Линда Садник

Линда Садник () е австрийска езиковедка-славистка, специалист по старославянски и старобългарски език, изследовател на Преславската книжовна школа. Смятана е за създателка на най-авторитетната палеославистична школа в Европа през втората половина на ХХ век. През 1985 година е избрана за чуждестранен член на БАН.

Биография Линда Садник е родена на 13 декември 1910 година в днешния словенски град Птуй, тогава Петау, част от Австро-Унгария. Семейството ѝ се мести в Грац през 1926 година. След като завършва Грацкия университет, тя първоначално преподава сърбохърватски и български език като учител, а от 1941 година и като университетски преподавател в същия университет. През лятото на 1943 година защитава там успешно докторска степен с ръководител слависта проф. Бернд фон Арним (1899 – 1946), а през 1947 година е избрана за професор в университета.Trost, K. Linda Sadnik ✝, Bulletin der Deutschen Slavistik, No. 5 (1999), 5 – 7.

През 1959 година проф. Садник е поканена за директор на новооснования Институт по славистика към Университета на Саарланд. Там само за около десет години тя успява да събуди траен интерес към славистиката и да създаде единствена по рода си в Западна Европа палеославистична и палеобългаристична школа. Нейни студенти и по-късни последователи са професорите по славистика Рудолф Айцетмюлер (с когото сключва брак), Херберт Шелезникер, Харалд Якше, Клаус Трост, Анелиз Леграйд, Екарт Вайер, Волфганг Айсман, Хайнц Миклас, Рупрехт Баур, Манфред Трумер и други.Златанова, Р. Универсалният свят на езиковеда и България В памет на проф. Макс Манголд (8.05.1922 – 3.02.2015), ДЗЯЛО, е-списание в областта на хуманитаристиката, Х-ХХI в. год. IV, 2016, брой 7.

Заедно с Айцетмюлер през 1955 г. тя редактира нормативния речник „Handlexbuch zu den Altkirchenslavischen Texten“, публикува и изследвания по славянска акцентология и различни старославянски паметници. Заедно работят и по седемтомното критическо издание на творбите на Йоан Екзарх „Шестоднев“ и „Небеса“.

През 1968 година Садник е поканена да се върне обратно в Грацкия университет, където работи до пенсионирането си през 1975 година.

С Указ № 1576 от 23 май 1983 г. Линда Садник и Рудолф Айцетмюлер са удостоени с Международната награда „Братя Кирил и Методий“ за изключителни заслуги за развитието на старобългаристиката и славистиката. Отличието им е връчено на 30 май 1985 г. в българското посолство във Виена.Пехливанов, И. Ако сме държава на духа, да поправим грешката: Да бъде възстановена Международната Кирило-Методиевска награда, в. „Дума“, 23.05.2009.

През същата 1985 година проф. Садник е избрана за чуждестранен член на Българската академия на науките, а четири години по-късно за чуждестранен член на БАН е избран и Рудолф Айцетмюлер. Хрусанова, С., Найденова, С., Казански, Н. Българска академия на науките: Членове и ръководство (1869 – 2019), Централна библиотека, София, 2019, ISBN: 978-954-8854-19-1, с. 193, 253.

Линда Садник почива на 7 май 1998 година в Линц, Австрия.

