Борис Николаевич Абрамов (: Борис Николаевич Абрамов) (2 август 1897 г., Нижни Новгород, Руска империя – 5 септември 1972 г., Веньов, Тулска област, СССР) Новосибирск: энциклопедия. гл. ред. В. А. Ламин. – Новосибирск: Новосиб. кн. изд-во, 2003. – С. 6 – ISBN 5-7620-0968-8 е руски философ, поет, писател, духовен учител с много последователи.
След като участва в Гражданската война в Русия, той живее дълги години в Харбин в Манчжурия и става последовател на Николай и Елена Рьорих. Съставя нравствени философски записки, публикувани (от 1993 г.) в поредица от книги, наречени „Светлините на Агни Йога“ (или „Върховете на Агни Йога“) ().
Произход и образование
Б. Н. Абрамов е роден на 2 август 1897 г. в Нижни Новгород в семейството на потомствен благородник. Баща му Николай Николаевич Абрамов (1872−1917) е офицер, подполковник от 1916 г. Майка му Екатерина Григориевна Абрамова (1872−1954?) е също дъщеря на военен.
Семейство Абрамови има 2 деца: Борис и по-големият му брат Николай (1896 − ?). Абрамови са с православна вяра. Борис е кръстен в църквата „Възкресение Христово“ в Нижни Новгород на 24 юлиДатите са по стар стил до февруари 1918 г. 1897 г., което е записано в енорийския регистър на църквата.Башкова Н. В. Б. Н. Абрамов – ученик Н. К. и Е. И. Рерихов С. 390 – 412
През август 1906 г., на 9-годишна възраст, Борис започва обучението си в Нижненовгородския благороднически институт на император Александър II. Това е средно образователно заведение за благородни деца (по статут е равно на класическата гимназия) и се смята за едно от най-добрите на своето време. Благородният институт осигурява осемгодишно средно образование, предшествано от допълнителен „подготвителен“ клас и е на база пълен пансион. В него се преподават руска граматика и литература, Божият закон, няколко чужди езика и точни науки, както и танци, музика и гимнастика.
Фотоалбум „Нижегородски благороднически институт на император Александър II. 1913 учебна година“, публикуван в Париж (1913) съдържа повече от тридесет снимки, които дават добра представа както за външния вид на учебната сграда и нейния интериор, така и за провежданите занятия със студентите и техния живот.
Абрамов учи в института до 28 април 1915 г. и завършва пълния осемгодишен курс със сребърен медал. След дипломирането му издават зрелостен сертификат за No 800. През същата година Абрамов постъпва в юридическия факултет на Императорския Московски университет. Централният държавен архив на Москва съхранява деловодното дело на студента Б. Н. Абрамов за 1915 г., което съдържа неговата молба до ректора и набор документи, необходими за записване. Абрамов успява да завърши само първи курс поради мобилизация.
Военна служба. 1916 – 1918 г.
През 1916 г. ситуацията по фронтовете на Първата световна война става все по-тежка и драматична за руската армия, която претърпява непоправими загуби на офицерския корпус по време на тежки битки. От март 1916 г. студентите от висшите учебни заведения са призовани за военна служба.
Въпреки че през февруари 1916 г. Абрамов получава отсрочка за завършване на образованието си в университета до 1924 г., още през август той държи изпит и е признат за „годен за военна служба“. Изпратен е в първия подготвителен учебен батальон в родния му Нижни Новгород, в сградите на Нижегородската духовна семинария. Тук в продължение на два-три месеца учениците преминават първоначално военно обучение, след което са изпратени в училища за прапорщици.
На 9 ноември 1916 г. Абрамов е записан в училището за прапорщици за адмиралтейството към военноморския учебен стрелков отбор в Ораниенбаум (сега град Ломоносов, Ленинградска област). На 12 декември той полага клетва за вярност на суверенния император и родината. През януари 1917 г. е повишен в боен подофицер.
Втори випуск на училището, в който влиза и Абрамов, завършва обучението си в края на февруари 1917 г. В „Списъка на старшинството на точките“ той е посочен на първо място (общ бал – 146,8) от 153 ученици. По-късно, със заповед на Временното правителство, целият випуск е повишен в мичмани на флота.Глушко А. В. Неизвестный Лангемак. Конструктор катюш. М.: Эксмо, 2012. Глава пятая. Офицер русского Флота.
