СС

Шуцщафел, повече познато като СС (еС-еС) или SS ( – „охранителен отряд“), е голяма паравоенна организация, един от важните компоненти на нацистката партия в Германия, създадена през 1925 г. като военизиран корпус за охрана на висшите функционери на партията. Членовете на СС често са наричани есесовци. Не бива да се бъркат с „кафявите ризи“ – членовете на СА (SA – SturmAbteilung, щурмови отряди, подчинени на Рьом и размазани в Нощта на дългите ножове по инициатива на фюрера).

Организацията СС е смятана за „преторианска гвардия“ и целият ѝ състав се набира на расов и идеологически принцип. Кандидатите са подлагани на обстойни медицински и расови изследвания, трябва и да изпълнят спортни нормативи и да представят своето родословие като гарант за расовата си чистота. СС се разграничава от армията и от другите членове на партията чрез изграждане на специфична йерархия, свои униформи и означения; идеологията на организацията, освен възгледите на Националсоциалистическата германска работническа партия, включва и цялостен духовно-политически мироглед на „арийския воин“. Най-дългогодишният ръководител на СС е Хайнрих Химлер – ръководи организацията от 1929 до 1945 г.

Сред най-известните клонове на СС са Sicherheitsdienst (SD – Sicherheitsdienst der SS, „Служба за сигурност на СС“), Айнзацгрупи (Групи за специални задачи) и обслужващите концентрационните лагери SS-Totenkopfverbände (SS-TV, буквално „Формации Мъртвешка глава“). RSHA (Reichssicherheitshauptamt, „Главното управление на сигурността на Райха“) обединява Гестапо – Тайна държавна полиция, Криминалната полиция (Крипо), службите за контраразузнаване и разузнаване и всички институции, имащи отношение към сигурността на Нацистка Германия. Това са правителствени учреждения, чиито персонал се състои в огромната си част, но не изцяло, от членове на СС.

СС е организацията, която е най-отговорна за убийствата на около 5,5 до 6 милиона евреи и милиони други жертви в Холокоста. Членове на всички нейни клонове извършват военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на Втората световна война. СС също участва в търговски предприятия и експлоатира затворници от концентрационните лагери като робски труд.

След войната, съдиите на Нюрнбергския процес обявяват СС за престъпна организация. Ернст Калтенбрунер, най-високопоставеният оцелял главен началник на отдел на СС, е признат за виновен за престъпления срещу човечеството и обесен през 1946 г.

Начало Предшественик на СС

Началото на СС е свързано с възникването на нацисткото движение в есента на следвоенната 1919 г. Тогава доброволните отряди на Фрайкорпс „Хакетау“ и части от райхсвера потушават бунта на комунистите и свалят червената власт в Бавария. През януари 1920 г. Германската работническа партия (Deutsche Arbeiter Partei - DAP) избира за главен пропагандатор ефрейтор Адолф Хитлер, и по негово предложение името на партията е променено на „Национал-социалистическа работническа партия“ (National Sozialistische Deutsche Arbeiter Partei - NSDAP). По това време офицер Карл Майр, който внедрява Хитлер в работническата партия, е сменен от капитан Ернст Рьом. След свалянето на съветската република на Рьом е възложено да организира система за гражданска самоотбрана. Под натиска на държавите победителки през 1921 г. германското правителство забранява баварското гражданско опълчение. Около Рьом остават само неколцина „верни“ бойци. На една от многобройните сбирки на групировката „Железен юмрук“ в Мюнхен, той се запознава и е особено впечатлен от агитатора на NSDAP Хитлер. Докато австрийският демагог обикаля мюнхенските кръчми, за да изнася пламенни речи, Рьом сформира малка група телохранители. Точно от този „мобилна група“ се организират първите „щурмови отряди“ SA на 3 август 1920 г.

