Немският късокосмест пойнтер (още наречен Немски късокосмест птичар или Курцхаар) е средна по големина порода ловни кучета, създадена през XIX век в Германия първоначално за намиране на пернат дивеч при лов, а по-късно – за разнообразни задачи. Курцхаарите се класифицират като седма породна група („Континентални кучета, работещи със стойка“) от Международната федерация по кинология.

Стандарт на породата

Височина Мъжки: 62 – 66 cm; Женски: 58 – 63 cm.

Очи Трябва да са средно големи и да не са нито твърде навътре в черепа, нито твърде издадени. Цветът им трябва да е тъмно кафяв. Клепачите трябва да са добре прилепнали към очите.

Козина Трябва да бъде къса, гъста и твърда. При главата и ушите трябва да е по къса и тънка, а при опашката да не е по-дълга спрямо тази в другите части на тялото. Трябва цялото тяло да е покрито с нея.

Окраска Цветовете на породата могат да варират. Възможните варианти са: Чисто кафяв; Кафяв с бели петънца по краката и гърдите; Тъмен кафяво-червеникав с кафява глава и тяло на бели и кафяви петна в равно съотношение, с по-светли части в края на опашката и от вътрешната страна на задните крайници; Светъл кафяво-червеникав с кафява глава и бяло тяло на кафяви петна; Бял с кафяви петна по главата и тялото; Черен. Забележки

Кучетата от тази порода могат да имат жълти оцветявания на някои места по тялото; Бърните могат да бъдат на петна.

История

Курцхаарите произхождат от ловните куче, използвани при лова на пернат дивеч, в комбинация с използването на мрежи и на соколи, в района на Средиземноморието. През Франция, Испания и Фламандия пойнтерите навлизат в Германия, като отличителната черта на този вид кучета е тяхното умение да посочват на ловеца местоположението на дивеча. След навлизането на двуцевката през 1750 г. нуждата от такъв вид ловни кучета се увеличава, като типичната практика е да се разтрелват птиците само когато кучето може да ги види. От този момент нататък курцхаарите започват да се използват като ловни кучета за всякакви задачи, а не само за посочване на пернатия дивеч. През 1897 г. излиза Zuchtbuch Deutsch-Kurzhaar (), където се определят подходите за отглеждане на породата. Кинологът Албрехт цу Золмс-Браунфелс се смята а съставител на следните неща: описание на породата; методи за разпознаването и оценяването ѝ; списък с изпитания, през които трябва да минат всички ловни кучета.

И до ден днешен породата продължава да се подлага на подобни на гореспоменатите изпитания и да се развъжда целенасочено.

Здраве Курцхаарите имат предимно добро здраве, но все пак имат дадени наследствени заболявания, някои от които са:

– Дисплазия на тазобедрената става – теглото, начинът на обучение и диетата могат да доведат до това заболявание, дори и кучето да го няма заложено генетично.

– Лакътна дисплазия – както при дисплазията на тазобедрената става, така и тук начинът на живот играе голяма роля, а не само произходът му.

– Прогресивна ретинална атрофия – въпреки че няма как да се предотврати или лекува, все пак може да се останови дали кучето носи такива гени чрез ДНК тест.

- Кератоконюнктивит – за разлика от горното заболяване, това може да се лекува.

– Вродена субаортна стеноза – Заболяването може да бъде установено още преди навършването на първата година при наличието на определени сърдечни шумове. Лечението му зависи от състоянието на кучето.

– Стомашна дилатация и синдром на волвулус – посредством гастропексия може да се предотврати достигането до това състояние.

Вижте също Кучешки портал Списък с кучешките породи Ловно куче Немски дългокосмест пойнтер Немски твърдокосмест пойнтер Ловджийски кучета

Източници

Категория:Германски породи кучета