Гадаене на карти „Таро̀“ е един от вариантите за гадаене, окултна техника, която позволява чрез манипулиране на карти „Таро“ да се получат отговори на подходящо формулирани въпроси, свързани с миналото, настоящето, бъдещето, скрити причини за събития. Dictionnaires francais tarologie

Тълкуването на картите „Таро“ – като оракул или като част от по-психологически подход – понякога се нарича с неологизми, като тарологията. То е вид гадателно изкуство.

Тази практика се основава на набор от вярвания, специфични за окултизма, относно съществуването на мистериозни сили или невидими връзки между нещата. В окултната среда много теории приписват на гадателното използване на карти „Таро“, както и на самите карти, много разнообразен митичен произход: древен Египет, бохемите и т.н.

История В исторически план най-старата известна следа от използването на картите Таро като инструмент за тълкуване се появява в Болоня през първата половина на 18 век. Dummett, Michael, Tarot Cartomancy in Bologna, in The Playing Card vol. 32 no. 2 (2003) page 79, цитат:

Значителен момент в развитието му вероятно се появява в края на 18 век, в работата на Антоан Кур де Жебелен, незабавно разширена от Жан-Батист Алиет, известен като „Етейла“, но източникът вероятно е италиански. Id. pages 79 – 80, цитат:

През XIX век Елифас Леви разработва теория, която, свързвайки по-специално 22-те основни карти (наречени главни аркани от 1863 г., по отношение на лексикона на Парацелз) с 22-те букви от еврейската азбука, се превръща в еталон в окултистката среда.

Въз основа на работата на Леви, много колоди „Таро“ за гадания са създадени в началото на XIX и XX век от различни окултни общества, главно френски и англосаксонски, всяка от които желае да разработи колода, чиято иконография и ключ към тълкуването ще бъдат в съответствие с нейната доктрина.

Сред най-известните производни са Таро де Вирт, публикувано през 1889 г. от Станислас де Гуайта и Осуалд ​​Вирт, и Таро Уейт-Смит, публикувано през 1909 г. от Артър Едуард Уейт и Памела Колман Смит.

Процедура за гадаене В най-простите случаи гадаенето се свежда до формулиране на въпрос, изтегляне на една произволна карта от тесте и интерпретирането ѝ спрямо зададения въпрос. Въпреки това, такова гадаене често е неудобно, тъй като тълкуването на една карта вероятно ще бъде или двусмислено, или няма видима връзка с въпроса. За да получите по-подробни и подробни отговори, се използват групи от произволно избрани карти, подредени на масата в определен ред – така наречените „подреждания“. Всяко подреждане има конкретна целева група от въпроси, на които то е предназначено да отговори („общо състояние на нещата“, „партньорство“, „любов“, „работа“, „отношения с другите“, „самопознание“ и т.н. ), а на карта, попаднала в определена позиция в подреждането, вече се приписва не общо, а много по-тясно тълкуване.

Самата процедура по гадаене може да варира, в най-общата си форма изглежда така: Гадателят трябва да формулира въпрос, на който би трябвало да получи отговор. Тестето трябва да се разбърка старателно в „затворен“ вид (тоест, така че картите да са обърнати надолу). Ако гадателят вземе предвид изправеното и обърнато положение на картите (виж по-долу), смесването трябва да се извършва върху достатъчно голяма гладка повърхност (маса) с кръгови движения, така че картите да имат възможност да се обръщат. От размесеното тесте по един или друг начин се избира броят на картите, необходими за гадаене, които се подреждат на масата с лицето надолу в определен ред (т.нар. „подреждане“). След това, в реда, определен от подреждането, картите се „отварят“ – обръщат се с лицето нагоре, или всички наведнъж, или една по една, според напредването на тълкуването. Всяка отворена карта се тълкува според собственото си значение и позиция в подреждането. Отделните тълкувания на картите се комбинират от гадаещия в съгласуван кратък разказ, описващ проблема, причините за възникването му и/или перспективите за развитие на ситуацията. Изчисляване и тълкуване на квинтесенцията (най-важното от същността, повтарящото се) на подреждането.

Квинтесенцията е вид „обобщение на подреждането като цяло“; тълкува се като най-общ отговор на поставения въпрос и може да се използва като уточнение за тълкуване на отделни карти от подреждането. За да се изчисли квинтесенцията, първо се изчислява сумата от числовите стойности на всички карти, попаднали в подреждането (главните аркани се броят по сериен номер, асото и цифровите малки аркани са по номинална стойност, фигурните малки аркани не се вземат предвид). Ако сборът е едноцифрено число, това е квинтесенцията, в противен случай всички цифри от числото на резултата се събират и това продължава, докато се получи едноцифрено число (например, ако първоначалната сума е 365, тогава 3 + 6 + 5 = 14 и от него 1 + 4 = 5, тоест квинтесенцията на подреждането е 5). Ако предишната сума (преди крайното едноцифрено число) е в диапазона от 10 до 22, тогава тази сума се третира като допълнителна стойност на квинтесенцията (в предишния пример е 14). Интерпретацията на квинтесенцията се определя от тълкуването на тези главни аркани (козове), с чиито номера съвпадат нейните числа (в нашия пример това са 5–Върховният жрец и 14–Умереността). Числото 22 е поставено в съответствие с Шута (Глупака).

