Кралският замък в Монкалиери () е средновековна крепост, многократно преустройвана през следващите векове, разположена в историческия център на Монкалиери, Метрополен град Торино, Пиемонт, Северна Италия. Той е една от кралските резиденции на Савойската династия, използвана както в периода на Кралство Сардиния, така и след обединението на Италия. В края на XIX век в него живеят принцеса Мария Клотилда Савойска и дъщеря ѝ Мария-Летиция Бонапарт. От 1997 г. е част от серийния обект „Савойски кралски резиденции“ в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В комплекса се помещават казармата на карабинерите „Майор Алфредо Серанти“, седалището на 1-ви карабинерски полк „Пиемонт“, както и едноименният държавен музей към Министерството на културата на Италия.

Замъкът е особено ценен за жените от Савойската династия – сред тях кралица Мария Аделхайд и принцесите Клотилда и Летиция, които го предпочитат като място за уединение, възпитание на младите принцове и провеждане на важни събития. Резиденцията е една от най-богатите на спомени: Виктор Амадей II, първият крал на Сардиния, е затворен в нея от сина си Карл Емануил III. През 1849 г., под влияние на Масимо д’Адзельо, в една от залите на замъка е подписана прочутата Прокламация от Монкалиери. С нея Виктор Емануил II разпуска Камарата на депутатите, станала „неуправляема“ след абдикацията на Карл Алберт, и свиква ново събрание, което да одобри мирния договор с Австрия, слагащ край на Първата война за независимост.

Крал Виктор Емануил II и съпругата му Мария Аделхайд са владетелите, които прекарват най-много време в замъка, където създават два разкошни апартамента.

Замъкът е сред италианските резиденции, за които традиционно се разказва, че са обитавани от духове. Между 17 и 19 март 2017 г. в бившия Форум „Боарио“, разположен в комплекса, се провежда първото издание на Международния фестивал на езотеризма.

История Произход на замъка Първоначалният замък е изграден като отбранително съоръжение на хълм, доминиращ над района; до XIII век на това място съществува крепост. През 1277 г. . Томас III Савойски разпорежда строежа на кула и порта със зъбери.

Днешният облик на комплекса е оформен през втората половина на XV век, когато Монкалиери е избран за резиденция на херцогиня Йоланда дьо Валоа. Тук тя подписва Договора от Монкалиери с Шарл Дръзки и Галеацо Мария Сфорца, с което си възвръща Савойското херцогство.

След мира от Като Камбрези (1559), който прекратява Италианските войни между Франция и Хабсбургите, старият замък е превърнат в кралска резиденция. Паркът е разширен и засаден с около двеста дървета, а вътрешните помещения са разкошно обзаведени и се превръщат в сцена на пищни придворни тържества. От този момент нататък комплексът непрекъснато се разкрасява и обогатява с художествени произведения и ценни мебели, придобивайки репутацията на „място на удоволствията“.

През XVII век средновековната крепост е значително разширена и придобива основния си архитектурен облик. Разширенията започват през 1610 г. по инициатива на херцог Карл Емануил I и продължават при Виктор Амадей I, а най-интензивно са под ръководството на кралската мадам Мария-Кристина Френска. В продължение на около шест десетилетия работят тук водещи архитекти като Амедео ди Кастеламонте, Андреа Костагута и Карло Морело. Паралелно с това горният парк е преустроен с нови градини и ефектни фонтани.

През първата половина на XVIII век Карл Емануил III предприема нови разкрасителни намеси, продължени от сина му Виктор Амадей III. В този период в оформянето на комплекса и прилежащите сгради участват архитекти като Амедео ди Кастеламонте, Бенедето Алфиери и Франческо Мартинес от Месина (1775), което придава престижен характер на цялата околна застроена зона.

Част от постройките са разрушени през 1798 г., когато френските войски окупират замъка и го използват последователно като затвор и болница – функция, която той изпълнява отново по време на Втората световна война. След Реставрацията замъкът е върнат на Савойската династия и животът в него е възобновен.

