар и оставах там при дядо ми. (…) Една от ранните ми композиции – първата ми оркестрова творба, която бе изпълнена пред публика (през 1910 г. в Берлин), нарекох BourgogneBourgogne в превод от френски език означава Бургундия. в негова чест и му я посветих1910 г. е годината на смъртта на дядото на Едгар Варез..“Varèse, E. – In: Varèse: A Looking-Glass Diary Vol. I. Louise Varèse. New York: W.W. Norton and Company, 1972, p. 18.

През 1892 г. семейството на Варез се мести в Торино, Италия, където той е искал да учи музика, но баща му, който е инженер, настоява синът му да последва неговите стъпки в инженерното поприще. Въпреки конфликтаТози конфликт има множество проявления, които не би било възможно да бъдат изброени в обема на настоящия раздел. Само един пример е достатъчен обаче, за да се вникне в дълбочината му: още в детските си години Едгар Варез проявява интерес към музиката. Във Вилар е имало роял, който баща му заключва, щом вижда музикалните наклонности на сина си, за да не попречи това на предначертаното му инженерно бъдеще. Важно е да се отбележи, че конфликтът между баща и син взима такива размери, че по-късно довежда до окончателно прекратяване на взаимоотношенията между двамата. между баща и син относно професионалното бъдеще на младия Едгар Варез, именно техническото образование оказва решаваща роля за формирането му като композитор и като личност въобщеТочните науки са неразривна част от композиторската мисъл и музикалните концепции на Е. Варез . През 1900 г., тайно от баща си Едгар Варез започва частни музикални уроци (по хармония и полифония) при Джовани Болзони – тогавашния директор на Торинската Консерватория. Виждайки заложбите на младия Е. Варез и предначертавайки му бляскаво музикално бъдеще, Дж. Болзони сам настоява пред бащата на бъдещия композитор да му позволи да продължи с обучението по музика. Така се стига до 1903 г., в която след поредния конфликт между баща и син (прераснал във физическа саморазправа), Едгар Варез напуска завинаги дома си в Торино и отива в Париж с амбицията да продължи музикалното си обучение и да превърне музиката в свой професионален път.

Формиране на музикалните възгледи. Париж и Берлин През 1903 г. френската столица е в епицентъра на зараждащата се нова европейска културна вълна – Париж е „мястото за срещи на всички онези хора бленуващи ХХ век“Ouellette, F. Edgard Varèse. London: Calder & Boyars, 1973, p. 12.. В тази атмосфера попада и едва двадесетгодишния Е. Варез. През 1904 г. той е приет в Скола КанторумSchola Cantorum de Paris е частна консерватория в Париж. Основана е през 1894 г. от Шарл Борд, Александър Гилман и Венсан д’Eнди., където изучава композиция и симфонична оркестрация при Венсан д‘Енди, полифония (фуга и контрапункт) при А. Русел и средновековна, ренесансова и барокова музика при Ш. Борд. За да се изхранва той работи като библиотекар и копист на партитури. В началото на 1905 г. Е. Варез кандидатства в Парижката Консерватория, където е приет и напуска Скола Канторум. Въпреки добрите си резултати и в двете учебни заведения, Е. Варез не се чувства комфортно в парижкия академичен климатVarèse, L. A Looking-Glass Diary Vol. I. New York: W.W. Norton and Company, 1972, p. 31 – 47.. За няколко години във френската столица той се запознава с редица артисти сред които Пабло Пикасо, Хулио Гонзалес, Гийом Аполинер, Леон Дьобел, Клод Дебюси, Ерик Сати и други. Близките му социални контакти са предимно с художници, поети, писатели, архитекти и изобретатели и значително по-малко с музиканти (това е тенденция, която се запазва до края на живота му). Вследствие на това и след придобиването на достатъчно познания и умения, у Едгар Варез започва да се формира специфична музикална визия и музикален изказ, които са в разрез с консервативните традиции на парижката музикално-академична среда. Така в края на 1907 г.В същата 1907 г. Е. Варез сключва брак с актрисата Сюзан Бинг. Месец по-късно семейството заедно потегля за Берлин. Те имат една дъщеря, развеждат се през 1913 г. Е. Варез се мести в Берлин – „град, който го привлича с по-благоприятния си музикален климат“.Ouellette, F. Edgard Varèse. London: Calder & Boyars, 1973, p. 21. По време на престоя си в Париж Едгар Варез композира следните оркестрови творби: Trois pièces, La chanson des jeunes hommes, Le Prélude à la fin d’un jour, Rhapsodie romane и Bourgogne (завършена по-късно в Берлин).