Основна интерпретация на картите Като цяло, до XIX век, доколкото може да се съди от наличната литература по тази тема, процедурата за гадаене и тълкуване на резултатите от нея е била доста формална: гадателката е била помолена да следва точно реда, описан в наръчника, и да тълкува картите точно в съответствие с предложената схема. Но от края на XIX – началото на XX век все по-голям брой таролози са склонни към различен подход, който сега е станал почти общоприет: интуитивно тълкуване на резултатите от гадаенето. Според него първоначалното, основно значение на попадналата на определена позиция карта е само отправна точка за тълкуване, а гадателят трябва сам да определи истинското значение на попадналата карта, в съответствие със своята интуиция, обкръжението в което е попаднала картата, както и характеристиките на конкретна ситуация и въпрос.

Поради богатата си символика, всяка една карта предлага много по-богата информация относно даден проблем в сравнение със своите предшественици, например руните. В много случаи, дори и една карта е достатъчна да посочи естеството на проблема и най-правилното действие в тази ситуация.

А понякога проблем няма и картите съветват просто запазване на благоприятното положение.

Тълкуване на карти за различни разпоредби и въпроси В днешно време се публикува много литература за гадаене на таро, която дава конкретни интерпретации за всяка карта или дори за всяка комбинация от „карта – място в подреждането“ за определени подреждания. Обикновено при интерпретацията на картата се разграничават следните основни аспекти:

Основното тълкуване е общата основна интерпретация, върху която се изграждат други интерпретации. Обикновено то е най-малко конкретно. Професионална дейност и кариера. Съзнание, чувства – интерпретация на въпроси и позиции, свързани с мисли, чувства, подсъзнателни страхове и надежди, осъзнаване на нещо. Приятелство и любовни връзки, сексуална сфера. Съвети – за разпоредби, свързани с отговорите на въпросите: „Какво трябва да се направи?“, „В коя посока да продължа?“, „На какво да обърна специално внимание?“. Внимание – за твърдения, които отговарят на въпросите: „Какво не трябва да се прави?“ или „От какво да се страхувам?“.

Изправени и обърнати позиции За разлика от стандартните карти за игра, които обикновено са симетрични около хоризонтална средна линия, повечето дизайни на карти таро имат добре дефинирани горни и долни части. В тази връзка има два подхода за тълкуване на карти: със и без отчитане на обърнатата позиция на картата. Няма консенсус сред читателите на таро кой подход е по-правилен, мнозина вярват, че може да се използва всяка опция, при условие че гадателят реши предварително, преди да смеси картите, коя опция ще избере и в бъдеще стриктно следва избора си. Технически има две разлики: Като се има предвид обърнатата позиция на картите, гадателят трябва, когато ги смесва, да използва методи, които ще гарантират, че част от картите се завъртат произволно на 180 °. Например, това може да бъде подреждане на тесте на доста голяма маса и разбъркване на картите с кръгови движения. Ако позицията на картата не се вземе предвид, тогава тестето обикновено просто се разбърква. Когато се вземе предвид обърнатата позиция на картите по време на гадаене, „отварянето“ на картите, изложени на масата, задължително се извършва чрез завъртане около вертикалната ос (тоест картата се обръща към предната страна чрез преместване „една до друга“, а не „отгоре надолу“ или „отдолу нагоре“), така че позицията на картите да не се промени при отваряне.

Ако се вземе предвид обърнатата позиция на картите, тогава картата в позиция „с главата надолу“ получава същата основна интерпретация като в изправена позиция, но с промяна в „полярността“ (благоприятната опция за прогнозиране се променя на неблагоприятна едно и обратно) или вид „семантично изместване“ на интерпретацията (например карта в изправено положение може да се тълкува като предвестник на проявата на някои по-висши сили, а в обърната позиция може просто да предскаже среща с жена).

Големи аркани Картите от тази група вещаят по-монументални аспекти от живота. Всеки от големите (главни) аркани има свое собствено индивидуално описание и характеристики, които определят стойностите на картата. Тези интерпретации могат да варират значително в зависимост от конкретната традиция и използваната колода Таро, въпреки че като цяло те са повече или по-малко дефинирани. Някои създатели на тестета са публикували цели книги с подробни описания как трябва да се тълкува всяка карта в зависимост от оформлението, позицията и средата.

Много ръководства за гадаене на таро препоръчват на начинаещите да започнат да овладяват тази практика с гадаене само на главните аркани и едва след придобиване на необходимите умения да преминат към използване на цялата колода. Очевидно това до голяма степен се дължи на факта, че символиката на главните аркани е много по-очевидна и по-лесна за тълкуване, освен това този подход ви позволява да започнете практически прогнози дори преди момента, в който гадателят е проучил цялото тесте и е научил поне основните интерпретации на всички 78 карти.

„Бели“ карти Някои колоди Таро съдържат, в допълнение към основните 78 карти, една или две допълнителни, така наречените „бели“ или „празни“ карти. Наличието на тези карти се свързва с медитационни практики, базирани на Таро, но могат да се използват и при гадаене. Някои източници препоръчват просто да извадите тези карти от тестето при гадаене, други, напротив, ви съветват да ги използвате безотказно (включително да ги добавите към 22-та главни аркана, ако гадаене се извършва само върху тях).

Ако „бяла“ карта попадне в съответната позиция на оформлението, това се тълкува като фундаментална невъзможност да се каже нещо за този аспект на разглеждания процес, абсолютна несигурност.

Малки аркани Малките аркани показват по-скоро моментно състояние като част от някакъв по-голям процес. Интерпретацията на тези карти е малко по-формална. Като цяло се основава на съответствието на цветовете и стойностите на картите с позициите в определени символни системи.

Костюми Костюмите (боите) традиционно се поставят в съответствие с четири елемента („стихии“) и се считат за „надзорни“ на всяка от собствените си области на съществуване: