Хенри Дженкинс () е американски медиен теоретик и изследовател, професор по комуникации, журналистика и кинематографични изкуства в Училището за комуникация и журналистика Аненберг на Университета на Южна Калифорния (УЮК) и Училището на УЮК за кинематографични изкуства. Той има съвместно назначение за преподаватели и в Училището на УЮК за образование Rossier. Дженкинс е съосновател и съдиректор (заедно с Уилям Урикио) на програмата за сравнителни медийни изследвания в Масачузетския технологичен институт (MIT) и бивш член на техническия консултативен съвет в ZeniMax Media – компанията майка на издателя на видеоигри Bethesda Softworks. През 2013 г. той е назначен за член на борда, който избира носителите на наградата за изключителни достижения в елекронните медии Пийбоди.
Дженкинс е автор и съавтор на над дузина книги, сред които By Any Media Necessary: The New Youth Activism (2016), Spreadable Media: Creating Value and Meaning in a Networked Culture (2013), Convergence Culture: Where Old and New Media Collide (2006), Textual Poachers: Television Fans and Participatory Culture (1992) и What Made Pistachio Nuts?: Early Sound Comedy and the Vaudeville Aesthetic (1989).
Влиянието на работата му, и най-вече приносите му в предметните полета на трансмедийното разказване на истории и културата на участие, върху представителите на академичните среди в областта на медийните изследвания, както и сред практиците, е видимо и извън САЩ и англоезичния свят – в Европа, Бразилия и Индия.
Образование и личен живот Дженкинс завършва Държавния университет на Джорджия с бакалавърска степен по политически науки и журналистика. Получава магистърска степен по комуникационни изследвания от Университета на Айова и докторска степен по комуникационни изкуства от Университета на Уисконсин – Медисън. Научни ръководители на докторската му дисертация на тема „What Made Pistachio Nuts?“: Anarchistic comedy and the vaudeville aesthetic (1989) са Дейвид Бордуел и Джон Фиске.Jenkins, Henry. „What Made Pistachio Nuts?“: Anarchistic comedy and the vaudeville aesthetic. // web.mit.edu Той и съпругата му Синтия Дженкинс са домакини на общежитието на Senior House в Масачузетския технологичен институт, преди да се прехвърлят в Университета на Южна Калифорния през май 2009 г. Двамата имат един син, Хенри Дженкинс IV.
Изследователски области Академичната работа на Дженкинс обхваща различни изследователски области. Тук са представени част от тях.
Сравнителни медийни изследвания Ерудицията на Дженкинс в медийните изследвания се фокусира върху няколко специфични форми на медии – водевил, популярно кино, телевизия, комикси и видеоигри – както и върху естетическата и стратегическата парадигма на трансмедийността, която е рамка за създаване и комуникация на истории в много различни медийни форми. Като цяло интересът на Дженкинс към медиите се концентрира върху формите на популярната култура. През 1999 г. той основава магистърската програма за сравнителни медийни изследвания в Масачузетския технологичен институт като интердисциплинарен и приложен курс по хуманитарни науки, който има за цел „да интегрира изучаването на съвременните медии (кино, телевизия, цифрови системи) с широко историческо разбиране на по-старите форми на човешкото изразяване... и стремеж към сравнителен синтез, който отразява отличителната нововъзникваща медийна култура на 21-ви век." Същият етос може да бъде намерен в изследванията на Дженкинс сред различни форми на медии.
Водевил и популярно кино Интересът на Дженкинс към водевилния театър и популярното кино е ранен фокус на изследователската му кариера – неговата докторска дисертация в Университета на Уисконсин изследва как комедийните изпълнения на американския водевил са повлияли на комедията в звуковите филми от 30-те години на миналия век, като тези на Братя Маркс, WC Fields и Еди Кантор. Книгата му от 1992 г. What Made Pistachio Nuts?: Early Sound Comedy and the Vaudeville Aesthetic е базирана на дисертационния му труд. Ключов аргумент за научните изследвания на Дженкинс тук е, че водевилът поставя силен акцент върху виртуозното изпълнение и емоционалното въздействие, което рязко контрастира с фокуса на класическото холивудско кино върху мотивацията на героите и разказването на истории. Подходът на Дженкинс отчасти е вдъхновен от културни анализатори, които вярват, че ранното кино е било третирано несправедливо от скептичните коментатори на неговата епоха, тъй като е било изгряваща медия за нова популярна култура. Той е повлиян и от учени в областта на филмовата естетика като Дейвид Бордуел. Този подход по-късно ще помогне за формирането на научната оценка на Дженкинс за видеоигрите като друга подобна среда за популярна култура, която привлича много критики.
Изследвания на комиксите Освен дългогодишен фен на комиксите, Дженкинс е и техен изследовател. Комиксите остават една от ключовите теми в неговото академично писане и говорене, а интересът му варира от комикси за супергерои до алтернативни комикси. Академичните му публикации включват изследвания върху комикси от Браян Майкъл Бендис, Дейвид У. Мак, Арт Шпигелман, Базил Уолвъртън, Дийн Мотър и др. През декември 2015 г. Microsoft Research New England (където Дженкинс е гостуващ учен по това време) съобщава, че Дженкинс работи върху нова книга, фокусирана върху комиксите.
