Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари 2022 година. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.
Предистория на конфликта
На 21 август 1991 Украйна се обявява за независима държава. Русия признава границите ѝ, а впоследствие гарантира националният ѝ суверенитет за втори път – през 1994 (заедно със САЩ и Великобритания). В замяна Украйна предава своя ядрен потенциал на Русия, срещу гаранции за неприкосновеност. През 1991 държавата влиза в ОНД. През януари 2008 г. Украйна се присъединява към Плана за действие за членство в НАТО, стъпка преди приемането за фактически член на НАТО – съюз, който в Русия е разглеждан като вражески и с антируска насоченост. През 2014 Русия окупира Крим и го анексира, като също засилва подпомагането на сепаратистките действия в Донецката и Луганската области. Споразуменията в Минск уреждат временно примирие, но на 24 февруари 2022 година Русия започва всеобхватна инвазия в Украйна. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска техника, артилерия и войски от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани срещу присъединяването на Украйна към НАТО. Начало на бойните действия: руски Блицкриг (24 февруари – 25 март 2022) На 24 февруари 2022 г. Владимир Путин обявява, че е взел решение да започне военна операция в Източна Украйна. Дълго време той не използва термина „война“, а „воена операция“ или „специална военна операция“. В обръщението си, той обявява, че няма планове за окупация на цяла Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение. Според него, Русия се стреми към „демилитаризация и денацификация“ на страната и призовава украинските войници да свалят оръжието си.
Минути след изявлението на Путин е съобщено за удари по Киев, Харков, Одеса и Донбас. Малко след това руската армия навлиза близо до гр. Харков. Официални украински лица съобщават за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса. Междувременно, Русия изстрелва крилати и балистични ракети по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и Днепър. Киев е атакуван и с авиация. Би Би Си цитира други източници, според които войски навлизат в Украйна и от полуостров Крим, и от Беларус. Руснаците действат на широк фонт, предприемайки атаки срещу Луганск, Суми, Харков, Чернигов, Житомир, и Подилск. В първите часове на атаката президентът Володимир Зеленски обявява въвеждането на военно положение в Украйна, а на следващия ден нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.
Първоначални сили на участниците
Сили на Украйна и съюзниците В началото на март над 66 хиляди мъже се завръщат в Украйна и съставят 12 бойни бригади,Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022 а в близките дни към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.
Сили на Русия и съюзниците ѝ Русия има превъзходство по въздух и се възползва масимално от този факт. Тя започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от Чечения, Сирия, Северна Корея и държави с авторитарно управление. Проруският автократ Александър Лукашенко удоява числеността на войските по южната граница на Беларус от пет на десет батальона, като се оправдава с превантивна акция срещу евентуални военни действия.
По изчисления на Пентагона, до 14 април 2022 Русия успява също да мобилизира и изпрати на фронта в Украйна още 11 батальонни тактически групи (8000 – 11 000 войници) като подкрепления. Също така Руската Федерация успява да подготви на север от Украйна десетки хиляди войници мобилизиационен резерв.
Застой на руската офанзива (28 февруари – 25 март 2022) През втората половина на март настъплението на руските войски е затруднено. Офанзивата срещу Киев и Николаев на практика спира. Харков и Мариупол, които са подложени на непрекъснат обстрел, не са превзети, а руските сили не успяват да установят контрол над украинското въздушно пространство. Първоначалната цел на руските войски е бързото превземане на Киев, Харков и редица други големи градове. Тази цел не е постигната.
На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна, по-специално върху „освобождението на Донбас“.
Стратегически битки през фазата на блицкрига
Битка за Киев (24 февруари – 2 април 2022)
От 24 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Киев. На 22 март руските войски са отблъснати и ВСУ минават в контранастъпление.
Бойни действия в направление „Юг“ Руските операции на изток и на юг се оказват по-ефективни от тези на север и на североизток. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени на югоизток от Донбас, където атакуват тила на украинските отбранителни позиции. Руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони.
Битка за Мелитопол (25 – 26 февруари 2022)
След двудневни сражения (25 – 26 февр. 2022) Русия заявява, че е завладян Мелитопол. Новината е потвърдена от местните власти на 1 март същата година.
Битка за Херсон (24 февруари – 25 февруари 2022)
На 24 февруари 2022 руските военни части атакуват Херсон. На 27 февруари успяват да го обсадят, а на 2 март 2022 завладяват по-голямата част от него. На 23 март 2022 ВСУ преминава в контраатака и до 25 март 2025 успява да прогони руските военни сили от града.
