Иванка Дерменджийска-Горинова е най-дългата от романтичните връзки на Димчо Дебелянов.
Дебелянов я нарича „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“. Любовта им продължава тринадесет години, през които те са имали срещи горе-долу толкова пъти. Двамата непрекъснато водят кореспонденция с писма, разменят си книги, които са им харесали или им направили впечатление, без да пропуснат да споделят чувствата и мечтите си.
Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния си град, а гимназиалното – в София като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка през 1903 г. Иванка е на 13 години, а Димчо – на 16. Завършила гимназия в София, тя е съученичка и приятелка на прочутата по това време оперна певица Христина Морфова. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта ѝ с Димчо, близките ѝ я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.
Димчо има много приятели в Ихтиман, когато посещава неколкократно града. Това са Гьончо Белев, Георги Герински, Стоян Д. Стоянов, Панайот Цинцарски и станалия известен като Николай Лилиев писател. Повод за тези посещения е едно гостуване при неговият брат в Долна баня. Там се запознава с Лилиев, счетоводителя във фабрика „Ибър“, който по-късно се мести в Ихтиман. В този град открива Иванка и взаимните чувства, възникнали по между им, продължили почти до неговата смърт на фронта на Първата световна война.
Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов (1882 – 1964) от град Панагюрище. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София.
А ето какъв спомен на Александър Божинов предават уредниците на Къща музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица Славимир Генчев и Дойчо Иванов от деня на откриването му:
В Къща музей „Димчо Дебелянов“ има портрет на Иванка Дерменджийска, млада, красива жена от началото на XX век, а също така и над петдесет съхранени писма от кореспонденцията между двамата от продължилата тринадесет години любов, почти до смъртта на Димчо.
Източници
Категория:Български учителки Категория:Димчо Дебелянов Категория:Музи Категория:Родени в Ихтиман Категория:Починали в София