Изследвания на видеоигрите Изследванията на Дженкинс в сферата на видеоигрите са повлияни от предишния му интерес към дебатите около нововъзникващите медийни форми на популярната култура, както и от паралелния му интерес към детската култура. Позовавайки се на Seven Lively Arts на Гилбърт Селдес (1924), който отстоява естетическите достойнства на популярните изкуства, чиято стойност по-често е отричана от критиците, които прегръщат високото и низвергват популярното изкуство, Дженкинс нарича видеоигрите „Новото живо изкуство“ и твърди, че около тях възниква среда от ключово значение за възхода на цифровата интерактивна култура.
Дженкинс добавя хуманистична интердисциплинарна гледна точка, като се основава например на културните изследвания и литературознанието. Примери за теми за видеоигри, за които е писал подробно, включват социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики на пола в пространствата за видеоигри и игровите преживявания,Egenfeldt-Nielsen, Smith, ToscaUnderstanding Video Games: The Essential Introduction. New York and London: Taylor and Francis Group, 2008 ефектите от интерактивността върху ученето и развитието на образователните видеоигри; и геймдизайн като наративна архитектурна дисциплина. Работата му довежда до създаването на инициативата на Microsoft Games-To-Teach в катедрата за сравнителни медийни изследвания към Масачузетския технологичен институт през 2001 г., която през 2003 г. се трансформира в инициативата Education Arcade и се осъществява в сътрудничество с Университета на Уисконсин.
Ролята на Дженкинс в дебата за насилието във видеоигрите привлича особено обществено внимание. Той е привърженик на подхода на културните изследвания в разбирането на медийните изображения на насилие, като твърди, че „няма такова нещо като медийно насилие – поне не по начините, по които сме свикнали да говорим за него – като нещо, което може лесно да бъде идентифицирано, измерено и изследвано в лабораторията. Медийното насилие, казва Дженкинс, не е нещо, което съществува извън специфичен културен и социален контекст., и призова за културно фокусиран педагогически отговор на тези въпроси.
Критичните възгледи на Дженкинс относно теориите, че видеоигрите, изобразяващи насилие, карат хората да извършват насилие в реалния свят, са описани и в публикации на популярни издания за видеоигри като Next Generation, Electronic Gaming Monthly и Game Informer.
Трансмедийност Една от най-известните концепции на Дженкинс е „трансмедийното разказване на истории“. Тя датира от 2003 г. и оказва влияние не само върху представители на академичните среди, но и в медийните изкуства и в рекламните/маркетинговите кръгове и извън тях.
Дженкинс дефинира трансмедийното разказване на истории по следния начин:[...] процес, при който интегралните елементи на фикцията се разпръскват систематично по множество канали за доставка с цел създаване на унифицирано и координирано развлекателно изживяване. В идеалния случай всяка медия има свой собствен уникален принос за разгръщането на историята.Трансмедийното разказване на истории, пише Дженкинс, е „изкуството на създаването на света“, „процесът на проектиране на измислена вселена, която ще поддържа развитието на франчайз, такава, която е достатъчно подробна, за да даде възможност да се появят много различни истории, но достатъчно последователна, така че всяка история да се усеща като че си пасва с другите"; Jenkins, Henry Convergence Culture: Where old and new media collide. New York: New York University Press, 2006 и най-важното е, че тези различни истории или фрагменти от истории могат да бъдат разпространени в много различни медийни платформи, насърчавайки потребителите, въвлечени в изживяването на историята, да изследват по-широка медийна екосистема, за да сглобят едно по-пълно и по-дълбоко разбиране на разказа.
Като стъпва върху изследванията си на феновете на медиите и културата на участието, Дженкинс подчертава, че трансмедийните стратегии за разказване на истории са много подходящи за използване на колективната интелигентност на потребителите на медии. Дженкинс също така изтъква, че трансмедийността не е нов феномен – древни примери могат да бъдат намерени в религията, например – но възможностите на новите интернет и цифрови технологии за участие и колективно ангажиране на публиката в много различни медийни платформи правят този подход още по-мощен и релевантен. Според Дженкинс трансмедийното разказване на истории може да се използва за създаване на интерес към франчайз и в Convergence Culture той твърди, че филмите, комиксите и видеоигрите в света на „Матрицата“ са пример за това явление.
Принципите на трансмедийното разказване на истории са прилагани и в други области, включително трансмедийно образование и трансмедийно брандиране, например чрез инициативи, водени от Дженкинс в лабораторията за иновации към Училището за комуникация и журналистика Аненберг на Университета на Южна Калифорния.
Култура на участието Културата на участието занимава всеобхватно Дженкинс в научната му работа, която се фокусира върху разработването на теория на медиите и принципи на практиката, според които потребителите на медиите са възприемани предимно като активни и креативни участници, а не просто като пасивни потребители и аудитории, възприемчиви на едно по-просто ниво. Тази ангажираност на участието се разглежда като все по-важна предвид подобрените интерактивни и мрежови комуникационни възможности на цифровите и интернет технологиите. Дженкинс описва творческите социални явления, произтичащи от културата на участие, и е смятан за един от водещите учени, специализирани в тази тема, разгърната и в книгата му Култура на участието в мрежова ера: Разговор за младежта, ученето, търговията и политиката от 2015 г., написана в съавторство с Мими Ито и Дана Бойд. Дженкинс посочва работата на медийния учен Джон Фиске като силно влияние, особено в областта на културатата на участието.
Според дефиницията на Дженкинс културата на участие се характеризира с относително ниски бариери пред артистичното изразяване и гражданската ангажираност силна подкрепа за създаване и споделяне на нечии творения с други хора някакъв вид неформално наставничество, при което знанията, които най-опитните притежават, се предават на по-неопитнит членовете вярват, че техният принос има значение