Нападението на Русия над Украйна e военна кампания на Русия в Украйна, започнала през 2022 година, която се превръща в мащабна ескалация на водещата се още от 2014 година Руско-украинска война. Тя започва с масирано настъпление на Русия в Украйна в ранните часове на 24 февруари 2022 г. Нашествието предизвиква най-тежката бежанска криза в Европа след Втората световна война, както и световна хуманитарна криза поради недостиг на храна.
Предистория
След разпадането на Съветския съюз през 1991 година Русия и Украйна поддържат добросъседски отношения. В замяна на международни гаранции за сигурност през 1994 година Украйна подписва Договора за неразпространение на ядреното оръжие и се отказва от ядреното си оръжие. Русия, Съединените американски щати и Великобритания се договарят в Будапещенския меморандум да зачитат суверенитета и границите на Украйна. През 1999 година Русия подписва Хартата за европейска сигурност, потвърждавайки, че всяка държава има правото „да избира или променя своите договорености за сигурност“ и да се присъединява към военни съюзи. През 2005 година руският президент Владимир Путин заявява, че ако Украйна поиска да се присъедини към НАТО, „ще уважим техния избор“.
През 2013 година украинският парламент одобрява финализирането на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна, въпреки натиска на Русия за неговото отхвърляне, който стига до налагане на икономически санкции. Сергей Глазиев, съветник на руския президент, предупреждава през септември, че ако Украйна подпише споразумението, Русия вече няма да признава границите на Украйна. През ноември украинският президент Виктор Янукович внезапно се отказва да подпише споразумението, ориентирайки се вместо това към по-тесни връзки с Русия. Този ход предизвиква мащабни протести срещу Янукович, станали известни като Евромайдан и достигнали своята кулминация в Революцията на достойнството през февруари 2014 година. Почти 100 протестиращи са убити от властите, повечето от тях застреляни от полицейски снайперисти. Въпреки договореното споразумение с опозицията, Янукович изоставя поста си и бяга в Русия. Тогава парламентът приема неговото остраняване и насрочва нови президентски избори, които са спечелени от Петро Порошенко.
На 27 февруари 2014 година руски военнослужещи без отличителни знаци започват да окупират украинската територия Крим, а през март Русия анексира полуострова след нелегитимен референдум, проведен по време на окупацията – първият подобен случай на анексия от една европейска държава спрямо друга след Втората световна война, сравняван от учени с Аншлуса на Австрия. Общото събрание на ООН приема резолюция, отхвърляща анексията, а НАТО прекъсва сътрудничеството си с Русия. Проруски протести, тайно организирани от Русия, обхващат Донецка и Луганска област, а въоръжени руски паравоенни формирования провъзгласяват независимите Донецка народна република и Луганска народна република, с което започва Войната в Донбас. Международният наказателен съд и Европейският съд по правата на човека установяват съответно участието и контрола на Русия в конфликта, а украинският парламент обявява Донбас за окупиран от Русия.
Анексията на Крим и войната в Донбас предизвикват вълна от руски национализъм сред ръководството на режима в Русия, като анализаторът Владимир Сокор определя известна реч на Путин след анексията като „манифест на великоруския иредентизъм“. До началото на войната през 2014 година Украйна се придържа към политика на неутралитет, но след началото на военните действия украинският парламент гласува през декември 2014 година отмяната на неутралния статут на страната и се ориентира към търсене на членство в НАТО. Активните военни действия са ограничени с двете Мински споразумения от септември 2014 и февруари 2015 година и между двете страни е постигнато относително примирие. Слабата международна реакция на започната война окуражава руското правителство да ескалира конфликта през 2022 година.
Подготовка Русия започва активна военна, дипломатическа и пропагандна подготовка за предстоящото нападение още през март 2021 година. Струпването на войски по украинската граница започва през март и април под предлог, че се провеждат учения. Сепаратистките групи в Донбас активизират дейността си, като през 2021 година са регистрирани над 90 хиляди единични нарушения на Минското примирие, включително над хиляда престрелки, при които загиват 16 цивилни и 75 са ранени. През юли руският президент Владимир Путин публикува пропагандното есе „За историческото единство на руснаците и украинците“, в което нарича Украйна „исторически руски земи“ и твърди, че няма „исторически основания“ за „идеята за украински народ като нация, отделна от руснаците“.
През октомври Русия започва ново прехвърляне на войски към границата, като сега те се разполагат и в Беларус по северната граница на Украйна. Руското правителство многократно отрича да планира нападение срещу Украйна, като изявленията в този смисъл продължават до деня преди нахлуването. По това време чужди разузнавателни служби, особено тези на Съединените щати, разполагат с информация за подробните планове за руското нападение. Денис Коробко, Защо Зеленски не е предупредил украинците за руската инвазия. Дир.бг., 17.08.2022. Според тях Русия трябва да преодолее украинската съпротива за десет дни, като залови или убие нейното висше политическо ръководство, след което да организира масови чистки и филтрационни лагери. Окончателното решение за нападението е взето от президента Путин и малка група негови приближени, сред които съветника по националната сигурност Николай Парушев и военния министър Сергей Шойгу.
На 15 декември Русия отправя към НАТО ултиматум с искания организацията да прекрати цялата си дейност в източноевропейските страни членки и да забрани на Украйна или на която и да е бивша съветска държава някога да се присъедини към алианса. Руското правителство заявява, че НАТО е заплаха и заплашва с военен отговор, ако алиансът следва „агресивна линия“. Ултиматумът идва в ситуация, в която Украйна не е кандидатствала за членство в НАТО, а няколко страни членки вероятно биха наложили вето на членството ѝ. Представители на НАТО и страните членки изразяват готовност за преговори по руските искания, но отхвърлят по принцип правото на Русия да се намесва във външната политика на съседите си.
