Петър Стоянов Коемджиев е български просветен деец от Източна Македония.

Биография Коемджиев е роден в 1858 година в неврокопското село Либяхово, тогава в Османската империя в семейството на Стоян, коемджия (златар), бежанец от Костурско, и либяховката Мехалина (Миля). Петър учи в Либяхово, а след това вероятно в Сяр. Работи като учител. Марко Ян­ков Мала­мишев, Георги Гърнев и Коемджиев са основните дейци на просветното дело в Либя­хово през послед­ните десе­ти­ле­тия на XIX век. Същевременно Коемджиев пее в църквата. В учебната 1879/80 година преподава в първо отделение на Борис Сарафов. След едного­дишно прекъсване Петър Коемджиев отново е учи­тел в Либяхово от есента на 1881 година до лятото на 1884 година. Негов ученик по това време е Кръстьо Сарафов. След ново прекъсване, учителства отново в Либя­хово от 1887 до 1890 година. В Либяхово Коемджиев е сред основните водачи на българската партия, която отхвърля гръцкия език от училището и църквата. За тази си дейност е арестуван от османските власти и затворен в Неврокоп.

Коемджиев се жени в Либяхово, но жена му почива млада и в 1890 година той заминава за Света гора, където две години е учител.

След Света гора пътува до Александрия, Цариград и Румъния. В 1897 година се установява в свободна България и става учител в Панагюрско. Жени се втори път и се установява в София, където отваря малка книжарница и пее в църк­вата „Свети Спас“. В 1910 година се мести в Самоков, където преподава църковно пеене в Американския колеж. Връща се в София в 1920 година. Крие у дома си племенника си комунист Иван Георгиев Коюмджиев.

Умира в София през март 1926 година.

Бележки

Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Илинден Категория:Починали в София Категория:Български книжари Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Български имигранти от Македония в Самоков