„Джей Едгар“ () е американски биографичен драматичен филм от 2011 г., базиран на кариерата на директора на ФБР Дж. Едгар Хувър, режисиран и продуциран от Клинт Истууд. Сценарият на Дъстин Ланс Блек е фокусиран върху живота на Хувър от акциите на Палмър през 1919 г. нататък. В главната роля са Леонардо ди Каприо, заедно с Арми Хамър, Наоми Уотс, Джош Лукас и Джуди Денч, а в дебютния си филм участва и Адам Драйвър.
Филмът „Дж. Едгар“ открива AFI Fest 2011 в Лос Анджелис на 3 ноември 2011 г. и има ограничена премиера от Warner Bros. Pictures на 9 ноември 2011 г., последвана от широка премиера на 11 ноември. Филмът получава смесени отзиви от критиците, въпреки че играта на Ди Каприо е широко похвалена и спечелва 84,9 милиона долара в световен мащаб. Избран е от Националния съвет за критика и Американския филмов институт за един от десетте най-добри филма на 2011 г., докато Ди Каприо печели номинация за награда „Златен глобус“, а той и Хамър получават награди от Гилдията на екранните актьори (Хамър е номиниран за изключително изпълнение на мъжки актьор в поддържаща роля). Сюжет Филмът използва нелинеен наратив, редувайки ролята на Дж. Едгар Хувър в създаването на Федералното бюро за разследвания (ФБР) и по-късните му години, опитващи се да го защити от предполагаеми заплахи. Като рамкова история, застаряващият Хувър разказва събитията от ранните години на Бюрото на поредица от агенти, на които е възложил да напишат книга за това.
През 1919 г. главният прокурор А. Мичъл Палмър оцелява след опит за убийство от анархисти и назначава служителя на Министерството на правосъдието Хувър в отдел, посветен на прочистването на радикали. Хелън Ганди отхвърля неловките предложения на Хувър, но става негова лична секретарка и довереник. Като урежда анархистката Ема Голдман да бъде депортирана, Хувър създава правен прецедент за депортиране на множество други радикали. След акциите срещу Палмър, Палмър губи работата си, а неговият наследник, Харлан Ф. Стоун, назначава Хувър за директор на Бюрото за разследвания на министерството. Хувър кара Ганди да създаде поверително досие, в което събира инкриминираща информация за хора на власт.
След като Първата червена паника приключва, Хувър фокусира Бюрото върху борбата с гангстерите. Когато отвличането на Линдбърг привлича националното внимание през 1932 г., той настоява за приемането на Федералния закон за отвличанията, увеличавайки властта на Бюрото. Той създава Лабораторията на ФБР, прилагайки техники на криминалистиката в разследването, и следи регистрационните номера на фактурите за откуп. Въпреки че Чарлз Линдбърг-младши е намерен мъртъв, тези техники водят до ареста и осъждането на Бруно Ричард Хауптман за престъплението.
Дори в зряла възраст, Хувър продължава да живее с майка си, която е негов морален водач. През 1930 г. той наема Клайд Толсън в Бюрото; двамата развиват разбирателство и Хувър го повишава в заместник-директор. Когато Хувър признава на майка си, че се чувства неудобно в романтични ситуации с жени, тя казва, че би предпочела да е мъртъв, отколкото гей. Когато Толсън казва на Хувър, че го обича, Хувър изпада в паника и твърди, че иска да се ожени за актрисата Дороти Ламур. Толсън се вбесява и двамата се карат, което кулминира в това, че Толсън целува Хувър и заплашва да прекрати връзката им, ако Хувър някога отново заговори за друга жена. Майката на Хувър умира и той е съкрушен от мъка.
След неудобен разпит от председателя на Комисията по бюджетни кредити на Сената Кенет Маккелар през 1933 г., Хувър става все по-отмъстителен срещу онези, които оспорват репутацията му и тази на Бюрото. Той използва тайни подслушвателни устройства, за да събира компрометираща информация, която използва, за да изнудва политически фигури през годините, включително президента Франклин Д. Рузвелт и главния прокурор Робърт Ф. Кенеди, защитавайки позицията си и увеличавайки властта на Бюрото. Той стартира COINTELPRO, незаконна контраразузнавателна програма, за да се бори с това, което възприема като нова вълна от радикали, което кулминира в неуспешния му опит да изнудва Мартин Лутър Кинг-младши да откаже Нобеловата награда за мир през 1964 г. чрез писмото до ФБР и Кинг.
Толсън получава инсулт, а силите на Хувър намаляват с възрастта. Страхувайки се, че президентът Ричард Никсън ще се добере до поверителните му досиета и ще ги използва, за да съсипе репутацията на ФБР, той моли Ганди да ги държи далеч от ръцете на Никсън. Толсън настоява Хувър да се пенсионира и го обвинява, че преувеличава участието си в ключови събития в историята на Бюрото. Хувър признава чувствата си към Толсън, преди да умре у дома. Ганди унищожава досиетата на Хувър, преди хората на Никсън да успеят да ги изземат.
Актьорски състав АктьорРоляЛеонардо ди КаприоЕдгар ХувърАрми ХамърКлайд ТолсънНаоми УотсХелън Ганди – секретар на директора на ФБР Едгар ХувърДжош ЛукасЧарлз ЛиндбергДжуди ДенчАни Хувър – майка на Едгар ХувърДърмът МълроуниНорман Шварцкопф старши – началник на полицията в щата Ню ДжърсиДжефри ДонованРобърт КенедиДенис О'ХеърАлберт С. Осборн – експерт по документи Стивън РутАртър Кьолер – експерт по дърво Деймън ХериманБруно Гауптман – плотник на германското произход, който беше осужден и казнен за похищение и убийство на 20-месечния син на Чарлз ЛиндбергЛеа ТомпсънЛела Роджърс – американска журналистка, майка на актриса Джинджър РоджърсКен ХауърдХарлан Стоун – юрист, председател на Върховния съд на Съединените щати от 1941 до 1946 г.Джесика ХечтЕма ГолдманДжеф ПирсънАлександър Мичъл Палмър – 50-ти главен прокурор на САЩ от 1919 до 1921 г.Майкъл О'НийлКенет Дъглас Маккелар – американски сенатор от Тенеси, член на Демократическата партияКристофър ШайърРичард НиксънДжош СтамбъргСтоукс – агент на ФБРЗак ГрениеДжон Кондън – посредник в отвличането на ЛиндбергДжош ХамилтънРобърт Ъруин
Източници
Външни препратки
Категория:Филми от 2011 година Категория:Филми на „Уорнър Брос“ Категория:Американски биографични филми Категория:Американски драми Категория:ЛГБТ филми