Съгласно заповед на командира на Балтийския флот от 21 април 1917 г. Абрамов е назначен на укрепената позиция Або-Аланд. Башкова Н. В. Б. Н. Абрамов – ученик Н. К. и Е. И. Рерихов… С. 394. Първоначално служи като старши офицер на 2-ра рота на 2-ри отделен артилерийски батальон на Приморския фронт, а през пролетта на 1918 г. вече е командир на този батальон.Башкова Н. В. Б. Н. Абрамов – ученик Н. К. и Е. И. Рерихов… С. 395.
Позицията Або-Аланд е част от отбранителната система на Морската крепост на император Петър Велики, покриваща финландското и естонското крайбрежие и защитава подстъпите към Петроград от морето. Военните действия се водят главно в морето, руският гарнизон в Оландските острови не участва в активни военни действия. До януари 1918 г. по-голямата част от гарнизона е евакуирана в континенталната част на Русия.
През април 1918 г. Абрамов е освободен от активна служба и прехвърлен в държавното опълчение.
Връщайки се в Москва, през същия месец Абрамов подава молба, адресирана до ректора на Московския държавен университет, за възстановяването му като студент по право. Продължаването на обучението му обаче е възпрепятствано от разгорялата се в страната гражданска война.
Участие в Гражданската война. 1918 – 1920 г.
Вторият етап от военната служба на Абрамов започва в Пермската територия, където се озовава през лятото на 1918 г.Причины, по которым Абрамов оказался в Пермском крае в 1918 г., пока неизвестны. Однако архивные документы из Центрального государственного архива города Москвы свидетельствуют о том, что он находился на Бикбардинском заводе Пермской губернии и летом 1915, и летом 1916 гг. Тогава той е на 21 години.
Във връзка с продължаващите битки и започналото общо отстъпление на Бялата армия се извършва постоянна реорганизация на войските с цел постигане на по-успешна тактика в Гражданската война. Това е отразено и в биографията на Абрамов.Според от три анкети от Абрамов за „Бюро по делам Российских Эмигрантов в Маньчжурской империи“ (Харбин, Китай), запълнени собственоръчно на 12 август 1935 г., 13 юли 1940 г., 28 декември 1943 г. (По-подробно в: „Башкова Н. В. Б. Н. Абрамов – ученик Н. К. и Е. И. Рерихов“… С. 390 – 412).
От 1 септември Так отмечено Абрамовым в анкете „Биографические сведения Б. Н. Абрамова“ от 13 юни1940 г. Но в официальных данных датой формирования Восьмой Камской стрелковой дивизии указывается 30 сентября 1918 г. См.: Восьмая Камская стрелковая дивизия. Энциклопедия Челябинской области 1918 г. до 1 март 1919 г. служи като „командир на разузнавателния отряд“ в служба „във 2-ра батарея на артилерийския дивизион на 8-ма Камска стрелкова артилерийска бригада“. Тази бригада е част от 8-ма Камска стрелкова дивизия на адмирал А. В. Колчак, която е една от най-големите на Източния фронт.Ф. А. Пучков, 8-ая Камская стрелковая дивизия в Сибирском Ледяном походе. Посетен на 6 юни 2022.
От 1 март до 1 юни 1919 г. Абрамов служи като младши офицер на плаващата батарея Микула Селянинович в Камската флотилия. Както в службата си в Балтийския флот, той осигурява бойни способности за 152-милиметровите (6-инчови) оръдия Kahnet.
От 1 юни 1919 г. Абрамов става офицер от комуникационния екип на артилерийския батальон на артилерийския дивизион на морските стрелци и след известно време се озовава в град Барнаул.
Още през декември 1918 г. адмирал А. В. Колчак издава заповед за сформиране на „Отделна бригада на морските стрелци“ от екипите на Речната бойна флотилия. Всеки от нейните батальони има комуникационен екип. След тежки боеве през юли 1919 г. морската стрелкова бригада е реорганизирана в дивизия. Артилерийският батальон от морски стрелци е сформиран отделно от дивизията не в Новониколаевск, а в Барнаул.
