Минските споразумения са поредица от международни споразумения, които се опитват да прекратят войната в Донбаския регион на Украйна. Първото от тях, известно като Минския протокол, е изготвено през 2014 г. от Тристранната контактна група за Украйна, състояща се от Украйна, Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), с посредничеството на лидерите на Франция и Германия в т. нар. Нормандски формат. След продължителни разговори в Минск, Беларус, споразумението е подписано на 5 септември 2014 г. от представители на Тристранната контактна група и, без признаване на техния статут, от тогавашните лидери на самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР). Това споразумение е резултат от множество предишни опити за спиране на боевете в региона и има за цел да приложи незабавно прекратяване на огъня.
Споразумението не успява да спре сраженията и впоследствие е ревизирано и обновено под името Минск II, което е подписано на 12 февруари 2015 г. Това споразумение се състои от пакет от мерки, включително прекратяване на огъня, изтегляне на тежки оръжия от фронтовата линия, освобождаване на военнопленници, конституционна реформа в Украйна, предоставяща самоуправление на определени райони на Донбас и възстановяване на контрола на държавната граница на страната от украинското правителство. Въпреки че боевете утихват след подписването на споразумението, те така и не приключват напълно и разпоредбите на споразумението никога не са напълно приложени. Страните от Нормандския формат се съгласяват, че Минск II остава основата за всяко бъдещо разрешаване на конфликта.
На фона на нарастващото напрежение между Русия и Украйна в началото на 2022 г. Русия официално признава Луганската и Донецката народна република на 21 февруари 2022 г. След това решение на 22 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин обявява, че Минските споразумения „вече не съществуват“ и че Украйна, а не Русия, е виновна за краха им. На 24 февруари 2022 г. започва руско нападение срещу Украйна
Мински протокол Минският протокол е изготвен от Тристранната контактна група за Украйна, която се състои от представители на Украйна, Русия и ОССЕ. Групата е създадена през юни 2014 г. като начин за улесняване на диалога и разрешаването на конфликта в Източна и Южна Украйна. Срещите на групата, заедно с неформални представители на отцепилите се Донецка и Луганска народни републики, се провеждат на 31 юли, 26 август, 1 септември и 5 септември 2014 г. Подробностите на споразумението, подписано на 5 септември 2014 г., до голяма степен наподобяват „мирния план от петнадесет точки“ на украинския президент Петро Порошенко от 20 юни.
Текст на протокола Текстът на протокола се състои от дванадесет точки:
Да осигури незабавно двустранно прекратяване на огъня. Да осигури наблюдението и проверката на прекратяването на огъня от ОССЕ. Децентрализация на властта, включително чрез приемането на украинския закон „За временния ред на местното самоуправление в определени области на Донецка и Луганска област“. Осигуряване на постоянен мониторинг на украинско-руската граница и проверка от ОССЕ със създаване на зони за сигурност в граничните райони на Украйна и Руската федерация. Незабавно освобождаване на всички заложници и незаконно задържани лица. Закон за предотвратяване на съдебно преследване и наказване на хора във връзка със събитията, които са се случили в някои райони на Донецка и Луганска област. Да продължи приобщаващия национален диалог. Да вземе мерки за подобряване на хуманитарната ситуация в Донбас. За осигуряване на предсрочни местни избори в съответствие с украинския закон „За временния ред на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска област“. Изтегляне на незаконни въоръжени групировки и военна техника, както и бойци и наемници от територията на Украйна. Да се приеме програма за икономическо възстановяване и реконструкция на Донбас. Да осигури лична охрана на участниците в консултациите.
Подписалите Следните представители подписват документа:
Швейцарският дипломат и представител на ОССЕ Хайди Талявини Бившият президент на Украйна (от юли 1994 г. до януари 2005 г.) и украински представител Леонид Кучма Посланикът на Русия в Украйна и руски представител Михаил Зурабов Водачите на бунтовниците Александър Захарченко и Игор Плотницки
Последвал меморандум През двете седмици след подписването на протокола от Минск има чести нарушения на прекратяването на огъня от двете страни в конфликта. Разговорите продължават в Минск и на 19 септември 2014 г. е договорено последващо действие по протокола от Минск. Този меморандум изяснява прилагането на протокола. Сред някои от договорените миротворчески мерки са:
Да се забранят полетите на бойни самолети над зоната за сигурност Да се изтеглят всички чуждестранни наемници от зоната на конфликта Да се забранят всякакви настъпателни операции Да се изтегли тежкото въоръжение на обратно от всяка страна на линията на контакт, създавайки буферна зона Да се възложи на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна да наблюдава изпълнението на протокола от Минск
Ефикасност След последвалия меморандум избухва Втората битка на летище Донецк и двете страни продължават да се обвиняват взаимно в нарушаване на примирието. В края на октомври министър-председателят на ДНР и подписал протокола от Минск Александър Захарченко заявява, че неговите сили ще си върнат територията, която са загубили от украинските сили по време на офанзива през юли 2014 г., и че силите на ДНР ще са готови да водят „тежки битки“ за да го постигнат.Poroshenko vows Kyiv will recapture militants-controlled areas, Interfax-Ukraine (23 October 2014) Впоследствие Захарченко казва, че е бил цитиран погрешно и че е искал да каже, че тези райони ще бъдат превзети чрез „мирни средства“.