През 1817 г. Виктор Емануил I разпорежда мащабни реставрации и нови строителни намеси, сред които се открояват монументалното тристепенно стълбище от карарски мрамор, водещо към Залата на кралицата, и новата Кавалерица в края на Платцдарма. През втората половина на XIX век Виктор Емануил II и съпругата му Мария Аделхайд Австрийска напълно обновяват своите апартаменти, премахвайки по-старите декоративни слоеве и обзавеждайки помещенията според тогавашната мода. В хълмистия парк зад замъка е издигната Кулата на Роколо, разширен е съществуващият от XVIII век нимфеум, а в центъра на Платцдарма е изграден голям водосборен резервоар – значимо хидравлично съоръжение за комплекса.

Последните представители на Савойската династия, които обитават замъка, са принцеса Мария Клотилда, наричана „Светицата от Монкалиери“, съпруга на принц Наполеон-Жозеф Бонапарт, и дъщеря им Мария Летиция Бонапарт, херцогиня на Аоста.

По време на фашисткия период замъкът служи за седалище на местните йерархични структури, а впоследствие е използван и от нацистките власти. В края на Втората световна война сградата приютява бездомни бежанци. От 1948 г. комплексът е предоставен на 1-ви полк „Пиемонт“ на карабинерите, който и днес е разположен там.

Кралските апартаменти са реставрирани и отворени за посетители през 1991 г. На 5 април 2008 г. пожар уврежда югоизточната кула, което налага затваряне на музейния маршрут и нов цикъл реставрационни дейности, засягащи и залата, в която е подписана Прокламацията от Монкалиери. Апартаментът на краля и кралицата, пострадал при пожара, остава недостъпен през целия период на възстановяване. След приключването на реставрациите на 11 ноември 2017 г. замъкът отново е отворен за обществеността. Днес комплексът е собственост на няколко обществени институции. Кралските апартаменти са собственост на Министерството на културата (MiBAC). Градината с розите, макар да се намира в рамките на периметърните стени на замъка, е отделена от резиденцията в административно отношение: тя също принадлежи на MiBAC, но е поверена за управление на община Монкалиери. Същата община притежава и големия хълмист парк зад замъка, ценен природен оазис, за който е предвиден мащабен проект за благоустрояване и отваряне за обществен достъп.

Зали Кралски апартаменти В двете основни крила на замъка се помещават кралските апартаменти. В източната кула се намират апартаментите, където крал Виктор Емануил II и кралица Мария Аделхайд Австрийска са живели през XIX век. Апартаментите са повредени при пожар на 5 април 2008 г.

В западната кула се намират двата апартамента, където принцеса Мария Клотилда Савойска и дъщеря ѝ, принцеса Мария Летиция Бонапарт, са живели постоянно до началото на XX век.

Апартамент на Виктор Емануил II Апартаментът на крал Виктор Емануил II изглежда различно след пожара през 2008 г. Някои зали все още показват видими следи от щетите от пожара, а реставрацията не включва ремонти, като е използван Barrisol – специален материал, използван за създаване на прозрачни панели, върху които са възпроизведени изгубените декорации. По този начин, с внушителна игра на светлината, могат да се видят унищожените от пожара части. В апартамента особено забележителен е неговият дрешник, съседен на спалнята. Залата е украсена с флорални ламперии от чинц, поддържани от павилион, на свой ред поддържан в ъглите от махагонови колонки, напомнящи военна палатка.

Апартамент на кралицата Син салон на кралицата

Помещението на първия етаж в югоизточното крило на замъка е сред най-ценните в резиденцията благодарение на напълно запазените оригинални мебели и декорации. Създадено през 1852 г. като „Зала за забавленията на кралица Мария Аделхайд“, известно и като „Синята зала“ заради копринената тапицерия на син фон, то е предназначено за съпругата на Виктор Емануил II. Залата е ключово свидетелство за умението на архитекта Доменико Фери, наследник на Пеладжо Паладжи като директор на придворните работи от 1854 г., да интерпретира възраждането на историческите стилове през XIX век в духа на Неорококо.