Библиография Das Schicksal der Apokryphen im Slawentum. Universitas 2, 1947, 1051–1054. Einflüsse der Hochkulturen des Ostens auf das Weltbild der südosteuropäischen Volkskulturen. Wissenschaft und Weltbild 1, 1948, 295–301. Die Religion der Slawen im Altertum im Lichte der heutigen Forschung. Blick nach Osten, 1, 1948 № 1, 38–45. Religiöse und soziale Reformbewegungen bei den slavischen Völkern. 1. Das Bogomiletum in Bulgarien. Blick nach Osten, 1, 1948, № 3—4, 46–54. Die Muttergottes bei den orthodoxen Slawen. Austria 3, 1948, № 7, 247–251. Bulgariens Freiheitssänger und Kämpfer Christo Botev. Blick nach Osten 2, 1949, 240–242. Zur Herkunft der Wind- Vorstellungen und Wind-Bezeichnungen bei den Südslaven. Wiener slawistisches Jahrbuch 1, 1950, 131–133. Zur Frage des slavischen ěno-Suffixes. Slavistična revija 3, 1950, 297–300. Der Regenbogen in der Vorstellung der Balkanvölker. Byzantinische Zeitschrift 44, 1951, 482–486. Die Religion der Slawen. In: Christus und die Religionen der Erde. Bd. 2.Wien, 1951, 367–379. Südosteuropäische Rätselstudien. Graz-Köln: Böhlau, 1953; Der Balkan und die Hochkulturen des Vorderen Orients. Saeculum 1, 1954, 34–40. Otročьnikъ – otrokъ. Ein Beitrag zur Kulturgeschichte des sόdslavischen Wortschatzes. In: Festschrift für J. F. Schütz. Graz-Köln: Böhlau, 1954, 154–157. Handwörterbuch zu den altkirchenslavischen Texten. Heidelberg, 1955. (coauct. R. Aitzetmόller); Bogomilen. Slaven. In: Religionswissenschaftliches Wörterbuch. Freiburg, 1956; Abg. vasnь. In: Festschrift für M. Vasmer zum 70. Geburtstag. Berlin, 1956; Akzentstudien. Slavistična revija 10, 1957, 230–236. Slavische Akzentuation 1. Die vorhistorische Zeit. Wiesbaden: Harrassowitz, 1959; Kirchenslavisch usrechlьstvo ἀνομαλία’. Die Welt der Slaven 4, 1959, 448–449. Das slavische Imperfekt. Ein Beitrag zur Erforschung des urslavischen Verbalsystems. Die Welt der Slaven 5, 1960, 19–30. Zur Wiedergabe von πάϑος und ihm verwandter Wörter in den ältesten slavischen Denkmäler. Zeitschrift für slavische Philologie 30, 1962, 242–249. Die Nasalpräsentia und das frόhuslavische Verbalsystem. Die Sprache 8, 1962, 238–249. Vergleichendes Wörterbuch der slavischen Sprachen Bd. 1—4. Wiesbaden: Harrassowitz, 1963–1975. (coauct. R. Aitzetmόller); Eine zweite südslavische Übersetzung des Johannes Damascenus. In: V. Intern. Slawistenkongreß. Sofia, 1968. Slawist. Studien. Göttingen, 1963, 281–284. Slav. rekǫ: rьci. In: Orbis scriptus. München: Fink, 1966, 659–662. Des Hl. Johannes von Damascus Ἔκθεσις ἀκριвής τής ορθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Bd. 1. Wiesbaden: Harrasowitz, 1967; Bd. 2. Freiburg i. Br.: Weiher, 1981; Bd. 3. Freiburg i Br.: Weiher, 1983; Idg. *ei-slav. *iî in heterosyllabischer Stellung. Anzeiger für slavische Philologie 3, 1967, 1–4. К проблеме этимологическо-грамматических связей. В: Этимология. 1968. Москва: Наука, 1971, 3–10 Zur Frage volkssprachlicher Wortneubildungen. Anzeiger für slavische Philologie 6, 1972, 104–118. Prikladi o vîstanii – Symbole für die Auferstehung. Anzeiger für slavische Philologie 9, 1977, 247–254. Die Bruchstücke aus Väterschriften im Anschluß an die Übersetzung der Ἔкθεσις ἀκριвής τής ορθοδόξου πίστεως des Exarchen Johannes. Anzeiger für slavische Philologie 9, 1977, 429–444; 10—11, 1979, 163–187; 12, 1981, 133–169; Zur Lexik des Exarchen Johannes. Studia slavica Academiae scientiarum Hungaricae 25, 1979; Bedeutungsbeziehungen bei altbulgarischen und kirchenslavischen Zusammen- setzungen mit den Präfixen raz- und iz-. In: Festschrift für W. Lettenbauer zum 75. Geburtstag. Freiburg i. Br., 1982; Wortschatzstudien: I. abg. ksl. čisti, čismę…, II. abg. ksl. krasa, krasota, krasiti (sę)…,III. abg. ksl. ljuby, síljebljenie für σχέσις. Anzeiger für slavische Philologie 15–16, 1985, 17–30. Wortschatzstudien: IV. sьcǫtati, vískǫtati, V. Zum Verhältnis krasiti sę: radovati sę krasiti sę: τέρπεσθαι, VI. (ne)raditi, (ne)rodiji. Anzeiger für slavische Philologie 17, 1986, 3–20. Zur Übersetzung von abg. prostorъ. In: Pontes Slavici. Graz, 1986; Wortschatzstudien: VII. Abg. po vьlu, vьlovьnь u.a., VIII. Abg. Aksl. posětiti/posěštati, prisětiti/prisěštati. Anzeiger für slavische Philologie 18, 1987, 33–49. Zur Übersetzung von griech. φαντασία im Altbulgarischen. In Dona slavica Aenipontana, in honoren H. Schelesniker. Mόnchen, 1987; Wortschatzstudien: IX. Abg. aksl. ksl. sъmotriti, sъmotsŕenije, sъmotrъ….X. Zur Etymologie von abg. símotriti. Anzeiger für slavische Philologie 19, 1989, 1–24. Wortschatzstudien: XI. Abg. ksl. istęsknǫti, istęsklъ. XII. Beobachtungen zu abg. ksl. debelí. Anzeiger für slavische Philologie 20, 1990, 1–8. Gesammelte Aufsätze zur slavischen Lexik und Semantik. Freiburg i Br.: Weiher, 1991 (Monumenta linguae slavicae 29); Wortschatzstudien: XIII. Idg. *ten-gh- im abg. (aksl.) Material. In Gesammelte Aufsätze zur slavischen Lexik und Semantik. Freiburg i. Br.: Weiher, 1991, 173–188.

За нея Електронен справочник „Чуждестранна българистика“. Садник, Линда (18.01.2022 г.) Златанова, Румяна. Садник, Линда. В: Л. Грашева (гл. ред.), Кирило-Методиевска енциклопедия, Т. 3. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003, с. 518–519. Славчева, Ценка. Sadnik, Linda. В: Ценка Славчева, Историческата българистика в чужбина 1944—1980. Биобиблиографски справочник. София: БАН, 1983. Festschrift für Linda Sadnik zum 70. Geburtstag. Weiher: Freiburg i. Br., 1981 (Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. T. 15)

Източници

Категория:Австрийски езиковеди Категория:Слависти Категория:Българисти Категория:Възпитаници на Грацкия университет Категория:Преподаватели в Грацкия университет Категория:Чуждестранни членове на БАН Категория:Родени в Птуй Категория:Починали в Линц