Китай е държава в Източна и Централна Азия, 4-тата по площ (9 596 961 km²) след Русия, Канада и САЩ и 1-ва по население (1,4 млрд души през 2019 г.) в света. Столица град Пекин. Страната се намира предимно в пределите на умерения и тропичния пояс, а малка част от Южен Китай лежи в пределите на тропичния пояс. В природно отношение се дели на източна част, разположена в пределите на Източна Азия, и западна, отнасяща се към Централна Азия. За източната част, заета от приморски низини, ниски и средновисоки планини, е характерен мусонният климат, от умерен до тропичен, и участъци с оцеляла богата растителност. Западната част е заета от високи планински земи и големи планински системи, обширни плата и междупланински котловини и падини и има сух континентален климат с господство на полупустинните и пустинните ландшафти. Тук много ясно е изразен контрастът между горещите от пролетта до есента пустини на Синдзян и лежащите на юг високи и студени равнини на Тибетската планинска земя. Зоналната диференциация на природните условия и сложния рисунък на зоналните граници са свързани с разнообразния строеж на релефа и условията на атмосферната циркулация. «Большая Советская Энциклопедия» – Китай (раздел Природа), т. 12, стр. 204 – 206

Географско положение, граници, големина, брегове Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. и речни) на Китай е 22 504 km и заедно с Русия е страната, която има най-много съседи – 14 държави. На юг граничи с Виетнам (с дължина на границата 1283 km), Лаос (423 km) и Мианмар (2185 km); на югозапад – с Индия (3488 km), Бутан (470 km), Непал (1440 km) и Пакистан (596 km); на запад – с Афганистан (76 km), Таджикистан (414 km) и Киргизстан (858 km); На северозапад – с Казахстан (1533 km); на север – с Монголия (4677 km); на североизток – с Русия (3645 km) и Северна Корея (1416 km). В тези си граници заема площ от 9 596 961 km². Дължината от запад (границата с Таджикистан) на изток (границата с Русия) е 4900 km, от север (границата с Русия) на юг (остров Хайнан) – 4100 km. Неофициално Китай владее и голяма част от островите Наншацюндао (Спратли), разположени още по̀ на юг, около 10° с.ш. Физикогеографска карта на Китай

Крайни точки: на север – граница с Русия,десен бряг на река Амур 53°33’31” с.ш. на юг – южен бряг на остров Хайнан в Южнокитайско море 18°09’34” с.ш. на запад – граница с Таджикистан, Заалайски хребет на памир 73°29’58” и.д. на изток – граница с Русия, ляв бряг на река Усури 134°46’06” и.д.

Територията на Китай на изток и югоизток се мие от водите на Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско морета на Тихия океан, като дължината на бреговата линия е 14 500 km. Бреговете на Източнокитайското и Южнокитайското море имат множество малки заливи, представляващи удобни естествени пристанища. Крайбрежието на Жълто море е предимно ниско и бедно на заливи. Изключение представляват бреговете на полуостровите Шандун и Ляодун, които са високи, на места силно разчленени и имащи множество естествени пристанища. Покрай бреговете на страната са разположени множество предимно малки острови, като най-голям е остров Хайнан.

Природа Релеф Китай е предимно планинска страна, характеризираща се със значителна амплитуда във височините и сложна орография. Ясно се откроява Тибетската планинска земя на югозапад, разположеният северно от нея пояс на Централноазиатските равнини и плата, простиращ се като широка ивица от запад на изток и област с обширни равнини и низини в Източен Китай, ограничени на юг, запад и северозапад от планини.

Тибетската планинска земя е най-високата част на Китай, като средната надморска височина на основата на цокълните плата превишава 4000 m, а отделни върхове се издигат над 6000 – 7000 m. Тя включва комплекс от обширните равнини Джангтанг, безотточните плата на Централен Тибет, а също вътрешните планински хребети Гандисишан, Тангла и др. и периферните мощни планински съоръжения – Кунлун на север, Сино-Тибетските планини на изток, Хималаита на юг и Каракорум на запад. Последните две планински системи продължават извън пределите на страната. Кунлун (както и други периферни планини) имат асиметричен строеж – със стръмни външни и полегати вътрешни склонове, обърнати към Тибетската планинска земя. Те се състоят от редица високи кулисообразно разположени хребети, простиращи се от запад на изток. От северните части на Кунлун на североизток се отделя високопланинският хребет Алтънтаг, преминаващ на изток в сложно изградената планинска система на Наншан, която също се характеризира с големи надморски височини. Между Кунлун на юг, Алтънтаг на север и Наншан на североизток е разположена обширна тектонска падина – Цайдамска равнина, като височината на дъното ѝ е на около 2700 m.

Поясът на Централноазиатските равнини и плата е с преобладаващи височини около 1200 m и включва на запад Кашгарската и Джунгарска равнина, разделени помежду си от хребетите на Източен Тяншан. Към тях от югоизток са присъединява Турфанската падина, дъното на която лежи на -154 m под морското равнище. Източно от тези структури са разположени равнините и платата на пустините Гашунска Гоби, Алашан и Ордос, отделени една от друга от планините Бейшан, Алашан и Иншан. На изток и североизток са разположени равнините на пустините Източна Гоби и Барги.