Малко преди нахлуването проруските сепаратисти засилват атаките срещу украински войски и цивилни в Донбас.
Руски обвинения Обвинения в геноцид към Украйна На 9 декември 2021 г. руският президент Владимир Путин говори за дискриминация срещу рускоговорещите извън Русия: „Трябва да кажа, че русофобията е първа стъпка към геноцид. Вие и аз знаем какво се случва в Донбас. Със сигурност много прилича на геноцид“. Русия също осъжда украинския езиков закон. На 15 февруари 2022 г. Путин заявява пред пресата: „Това, което се случва в Донбас, е точно геноцид“. Новинарски издания отбелязват, че въпреки обвинението на Путин в геноцид срещу говорещите руски език, украинският президент Володимир Зеленски е с майчин руски език.
Няколко международни организации, включително Служба на Върховния комисар за правата на човека, Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна и Съвета на Европа, не откриват доказателства в подкрепа на руските твърдения. Обвиненията за геноцид са отхвърлени от Европейската комисия като руска дезинформация.
Американското посолство в Украйна описва твърдението за геноцид на Русия като „укорителна лъжа“, докато говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс заявява, че Москва прави подобни твърдения като извинение за нахлуването в Украйна. На 18 февруари руският посланик в САЩ Анатолий Антонов отговаря на въпрос за американски служители, които се съмняват във факта на геноцида над руснаците в Донбас, като публикува изявление на страницата на посолството във Фейсбук, в което се казва: „Американците предпочитат не само да игнорират опитите за насилствена асимилация на руснаците в Украйна, но и категорично ги одобряват с политическа и военна подкрепа“.
Предполагаеми сблъсъци Боевете в Донбас ескалират значително на 17 февруари 2022 г. Докато дневният брой атаки през първите шест седмици на 2022 г. варира от две до пет, украинските военни съобщават за 60 атаки на 17 февруари. Руските държавни медии също съобщават за над 20 артилерийски атаки срещу позиции на сепаратистите същия ден. Например, украинското правителство обвинява проруски сепаратисти, че са обстрелвали детска градина в Станица Луганска с артилерия, като са ранили трима цивилни. Така наречената Луганска народна република заявява, че нейните сили са били атакувани от украинското правителство с минохвъргачки, гранатомети и картечен огън.
На следващия ден Донецката народна република и Луганската народна република разпореждат задължителна евакуация на цивилни от съответните им столици, въпреки че е отбелязано, че пълната евакуация ще отнеме месеци. Украинските медии съобщават за рязко увеличаване на артилерийските обстрели от водените от Русия бойци в Донбас като опити за провокиране на украинската армия.
На 21 февруари Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) обявява, че украински обстрел е унищожил гранично съоръжение на ФСБ на 150 метра от границата между Русия и Украйна в Ростовска област. Отделно от пресслужбата на Южния военен окръг съобщават, че сутринта този ден руски сили са убили група от петима диверсанти близо до село Митякинская, Ростовска област, като са проникнали през границата от Украйна с две бойни машини на пехотата, като превозните средства са унищожени. Украйна отрича да е замесена в двата инцидента и ги нарича операция под фалшив флаг. Двама украински войници и един цивилен са убити при обстрел в село Зайцево, на 30 километра северно от Донецк.
Няколко анализатори, включително разследващият уебсайт Bellingcat, публикуват доказателства, че много от заявените атаки, експлозии и евакуации в Донбас са инсценирани от Русия.
На 21 февруари Луганската ТЕЦ в Луганска област е обстрелвана от неизвестни сили.
Първа фаза на войнатаː руски блицкриг Начало на бойните действия: руски Блицкриг (24 февруари – 28 февруари 2022)
На 21 февруари 2022 г. президентът Путин нарежда руски войски (включително танкове) да бъдат изпратени в Донбас и това Русия нарича „миротворческа мисия“. Руската армия заявява, че е убила петима украински „диверсанти“, които са преминали границата с Русия, твърдение, категорично отречено от украинския външен министър Дмитро Кулеба. По-късно същия ден няколко независими медии потвърждават, че руските сили навлизат в Донбас.
На 22 февруари 2022 г. Русия признава независимостта на сепаратистките Донецка и Луганска народна република. Президентът на САЩ Джо Байдън заявява, че е настъпило „началото на руска инвазия в Украйна“. Съветът на федерацията единодушно упълномощава Путин да използва военна сила извън Русия. На свой ред президентът Зеленски нарежда да бъдат мобилизирани украинските резервисти.
На 23 февруари Украйна обявява общонационално извънредно положение, с изключение на окупираните територии в Донбас, което влиза в сила в полунощ. В същия ден Русия започва да евакуира своето посолство в Киев и сваля руското знаме от върха на сградата. Уебсайтовете на украинския парламент и правителство, заедно с уебсайтове на банки, са засегнати от DDoS кибератаки.
На 24 февруари, около 06:00 ч. московско време (UTC+3), президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел „да демилитаризира и денацифицира Украйна“ и призовава украинските войници да свалят оръжието си. В обръщението си, той обявява, че няма планове за окупация на цяла Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.
Минути по-късно започват ракетни удари по места в цялата страна, включително по Киев, Харков, Одеса и Донбас. Украинската гранична служба заявява, че са атакувани границите с Русия и Беларус. Официални украински лица съобщават за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса.