Кирила Николова Възвъзова-Каратеодорова е българска историчка, прекарала по-голямата част от професионалното си развитие в Народната библиотека в град София. Работи в библиотеката в Българския исторически архив от 1947 година до пенсионирането си, а след това като извънщатен сътрудник.
Биография Кирила Възвъзова е родена в 1917 година в Айтос, България в семейството на Никола Възвъзов и учителката Виктория Възвъзова и отраства с деца от турски, еврейски, арменски, гръцки семейства. Основното си образование завършва в родния си град, след което заедно със семейството си се премества в София. Завършва история и класическа филология в Софийския университет в 1942 година и библиотекознание и библиография в 1948 година. В 1967 година специализира в Париж, изпратена на провеждания ежегодно от Националните френски архиви Международен курс по архивистика в Екол де Шарт към Сорбоната. Кирила Възвъзова съставя Правила за комплектуване, обработка, запазване и използване на документалните материали от личните и обществени архивни фондове и колекции от XIX – XX век, публикувани през 1954 година. По време на българското управление във Вардарска Македония е гимназиална учителка по история и старогръцки език в Скопие от 1942 до 1944 година. След това до 1948 година работи като редакторка в Министерството на информацията. Заместник-ръководител е на Българския исторически архив при Народната библиотека от 1948 до 1954 година. От 1954 до 1962 година е научен сътрудник в Българския исторически архив, а от 1962 до 1982 година е старши научен сътрудник. В 1962 – 1964 година е ръководител на Българския исторически архив, а от 1964 до 1973 година е заместник-директор на Народната библиотека.
През 1951 година Кирила Възвъзова участва в преместването на библиотечния архив от Горна баня, където библиотеката е евакуирана заради бомбардировките през 1944 година, в новопостроената сграда. Тук Възвъзова открива сред документите, отнасящи се за Христо Ботев, тефтерчето с бележки на Васил Левски и го разчита.
Родословие
Библиография Кирила Възвъзова, Здравка Нонева, Виктория Тилева. Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски. Изток-Запад. 2019. ISBN 978-619-01-0382-0 Априлското въстание 1876. Сборник документи. (съставител). Т. 1. 1954, 530 с.Т. 2. 1955, 577 с. Писма на бълг. и чуждестранни слависти, съхранявани във фондовете на БИА. – ИНБ – БСДУ, т. 3. 1963, 95 – 133 Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в БИА. Справочник, (съставител) Кн. 1. 1963, 250 с. Освобождение Болгарии от турецкого ига. (съставител) Т. 1., М., 1961, 420 с. Архивите на България в миналото и сега. 1967, 86 с. (на френски език) Непубликувани писма на К. Иречек, съхранявани в БИА до наши общественици и книжовници. – ИНБ – БС, т. 7. 1967, 169 – 221 Документи за четническото движение през 1867 – 1868 в Ориенталския отдел на НБКМ. (съветник) – ИНБКМ, т. 9. 1969, 193 – 222 Васил Левски. Документално наследство, (съставител, съветник) 1973, 370 с. История на образованието и педагогическата мисъл в България, (съветник) Т. 1. 1975, 368 с. Непресъхващи извори. Документ, материали из историята на Пловдив и Пловдивско, (съветник) 1975, 576 с. Възпоменателен сборник по случай стогодишнината на Априлското въстание и Ботевата чета. (съставител, съветник) 1976, 503 с. Поп Минчо Кънчев. Видрица. Т. 1. (съставител). 1983, 747 с. Семеен архив на Хаджитошеви 1751 – 1827. (съставител). 1984, 821 с. Левски във времето. Документално-мемоарен и литературен сб. (съставител). 1987, 579 с. Васил Левски. Документална летопис (1837 – 1873). (съветник) 1987. 340 с. Капитан Георги Мамарчев. 1986. 280 с.
Давидова, С. Кирила Възвъзова-Каратеодорова. Библиография (1947 – 1987). – ИП, 1987, № 12, 88 – 94 Шарова, К. Научното дело на Кирила Възвъзова-Каратеодорова. – ИП, 1987, № 12, 53 – 65.
Вижте също Библиография за Васил Левски
Източници
Външни препратки Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски
Категория:Български архивисти Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет Категория:Родени в Айтос Категория:Починали в София Категория:По произход от Щип