Областта на ниските равнини на Източен Китай се простира от север на юг, предимно по крайбрежието на Жълто море. Най-северно положение заемат низините Сандзян и Североханкайската. По-нататък следват разположената в обширна междупланинска падина равнина Сунляо (Манджурска равнина), южно от нея – Великата Китайска равнина, преминаваща на юг в равнините от басейна на долното и средно течение на река Яндзъ. Освен тези големи равнини и низини има и множество малки по площ низини с плосък релеф, разположени по долините на реките и покрай морския бряг. Всички тези равнинни структури са обградени от юг, югозапад, запад, северозапад, север и североизток от планини – Жехе, Яншан, Тайханшан, Нанлин, Юннанска планинска земя, частично Голям Хинган и Манджуро-Корейските планини.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми Големи участъци от територията на Китай се заемат от древни геоложки платформи – Южнокитайска, част от Китайско-Корейската, Таримска и Тибетска, съставляващи през протерозоя единна цялостна платформа. Кристалинният дорифейски фундамент е изграден от гнайси, гранити, метаморфни шисти и кварцити и излиза на повърхността предимно в пределите на Китайско-Корейската платформа, в т.нар. Синийски щит. Седиментният чехъл на платформата образува полегати гънки и е разбит от огъвания и навлаци. Той се състои от морски наслаги от горния протерозой, долния, средния и част от горния палеозой (варовици, пясъчно-глинести скали и др.), а също и континентални наслаги от горния палеозой (част от тях са въгленосни), мезозоя (червеноцветни пясъчно-глинести седименти) и кайнозоя. В падините на Ордос и Съчуан дебелината на седиментния чехъл достига 7 – 10 km. Планинските системи на Кунлун, Цинлин и Наншан представляват нагънати съоръжения, формирали се в пределите на палеозойската геосинклинална област по време на каледонския и херцинския нагъвателни процеси. Предимно горнопалеозойска възраст имат също нагънатите системи на Тяншан, Вътрешна Монголия и др., обхващащи териториите на Китай на север от 42° с.ш. Високопланинските райони в горните течения на реките Яндзъ, Меконг и Салуин, островите Хайнан и Тайван, планините Трансхималаи (Гандисишан) и Хималаите принадлежат към пояса на по-младите – мезозойски и кайнозойски нагъвателни процеси. Съвременните движения на земната кора се съпровождат от сеизмична активност, проявяваща се в тези райони, а също в Тяншан и Кунлун.

Китай е богата на полезни изкопаеми държава. Находища на каменни въглища и горящи шисти има в провинция Ляонин (Фушун) и са свързани с палеогеновите и неогеновите наслаги, а в останалите райони (Бенси в провинция Ляонин, Датун в провинция Шанси, Хуайнан в провинция Анхой) – с пермските и юрските седименти. Находищата на нефт са свързани с мезозойските и мезо-кайнозойските наслаги и се експлоатират в провинциите Гансу (Юймън), Съчуан, Шанси, Цинхай (Цайдамска равнина), Хейлундзян, Синдзян-Уйгурския автономен район (Карамай), в Североизточен Китай и др. Находищата на железни руди са съсредоточени в провнинция Ляонин (в докамбрийските железисти кварцини край град Аншан), автономния регион Вътрешна Монголия, провинциите Хъбей, Дзянсу, Хубей; боксити – в провинция Шандун; манганови руди, калай, волфрам, живак, медни руди и злато – в басейна на река Амур и в западните части на страната; каменна сол – в провинция Съчуан.

Климат Източните райони на Китай се намират под въздействието на атмосферната мусонна циркулация. През зимата мощни потоци студен въздух от вътрешните райони на Азия (зимен мусон) пренасят на изток сухо и ясно време. През лятото Източен Китай се намира под въздействието на източните, океански маси (летен мусон). Мусонната циркулация оказва влияние преди всичко на режима на температурите и атмосферното овлажняване. За климата на Източен Китай са характерни сравнително ниските температури на въздуха и техните големи сезонни колебания. Средната януарска температура в Харбин е -20,4°С, в Пекин – -4,6°С, а средните юлски са съответно 23°С и 26°С. Годишната сума на валежите в Източен Китай се колебае в пределите от 500 до 2000 mm (на места и повече), намалява на север и северозапад и голяма част от тях падат през лятото. С отдалечаването на запад и северозапад континенталността на климата забележимо нараства (особено на запад от планините Голям Хинган и Тайханшан). Горещото лято (в Турфанската падина средната юлска температура е 34°С) се сменя със студена зима, често с много ниски температури. Средната януарска температура в Северен Китай, в Хайлар, е -28°С, на запад, в Урумчи, е -14,9°С. Годишната сума на валежите е малка – в равнините почти повсеместно е под 250 mm, в Кашгарската равнина, в Цайдам и някои други райони на Западен Китай – около 50 mm. Те падат неравномерно, но предимно през лятото. В Тибетската планинска земя климатът е суров, с ниски зимни и летни температури. В Гарток (горното течение на река Инд) средната януарска температура е -11,8°С, средната юлска – 11,8°С. Значителна е и денонощната температурна амплитуда и духат силни ветрове. В източните части на Тибет годишната сума на валежите се колебае от 250 до 750 mm, като западната част е значително по-суха.

Във високопланинските райони на Китай има много планински ледници. В Източен Тяншан ледниците се спускат до 3200 – 5000 m, в Тибетската пленинска земя – до 5500 – 6000 m. Мощни редници има също в Каракорум, Гандисишан, Кунлун, в Източните Хималаи. Поради сухостта на климата в тези райони площта на ледниците е сравнително малка (около 100 000 km²).

Води