Битка за Николаев (26 февруари – 24 март 2022)
От 26 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Николаев, който е ключов транспортен възел за настъплението на Русия.The Guardian. https://www.theguardian.com/world/2022/mar/04/russia-ukraine-mykolaiv-odesa-push-kyiv-fighting Там се намира единствения мост през река Южен Буг.Russian Offensive Campaign Assessment, March 4 https://understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-4 ВСУ успява да отблъсне руските войски.
След тежки боеве край Харков и Чернигов, ВСУ успява да удържи и двата града под украински контрол. Същевременно в Беларус, близо до украинската граница, са разгърнати допълнителни сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари. В началото на март руските войски превземат Волноваха и Херсон, както градове и села в северната част на Луганска област. На 5 март жителите на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. В Бердянск (Запорожка област) също се провежда мирна демонстрация.Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на УкрайнаПубликация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна
Володимир Зеленски се обръща към НАТО с молба да осигури безопасна зона за полети над Украйна или да осигури авиация. Също така той отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи. В отговор Владимир Путин заявява, че ако такава зона за полети бъде наложена, то той ще третира участните като „участници във военен конфликт“ и няма да се съобразява част от коя организация са те. Западните правителства да проявят предпазливост по темата. Според Путин, войната „върви по план“, въпреки че към 3 март Русия е превзела само един голям град (Херсон).
Градовете Ирпен и Буча са подложени на тежки бомбардировки, за Харков и Суми се водят тежки битки. ВСУ запазват контрола си над Чернигов, но с цената на много цивилни жертви. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили ще атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение. На 15 март се потвърждава становището на британското военно разузнаване, че Русия е извършила пълна морска блокада на украинските пристанищаRussia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022
Втори етап – позиционна война Бойни действия (26 март – 8 април 2022) Постепенно войната става позиционна. Русия е отблъсната от Киев и Николаев, битките за Харков продължават.
Битка за Харков
На 1 март ВСУ навлизат в село Макарива, но на следващия ден руските военни сили извършват въдушен десант и го завземат обратно. Те успяват да се приближат до покрайнините на Горловка, Донецка област и планират настъпление към града. Руски конвой навлиза и във Вознесенск, но градът устоява. През първата половина на април, украинските войски в северна Украйна напълно освобождават Киевска, Житомирска, Сумска и Черниговска области. На 25 март Украйна обявява, че започва контраофанзива в областите Суми, Киев и Харков. От своя страна, руските сили получават заповед напълно да се изтеглят от територията на северна Украйна с цел прегрупиране и подготовка за настъпление в Донбас.
1 април На 1 април украински хеликоптери удрят петролно депо в Белгород. В отговор Русия изстрелва ракети от Крим и нанася удари в Одеска област. Това е първият случай от началото на войната, когато Русия съобщава за въздушен удар на собствена територия. Първоначалните провали на Украйна на тема „разузнаване“ и „вътрешна сигурност“ принуждават Володимир Зеленски да лиши двама генерали от звание. През цялото това време Украйна прави „успешни, но ограничени контраатаки“ източно и североизточно от Киев. ВСУ успяват да отвоюват от руснаците селата Слобода и Лукашивка (Черниговска област).Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство | съобщение от 1 април
2 април
С възстановяването на контрола на Украйна над градовете Буча и Ирпен става ясно, че руската армия е извършила етническо прочистване в региона. Открити са стотици тела на убити украинци, както и масови гробове. Много мъже са разстреляни с вързани на гърба ръце. Европейски политици, като германския вицеканцлер Роберт Хабек, френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Борис Джонсън, осъждат клането. Руската позиция е, че сведенията за екзекуциите в град Буча са инсценировка. Тази позиция остава непроменена, въпреки представените доказателства и извършените международни проверки в подкрепа на обратната теза. В продължение на няколко дни нови колони от руската армия влизат в района на Суми, окопават се, тероризират и обстрелват цивилни, но ВСУ и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата Черниговска област.Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки | 4 април На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от Сумска област.
6 април Артилерийските атаки продължават в части от Луганск и Донецк. Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в района на Донбас, Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и Северодонецк. Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната. Украинските власт твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива в Донбас, която ще последва в рамките на три до четири дни. Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления.
27 април Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област. Те също така са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха. В стоманодобвния завод „Азовстал“ в Мариопол хумантирните условия за укрилите се там цивилни продължават да се влошават.https://en.interfax.com.ua/news/general/828348.html Според Генералния щаб на Украйна, ВСУ успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област. Освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.