Скоро Хитлер се разочарова от щурмоваците, които безусловно се подчинявали на Рьом и капитан Харман Ерхард, и ги смята за заплаха и смъква доверието си към тях. В началото на 1923 г. той назначил за командващ на SA своето протеже - летецът от Първата световна война Херман Гьоринг. Хитлер създава в нацистката партия малко звено за охрана от доброволци, известна като „Саал-Шутц“ (Защита на залите), за да осигури сигурност на събранията в Мюнхен. През март месец Хитлер заповядва да се създаде малка група бодигардове за негово лично обслужване, отделна от Щурмабтайлунг. Групата се нарича „Щабсвахе“ (Stabswache), което значи „охрана на щаба“ или „щабна охрана“. Първоначално звеното е съставено от осем души, командвани от Юлиус Шрек и Йозеф Берхтолд, и е образувано по модела на Фрайкорпс. Животът на тази „щабна охрана“ бил кратък, защото след два месеца Ернхард се скарва с Хитлер и отвежда със себе си своите хора. Фюрерът незабавно създал нова група преименувана „Щоструп“ (Stoßtrupp Adolf Hitler - Ударна група или отряд „Адолф Хитлер“) през май месец.

Stoßtrupp е премахната след неуспешния Бирен пуч, опит на НСДАП да завземе властта в Мюнхен. През 1925 г. Хитлер нарежда на Шрек да организира нови бодигардове, Schutzkommando (Команда за защита). Тя е натоварена с предоставянето на лична защита на Хитлер при функциите и събитията на НСДАП. През същата година, Schutzkommando е разширена до национална организация и последователно е преименувана на Sturmstaffel (Щурмови ескадрон) и накрая на Schutzstaffel (Охранителен отряд, СС). Официално, СС бележи своето начало на 9 ноември 1925 г. (втората годишнина от Бирения пуч). Новата СС трябва да осигури защита на лидерите на НСДАП в цяла Германия. Личният СС защитен елемент на Хитлер по-късно е разширен, за да включва бойни единици.

Ранни командири Шрек, основател на СА и близък довереник на Хитлер, става първият шеф на СС през март 1925 г. На 15 април 1926 г. Йозеф Берхтолд го наследява като началник на СС. Берхтолд променя длъжността на Райхсфюрер-СС. Берхтолд се смята за по-динамичен от своя предшественик, но все повече се разочарова от статута, който СА има над СС. Това води до прехвърлянето на ръководството на СС на неговия заместник, Ерхард Хайден на 1 март 1927 г. Под ръководството на Хайден се прилага по-строг кодекс за дисциплина, отколкото има в СА.

Между 1925 и 1929 г. СС се счита за малка група (батальон) на СА. С изключение на района на Мюнхен, СС не успява да запази някакъв импулс в броя на членовете си, който намалява от 1000 до 280, тъй като СА продължава да расте бързо. Докато Хайден се опитва да остави СС да не се разпадне, Хайнрих Химлер става негов заместник през септември 1927 г. Химлер показва добри организационни способности в сравнение с Хайден. СС създава редица Гаус (региони или провинции). СС-Гаус се състои от СС-Гау Берлин, СС-Гау Берлин Бранденбург, СС-Гау Франкен, СС-Гау Найдербайерн, СС-Гау Райнланд-Сюд и СС-Гау Захсен.

Назначение на Химлер

С одобрението на Хитлер, Хайнрих Химлер поема позицията на Райхсфюрер-СС през януари 1929 г. Има различни разкази за причината за уволнението на Хайден от позицията му на ръководител на СС. Партията съобщава, че е по „семейни причини“. При Химлер, СС се разширява и придобива по-голяма опора. Той смята, че СС е елитна, идеологически управлявана националсоциалистическа организация, „сливаща тевтонските рицари, йезуитите и японските самураи“. Крайната му цел е да превърне СС в най-мощната организация в Германия и най-влиятелния отрасъл на партията. Той разширява СС с 3000 членове през първата си година като негов лидер.

