Надгробният надпис на Пресиян II е средновековен български епиграфски паметник.
История През 1977 година в град Михаловце (днес в Словакия) при археологически разкопки на средновековна ротонда е намерен надгробен надпис, разчетен от неговия откривател Войтех ТкадлчикVojtěch Tkadlčik. Cyrilský nápis v Michalovcích. SLAVIA - časopis pro slovanskou filologii. Praha 1983.. Руините на ротондата се намират в двора на Земплинския музей (Zemplínske múzeum), в който има зала с артефакти от разкопките, там е изложен и надгробният каменен блок.
Съдържание на надписа Оригинал:
Превод:
Хипотези Предполага се, че надписът се отнася за Пресиян II. В българската историография традиционно се приема, че краят на ПБЦ настъпва през 1018 г. със смъртта на Йоан Владислав. Първородният му син Пресиан, според Пламен ПавловПламен Павлов. Пресиан II – последният владетел на Първото българско царство (1018 г.), продължава съпротивата срещу Византия, но през август 1018 г. се предава, след като получава гаранции за живота си от Василий II. Впоследствие Пресиан участва в два неуспешни противоимператорски заговора. След втория му неуспех е ослепен и замонашен през 1030/1031 г., а следите му се губят чак до 1060/1061 г. През този период Екатерина, сестрата на Пресиан, става императрица на Византия и вероятно му е било позволено да напусне империята. Ткадлчик е на мнение, че Пресиан е избягал. Друга теория е, че той е изпратен на дипломатическа мисия (Виздал, Николов)Marian Vízdal, Nikolaj Nikolov. Epigrafická památka z rotundy v Michalovcích ve světle nových výzkumů..
Външни препратки Скица на надгробния надпис
Бележки
Категория:Първа българска държава Категория:Старобългарски надписи