По проект на Фери, Габриеле Капело облицова стените с изискани дървени ламперии от топола, розово дърво, орех, лиственица и клен, като съчетава разнообразните тонове на дървото с бронзови елементи, изваяни от Джузепе Кола, и порцеланови инкрустации, вградени в боазериите като бижута. Петте врати са украсени с рисувани аркади и игриви херувими, дело на Гаетано и Аугусто Фери, синове на архитекта. Те създават и таванните декорации, рамкирани от мазилкови свитъци и медальони със савойски гербове, изработени от скулпторите Пиетро Изела и Силвестро Симонета.

Френското влияние е особено силно в подбора на мебелите: бюро с рафт от парижката фабрика Wassmuss и комплект от дванадесет стола, две кушетки, три фотьойла и диван в необароков стил, тапицирани с лампа върху син сатен, съответстващ на цвета на стенните гоблени. Неорококо вкусът, който определя приемната на Мария Аделхайд, личи ясно в избора на мебели: бюрото, маркирано с фирмения знак на Wassmus, е тип bureau à gradin – модел с горен рафт и чекмеджета, широко разпространен във Франция през XVIII век. Комбинацията от дървени инкрустации, позлатени бронзови апликации и порцеланови вложки е характерна за френските мебелисти от епохата и подчертава луксозния характер на интериора.

Първоначално тук се е съхранявало и обзавеждане от XVIII век, изработено от Пиетро Пифети – двоен корпус, два скрина и чифт пиедестали, което днес се намира в двореца Квиринал.

Боазериите на Синята зала, изработени през 1852 г. от Габриеле Капело (нар. Монкалво), са украсени със серия рисувани порцеланови медальони, създадени от Джузепе Деверс. Деверс е един от най-изтъкнатите специалисти в порцелановата живопис от XIX век. По поръчение на крал Карл Алберт през 1846 г. той е изпратен във Франция с тригодишна държавна стипендия, за да се усъвършенства в прочутата мануфактура в Севър. Именно там усвоява техниките, които по-късно прилага в Монкалиери, създавайки деликатни порцеланови вложки, вписани като скъпоценни акценти в дървените ламперии на залата. Поръчката от 1852 г. за порцелановите медальони в Монкалиери утвърждава Деверс като художник на Негово Величество. За резиденцията той създава богат репертоар от цветя, птици, пейзажи и галантни сцени, вдъхновени от рококо стилистиката, която определя и останалите декоративни решения в стаята. Идеята за вграждане на рисуван порцелан в дървена ламперия следва модела на „Кабинета за писания“ в Кралския дворец в Торино, оформен през 1746 г. под ръководството на Бенедето Алфиери.

Зоната на камината е сред най-богато украсените елементи на интериора и концентрира част от най-изисканите декоративни решения в помещението. Огледалото над камината, изработено от Габриеле Капело, е рамкирано с гирлянди, женски глави и малки порцеланови медальони, които визуално свързват композицията със стенните буазерии.

Върху камината са разположени три особено ценни предмета: монументален часовник с механизъм, подписан от парижкия майстор Пол Гарние от XIX век, и два позлатени бронзови свещника, закупени специално за замъка през 1852 г. Свещниците първоначално са били поставени върху пиедестали, изработени от Пиетро Пифети, които през 1888 г. са пренесени в Квиринала. Композицията се допълва от позлатени бронзови елементи, приписвани на леярната Colla – същата, която е изработила бронзовите апликации в стенните ламперии.

Сред забележителните мебели в залата се откроява и централната маса, богато украсена в съзвучие с общия декоративен език на помещението. Тя има масивна позлатена бронзова основа върху стругована дървена подложка, украсена със свитъци, листа и флорални гирлянди, които се разтварят около коронован савойски щит. Плотът е от боядисан камък, имитиращ мраморни инкрустации, и е украсен с изящни изображения на птици и пеперуди)

Спалня на кралицата