Едгар Варез живее в Берлин до началото на Първата световна война. В този период младият композитор се запознава с редица творци, сред които Феручо Бузони, Рихард Щраус, Густав Малер, Ромен Ролан, Огюст Роден, Хуго фон Хофманстал и други. Някои от тези познанства се превръщат в топли приятелства, като редица от тези личности оказват огромно влияние върху формирането на музикалните му възгледи. Годините в Берлин минават под знака на бедност и редица трудности в музикалното поприще. Въпреки това, младият композитор не спира творческата си дейностИменно в Берлин се състои първата му премиера. На 15 декември през 1910 г. е изпълнена неговата композиция и първа оркестрова творба Bourgogne.. Композициите му от този период са оркестровите творби Gargantua (незавършена), Mehr Licht, Les Cycles du Nord и незавършената опера Oedipus die Sphynx. Е. Варез остава в Берлин до началото на войната, след което се връща обратно в Париж, където е мобилизиран във френската армия. През 1915 г. Е. Варез е освободен от военна служба заради влошено здравословно състояние (двустранна пневмония). Това му дава възможност да осъществи пътуване до Ню Йорк, САЩ запланувано като няколко-седмичен престой. На 29 декември 1915 г. той пристига в Ню Йорк – градът, който ще се превърне в негов дом.

Ню Йорк – Новият свят и нови музикални хоризонти Едгар Варез стъпва на американска земя с 90 долара в джоба и знаейки две думи на английски език. Той започва работа отново като копист на партитури и преподава уроци по музика, за да се издържа. Композиторът постепенно навлиза в музикалните кръгове на Ню Йорк и ангажиментите не закъсняват – той дирижира редица оркестри с разнородна музикална програма и като диригент бива посрещнат изключително позитивно както от публиката, така и от музикалната критика. Уви, като композитор Е. Варез няма да се радва на такова топло посрещане на предстоящите премиери на собствените си музикални творби.

Освен диригентската и композиторската си дейност, Едгар Варез започва и редица проекти с обществено-културно значение: През 1919 г. той основава Нов симфоничен оркестър в Ню Йорк, създаден специално за изпълнение на нова музика. Две години по-късно основава и ICG – International Composers` Guild (Гилдия на международните композитори). А през 1922 г. по време на пътуване в Берлин основава съвместно с Ф. Бузони немската ICG Internationale Komponisten Gilde (Международна Композиторска Гилдия). Е. Варез създава тези организации с цел да се изпълняват и популяризират произведенията на композиторите от ХХ век. Благодарение на тези организации и най-вече на упоритата работа на Е. Варез, в Америка се състоят премиерите на творби на Хенри Кауъл, Чарлз Айвс, Бела Барток и много други композитори. През 1927 г. Е. Варез разпуска гилдията и година по-късно основава Pan-American Association of Composers (Пан-Американска асоциация на композиторите). Междувременно той вече е женен за Луиз Нортън и е получил американско гражданствоЕдгар Варез и Луиз Нортън (впоследствие Луиз Варез) сключват брак през 1922 г. Композиторът получава американско гражданство през 1927 г..

Малко след пристигането си в САЩ, Едгар Варез започва да представя пред американската публика своите революционни теории за музиката и музикалната композиция, въплътени в неговите творби. През 20-те години се състоят премиерите на редица негови произведения написани в този период: Offrandes през 1922 г., Hyperprism през 1923 г., Octandre през 1924 г., Intégrales през 1925 г., Amériques през 1926 г. и Arcana през 1927 г. Както всичко „ново“, музиката на Е. Варез е посрещната със сериозна съпротива. По-голямата част от публиката и критиката просто не са в състояние да я разберат, тъй като тя представлява радикален скок във времето. Диаметрално противоположните отзиви, граничещи с бунт се превръщат в тенденция за начина, по които музиката на Е. Варез резонира в обществото. Въпреки това, той остава верен на своите творчески търсения и концепции – дори това да означава да трябва да прекоси отново Атлантика. Така през октомври 1928 г. Е. Варез заминава за Париж.

Между САЩ и Европа – завръщане в Париж, завръщане в Ню Йорк