Докато води кампанията си преди изборите на 2 ноември, проведени от ДНР и ЛНР в нарушение на протокола, Захарченко казва: „Това са исторически времена. Ние създаваме нова държава! Това е безумна цел."Donetsk People’s Republic campaign reveals shambolic tendencies, Financial Times (23 October 2014) Председателят на ОССЕ Дидие Буркхалтер потвърждава, че изборите „противоречат на духа на написаното в протокола от Минск“, и каза, че те „ще усложнят допълнително неговото прилагане“.
В изказване на 5 декември руският външен министър Сергей Лавров казва, че изборите на ДНР и ЛНР на 2 ноември са били „точно в рамките на преговорите, в които са били договорени в Минск“, и че украинският парламент трябвало да приеме законопроект за амнистия на ДНР и Лидерите на ЛНР след украинските парламентарни избори в края на октомври. Според Лавров, по-внимателно наблюдение на руско-украинската граница, както е посочено в протокола от Минск, може да се осъществи само след одобрение на такъв закон за амнистия.Too early to discuss broader monitoring of Ukraine-Russia border – Lavrov, Interfax-Ukraine (5 December 2014) Той отбелязва, че смята, че на 16 септември е издаден указ на украинския президент, забраняващ наказателното преследване на бойци от Донбас, но казва, че „сега е внесен законопроект, който предлага да се отмени“ указът.
Нарушаване Към януари 2015 г. протоколът за прекратяване на огъня от Минск е изцяло нарушен. След победата на сепаратистите на международното летище Донецк в разрез с протокола, говорителят на ДНР Едуард Басурин казва, че „Меморандумът от Минск няма да бъде разглеждан във формата, в която е приет“. По-късно през деня лидерът на ДНР Александър Захарченко казва, че ДНР „няма повече да прави опити за преговори за прекратяване на огъня“ и че силите му ще „атакуват точно до границите на Донецка област“. „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че прекратяването на огъня се е „изпарило“.
На фона на нарастващото насилие в зоната на бойните действия, друг опит за преговори в Минск е насрочен за 31 януари. Членове на тристранната контактна група пътуват до Минск, за да се срещнат с представители на ДНР и ЛНР. Подписалите протокола от ДНР и ЛНР не присъстват, а присъстващите, не успяват да обсъдят прилагането на протокола или меморандума. Тези представители поискват преразглеждане на протокола и меморандума. Заседанието е прекратено без резултат.
Минск II
Последователните опити за разрешаване на продължаващата война в района на Донбас в Украйна не дават резултат до началото на февруари 2015 г. Въпреки че Протоколът от Минск от 5 септември 2014 г. значително намалява сраженията в зоната на конфликта в продължение на месеци, дребните схватки продължават. В началото на януари 2015 г. сепаратистките сили на Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) започват нова офанзива в контролирани от Украйна райони, което води до пълното пропадане на протокола за прекратяване на огъня от Минск.
След тежки боеве силите на ДНР превземат символично важното международно летище Донецк на 21 януари, последната парче от град Донецк, което до този момент е под украинския контрол. След тази победа сепаратистки сили продължават офанзивата си върху важния железопътен и пътен възел на Дебалцево в края на януари. Тази подновена тежка схватка предизвиква значителна загриженост в международната общност. Френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел представят нов мирен план на 7 февруари.
Френско-германският план, изготвен след разговори с украинския президент Петро Порошенко и руския президент Владимир Путин, се разглежда като възраждане на Минския протокол. Президентът Оланд казва, че планът е „последният шанс“ за разрешаване на конфликта. Планът е представен в отговор на американските предложения за изпращане на въоръжение на украинското правителство, нещо, което според канцлера Меркел ще доведе само до влошаване на кризата.
Срещата на върха за обсъждане на изпълнението на френско-германския дипломатически план е насрочена за 11 февруари в двореца на независимостта в Минск, столицата на Беларус. На нея присъстват руският президент Владимир Путин, украинският президент Петро Порошенко, германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд, лидерът на ДНР Александър Захарченко и лидерът на ЛНР Игор Плотницки. Преговорите продължават една нощ в продължение на шестнадесет часа, като германският външен министър казва, че са били „много трудни“.
След разговорите, на 12 февруари е обявено, че страните в конфликта са се споразумели за нов пакет от миротворчески мерки, Пакет от мерки за прилагане на Минските споразумения, който обикновено се нарича Минск II. Някои от договорените мерки са надзор на ОССЕ на безусловно прекратяване на огъня от 15 февруари, изтегляне на тежки оръжия от фронтовата линия, освобождаване на военнопленници и конституционна реформа в Украйна.
Текст на споразумението Пълният текст на споразумението е както следва:
Незабавно и пълно прекратяване на огъня в определени места от Донецка и Луганска област на Украйна и стриктното му изпълнение от 00:00 часа в полунощ EET на 15 февруари 2015 г. Изтегляне на всички тежки оръжия от двете страни на еднакво разстояние с цел създаване на зона за сигурност на минимум отделно за артилерия с калибър 100 mm или повече и зона за сигурност от за множествени ракетни установки (MRLS) и за тактически ракетни системи Торнадо-С, Ураган, Смерч и ОТР-21: за украински войски, от действителната линия на съприкосновение; за въоръжени формирования на определени части на Донецка и Луганска област на Украйна, от линията на съприкосновение в съответствие с Меморандума от Минск от 19 септември 2014 г. Изтеглянето на гореспоменатите тежки въоръжения трябва да започне не по-късно от втория ден след началото на прекратяването на огъня и да приключи в рамките на 14 дни. Този процес ще бъде подпомаган от ОССЕ с подкрепата на Тристранната контактна група.