Батальонът се присъединява към дивизията малко по-късно. В състава му Абрамов става участник в мащабното отстъпление на Бялата армия на изток, останало в историята като "Великия сибирски леден поход" (Ледена кампания) под командването на генерал-лейтенант В. О. Капел.
Както Абрамов посочва в биографичния си въпросник, трагичният конен поход продължава пет месеца от ноември 1919 г. до март 1920 г. до Чита и отвъд и изминава 2000 км. Оттеглящата се бяла армия преодолява по пътя си 50-градусови студове, глад и епидемии. В Задбайкалието, в края на февруари 1920 г., дивизията от морски стрелци наброява едва около 300 души.
От януари до ноември 1920 г. Задбайкалието става последната крепост на Бялото движение в Сибир. През февруари 1920 г. остатъците от армията на починалия генерал В. О. Капел, под командването на генерал-майор С. Н. Войцеховски, се присъединяват към войските на атаман Г. М. Семьонов. До края на февруари формированията на Капел са реорганизирани във 2-ри и 3-ти корпус.По материали от книгата: Новиков П. А. Борьба за Забайкалье (март-ноябрь 1920 г.). Отход белых в Маньчжурию. Белая армия. Белое дело: ист. науч.-поп. альм. Екатеринбург: НИЦ „Белая Россия“, 2006. № 15. С. 43 51. Окончание. Начало: Белая армия. Белое дело. 2004. № 14.
Абрамов се озовава на изток от Чита в град Нерчинск, който някога е бил първата столица на Задбайкалския край.
В армията на генерал Смолин Абрамов служи като офицер от Артилерийския парк на 2-ри корпус. Този корпус защитава района на гара Оловяная на Китайско-източната железница, южно от Нерчинск. По това време по заповед на атаман Г. М. Семьонов той е повишен в лейтенант на военновременния флот за участие в Ледената кампания.
На 20 декември 1920 г. с последните части на 2-ри корпус Абрамов се оттегля от Задбайкалието в Манджурия. Причината за пристигането им е дадена като „отстъпление на армията в Манджурия “.
По-късно, в едно от писмата от 30 януари 1922 г. до Е. Г. Зарина, Абрамов отбелязва с оскъдни редове тези трудни години: „... Само чрез невероятни трудности, ужаси и всяка минута опасност да бъда убит или да замръзна, аз спасих този живот...“.Борис Абрамов.
През 1919 – 1920 г. в цяла Русия бушува епидемия от коремен тиф, но тогава все още няма ваксина. Според въпросника Абрамов не е бил раняван, но два пъти боледува от тиф. Като последица придобива сърдечно заболяване. Според мемоарите на О. А. Копецкая, Абрамов за втори път страда от тиф още при пристигането си в Китай.
Емиграция в Китай, Харбин, 1920-1950-те години Работа От 1 март 1921 г. Абрамов две години работи като помощник-лаборант в завода за суха дестилация на дървесина при горска концесия „Л. С. Скиделски и синове“ на кръстовището в Лукашево на железницата. Няколко от писмата му, датирани от 1922 г., имат адрес на подателя, Лукашево, тогава град Харбин.
От 1 март 1923 г. до 1 ноември 1931 г. в продължение на осем години Абрамов работи като помощник-лаборант в лабораторията на Агрономическата секция на Поземления отдел на ЦЕР в Харбин. През 1928 г. „Известия“ на Агрономическата организация издават сборник „Опростени методи за изследване на боба и някои продукти от тяхната преработка“, в който е публикувана научна статия на Б. Н. Абрамов – „Определяне на съдържанието на влага в боба“.Морозов Н. И., Абрамов Б. Н., Сычёв В. М., Калягин П. А. Упрощённые методы исследования бобов и некоторых продуктов их переработки. Харбин: Типография КВЖД, 1928.
Причината за уволнението му от лабораторията е, че е китайски гражданин. Както Абрамов посочва в биографичния си въпросник, той кандидатства за китайско гражданство през 1925 г. През есента на 1931 г. Манджурия е окупирана от японски войски. В тази връзка очевидно започват масови съкращения на китайски граждани по политически и идеологически причини.
След това от 1931 до 1934 г. Абрамов живее от частни уроци по английски език. Във въпросниците той посочва нивото на владеене на езика като „учител“ и „преводач“.