Спанци (, Фан̀ос, до 1926 година Σπάντσα, Спанца или Σπάντσι, Спанци) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 32 km югоизточно от град Лерин (Флорина), на 10 километра западно от град Суровичево (Аминдео) и на три километра от Екши Су в подножието на планината Вич.
История Етимология Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Горно и Долно Спанчево, Санданско, Спанчов, Силистренско, Спанчово, Ругуновско, Спанчево, Кочанско, Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.
Праистория и Средновековие На три километра югоизточно от днешното село Спанци в местността Ливада има останки от праисторическо селище от неолита и ранната каменномедна епоха. На хълм на половин километър източно от селото има друго праисторическо селище от каменномедната епоха. В местността Тумба ливада има останки от сграда от византийската епоха.
В Османската империя През османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и българското му име Спанци. Но през XVIII век управителят на Янина Али паша заселва в Спанци и в съседното село Гулинци турци юруци. В края на XIX век Спанци е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Спанци (Spantzi) е посочено като село с 25 домакинства с 67 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович пише за Спанци:
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Спанци в 1900 година живеят 120 турци и 60 цигани. Според Наум Темчев в 1903 година селото е турско.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Спанци е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 38 къщи.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Спанца (Σπάντσα), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 169 мюсюлмани.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Спанци има 2 къщи славяни християни и 25 къщи турци. След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Спанци и Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ както и власи от Влашка Блаца (днес Власти). По-късно в селото се заселват и някои български семейства от околните села. В 1926 година селото е прекръстено на Фанос.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Спанци на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Садло или Содло Σόντλο Фанорема Φανόρεμαрека в Радош на С от Спанци Баири Μπταίρια Херса Χέρσαместност в Радош на СЗ от Спанци Чешме Τσεσμέ Ксеропигадо Ξεροπήγαδοместност на ЮЗ от Спанци и на СИ от Любетино
Преброявания 1913 – 162 души 1920 – 142 души 1928 – 122 души 1940 – 165 души 1951 – 148 души 1961 – 166 души 1971 – 192 души 2001 – 137 души 2011 – 87 души
Личности Родени в Спанци Леко Миче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „укриване и водачество на българските комити, организирани с цел да го нарушат порядъка“, осъден от Извънредния съд на 6 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Починали в Спанци Доне Липитков (1875 – 1905), български революционер
Бележки
Категория:Села в дем Суровичево