Кралското имение „Поленцо“ () в подселището Поленцо край Бра, Пиемонт, Северна Италия, е исторически комплекс, оформен около замък от края на XV век. През 1832 г. крал Карл Алберт Савойски-Каринян го преустройва изцяло и го превръща в своя любима лятна и ловна резиденция. Около замъка се развива цялостно кралско стопанство – Агенцията, паркът, обработваемите земи, фермите и лозята, замислено като място за селскостопански и енологични експерименти.

Днес имението е част от Савойските кралски резиденции, признати от ЮНЕСКО през 1997 г. заради тяхната архитектурна и историческа стойност. В част от комплекса се помещава Университетът по гастрономически науки, докато самият кралски замък към 2022 г. е частна собственост и не приема посетители.м.

История Поленцо (Поленция за древните римляни) има двехилядолетна история, в която укрепления, замъци и църкви многократно са били изграждани и разрушавани.

Феодална и ренесансова резиденция Музеят на Бра съхранява древноримски и ранносредновековни находки от археологическите разкопки на мястото на античната Поленция. След ожесточени спорове между големите комуни на Долен Пиемонт през XII–XIII век, довели до пълното унищожаване на селището, Поленцо става седалище на графството на висконтския патриций Антонио Поро. По негова инициатива през 1386 г. инженерът Андреа да Модена изгражда нов замък.

В следващите десетилетия крепостта се превръща в престижна феодална резиденция на маркизите на Романяно. През втората половина на XVI век те предприемат мащабно обновяване в маниеристки стил, съобразено със съвременната архитектура в районите на Савиляно и Салуцо. Скулптурни находки и документи, съхранявани в Алба и Казале Монферато, позволяват да бъде възстановена тази художествена фаза, напълно заличена при преустройствата от 1832–1847 г.

Промени при Карл Алберт Случаят с Поленцо през първата половина на XIX век показва ясно романтичната визия на крал Карл Алберт и стремежа му към готическо възраждане, различно от ранните модели на Хорас Уолпоул. Намесите от т.нар. Карлоалбертинска епоха водят до почти пълно заличаване на средновековното и протомодерното селище: разрушени са повечето селски и отбранителни постройки от XIV век, църквата „Сан Виторе“, както и цялата инфраструктурна мрежа – вътрешни и външни пътища, четирите „пристанища“, свързващи Поленцо, Изола и десния бряг на река Танаро. Замъкът също е преустроен из основи, като непокътната остава единствено донжонната кула.

Промените в Поленцо през Карлоалбертинската епоха отразяват романтичната визия на крал Карл Алберт, насочена към пресъздаване на идеализирано Средновековие, но вече пречупено през класическата естетика на архитекта Пеладжо Паладжи. Заедно с него работи архитектът Ернесто Мелано, отговарящ за сградите, както и Ксавие Куртен, който проектира новия парк.

Тази програма води до радикално преобразяване на Поленцо: почти цялото средновековно и ранномодерно селище е разрушено, включително селските и отбранителните постройки от XIV век, църквата „Сан Виторе“, както и инфраструктурата – вътрешните и външните пътища и четирите „пристанища“, свързващи Поленцо, Изола и десния бряг на Танаро. Замъкът също е преустроен из основи, като единствено донжонът остава непокътнат.

Положителната страна на тази мащабна намеса е, че в проекта участват водещи творци, работещи в единна художествена концепция – както за цялостния ансамбъл, така и за най-дребните детайли. Сред тях са Пеладжо Паладжи (чийто неосъществен неоготически проект за фасадите на замъка се пази в Архива на Паладжи в Болоня), Ернесто Мелано, Карло Белозио, Габриеле Капело (нар. Монкалво) и Джузепе II Гаджини. Към тях се присъединяват и други висококвалифицирани майстори, включително Пиетро Кремона. Тяхното сътрудничество оформя новия образ на Поленцо – с площада и фонтана, църквата, фермата Албертина, замъка и най-вече Агенцията, която става център на целия комплекс.

Граф на Поленцо Виктор Емануил III, след абдикацията си на 9 май 1946 г., приема титлата „граф на Поленцо. и се установява именно там, посвещавайки се на любимите си селскостопански изследвания.

Смяна на собствеността След премахването на монархията през 1946 г. замъкът и останалите частни имоти на Савойската династия попадат в центъра на продължителен правен спор, довел до конфискуване на активите. Въпреки това замъкът и част от имението остават в ръцете на Савойската династия до 1972 г., когато са продадени на семейство Фрус, собственици на компанията за домакински уреди Кастор. Оттогава насам имотът остава изцяло частна собственост.

Църква „Сан Виторе“

Църквата Сан Виторе е тясно свързана със замъка и е изградена през 1840 г. в неоготически стил по проект на архитекта Ернесто Мелано. В интериора се съхранява платното „Мъченичеството на Св. Виктор“ от Карло Белозио, както и ценен дървен хор от XVI век, пренесен от абатството „Стафарда“.

Агенция Комплексът, известен като Агенцията, е карлоалбертинска постройка, разположена непосредствено до замъка и обърната към площада с църквата „Сан Виторе“. Той е обект на функционално възстановяване и днес представлява едно от най-значимите звена в ансамбъла на Поленцо. В сградата се помещават единственият в Италия Университет по гастрономически науки и Банката на виното, което превръща Агенцията в център на съвременната агрономическа и енологична култура в региона.Banca del vino

Източници

Външни препратки

Tenuta di Polenzo, на Turismotorino.org (посетено на 26 март 2026 г.) Видео за имението в Ютюб (посетено на 26 март 2026 г.) Официална страница на Университета по гастрономически науки (посетено на 26 март 2026 г.)

Категория:Обекти на световното наследство в Италия Поленцо Категория:Пиемонт