През 1929 г. СС-Хауптамт (основен офис на СС) е разширен и реорганизиран в пет основни служби, занимаващи се с обща администрация, персонал, финанси, сигурност и раса. В същото време СС-Гаус е разширен в три района СС-Оберфюрерберайх, а именно СС-Оберфюрерберайх ОСТ, СС-Оберфюрерберайх Вест и СС-Оберфюрерберайх Сюд. По-ниските нива на СС остават до голяма степен непроменени. Макар че официално все още се смята за подорганизацията на СА и отговаряща за Stabschef (началник на щаба СА), през това време Химлер също започва да установява независимостта на СС от СА. СС се разраства по размер и власт, поради изключителната си лоялност към Хитлер, за разлика от СА, която се възприема като полунезависима и заплаха за хегемонията на Хитлер над партията, главно защото те настояват за „втора революция“, която да изкачи НСДАП на власт. До края на 1933 г. членството в СС достига 209 000. Под ръководството на Химлер, СС продължава да събира по-голяма сила, тъй като все повече и повече държавни и партийни функции са възложени на неговата юрисдикция. С течение на времето СС става отговорна само пред Хитлер, което е типично за организационната структура на целия нацистки режим, където нормативите са заменени с действия, предприети при ръководството на Фюрерпинцип, където волята на Хитлер се счита за над закона.

През втората половина на 1934 г. Химлер ръководи създаването на СС-Юнкершуле (училища), институции, в които кандидатите за офицери на СС получават обучение по лидерство, политическа и идеологическа индоктринация и военно обучение. Обучението подчертава безразличието и твърдостта като част от системата на ценностите на СС, което спомага за насърчаването на чувството за превъзходство сред мъжете и ги научава на самоувереност. Първите училища са създадени в Бад Тьолц и Брауншвайг, като във Клагенфурт и в Прага по време на войната се откриват допълнителни училища.

Идеология СС се счита за елитната единица на НСДАП. В съответствие с расовата политика на Нацистка Германия, в ранните дни всички кандидати за офицери в СС трябва да докажат арийския си произход до 1750 г., а за други редици до 1800 г. След като започва войната и става по-трудно да се потвърди родоначалникът, регламентът е изменен, за да докаже, че бабите и дядото на кандидата са арийци, както е посочено в Нюрнбергския закон. Други изисквания са пълното подчинение на Фюрера и ангажимент към германския народ и нация. Химлер също се опитва да въведе физически критерии, основаващи се на външен вид и височина, но тези изисквания се прилагат слабо, а повече от половината мъже от СС не отговарят на критериите. На членовете на СС са предоставени стимули като по-високи заплати и по-големи домове, тъй като се очаква да имат повече деца от средното германско семейство като част от ангажимента им към доктрината на НСДАП.

Ангажиментът към идеологията на СС е подчертан по време на набирането, процеса на членство и обучението. Членовете на СС са индоктринирани в расовата политика на Нацистка Германия и са научени, че е необходимо да се отстранят от Германия хората, считани от тази политика за по-лоши. Езотеричните ритуали и възлагането на отличителни знаци за важни събития в кариерата на мъжете от СС, въвличат членовете на СС още повече с нацистката идеология. От членовете се очаква да се откажат от своята християнска вяра, а Коледа е заменена с празник на слънцестоенето. Църковните сватби са заменени от СС-Ехевайн, езическа церемония, измислена от Химлер. Тези псевдо-религиозни ритуали и церемонии често се извършват близо до паметници, посветени на СС или на специални места, определени от СС. През 1933 г. Химлер купува Уейлсбург, замък във Вестфалия. Първоначално той възнамерява да бъде използван като център за обучение на СС, но ролята му включва домакинство на вечери на СС и неоезически ритуали.

През 1936 г. Химлер пише в памфлета „СС като Анти-болшевишка бойна организация“:

Идеологията на СС включва прилагането на бруталност и терор като решение на военни и политически проблеми. СС подчертава пълната си лоялност и подчинение на заповеди до смърт. Хитлер използва това като мощен инструмент за постигане на целите си и тези на НСДАП. На СС са поверени извършването на жестокости, незаконни действия и военни престъпления. Химлер веднъж пише, че един СС човек „не се колебае за един миг, а изпълнява неоспоримо...“ Тяхното мото е „Meine Ehre heißt Treue“ (Моята чест е лоялност).