Единственият пръстен, наричан още Пръстен на Всевластието и Злото на Исилдур, е централен елемент от сюжета във Властелинът на пръстените (1954 – 1955) на Дж. Р. Р. Толкин. За първи път се появява в по-ранната история „Хобитът“ (1937) като магически пръстен, който прави невидим този, който го сложи. В времето Толкин променя няколко части от книгата и описанието на пръстена, за да се вмести по-добре в следващите събития, описани във Властелинът на Пръстените, който от своя страна описва премеждията на Фродо Бегинс в мисията му да унищожи Пръстена.
Описание Предназначение Единственият пръстен е изкован от Мрачния владетел Саурон през Втората епоха, за да придобие господство над свободните народи на Средната земя. Във физически облик на красив и добронамерен елф, Саурон се появява сред елфите като Анатар – „Властелинът на даровете“. Той помага на елфическите ковачи от Ерегион и техния водач Келебримбор в създаването на Пръстените на силата и тайно изковава Единния пръстен в огньовете на Съдбовния връх. The Fellowship of the Ring, book 1, ch. 2 „The Shadow of the Past“
Саурон искал този пръстен да бъде най-могъщият от всички – пръстен-господар, способен да управлява и контролира онези, които носят останалите пръстени. Тъй като другите всевластни пръстени притежавали голяма сила сами по себе си, Саурон бил принуден да вложи огромни сили и умения в създаването на Единствения, за да постигне целта си. The Silmarillion, „Of the Rings of Power and the Third Age“
Така създаването на Пръстена едновременно дава допълнително сила, но и отслабва Саурон. С помощта на Единствения пръстен той можел да контролира силата на всички останали Пръстени и волята на онези, които ги носели и по този начин ставал по-силен, но влагайки собствените си сили и воля в Пръстена, Саурон ставал зависим от него.The Fellowship of the Ring, book 1, ch. 2 „The Shadow of the Past“
Форма и вид Предвид огромната си сила, Пръстенът изглеждал съвсем обикновен (подобно на халка), направен от злато и напълно неподатлив на каквито и да е вреди, включително и на драконов огън (за разлика от други пръстени). The Fellowship of the Ring, book 1, ch. 2 „The Shadow of the Past“ Можел да бъде унищожен само ако се хвърли в пламъците на Съдбовния връх, където е бил изкован. Подобно на някои други пръстени с по-малко сила, но за разлика от другите Пръстени на силата, върху него не е имало скъпоценен камък, но е имало гравиран надпис, който сияел с огнен пламък. Поради естеството на самото си създаване, Единствения пръстен има собствена воля когато не е на ръката на създателя си. Той може да промени размера си, например, а може би и теглото си и може внезапно да се разшири, за да се измъкне от своя носител. След като е отсечен от ръката на Саурон надписите изчезват напълно и идентичността му можела да бъде определена само ако пръстена бъде хвърлен в огън. Тогава древните надписи се показват в черната реч на Мордор. Тъй като нито Саурон, нито орките имат собствени букви той използва елфически букви от тенгвар и два реда в Черната реч от преданието, описващо Всевластните пръстени: A drawing of the inscription and a translation provided by Gandalf appears in The Fellowship of the Ring, book 1, ch. 2 „The Shadow of the Past“. +Черната реч, написана на тенгварЧерната реч (кирилизирана)ПреводАш назг дурбатулук, аш назг гимбатул.Аш назг тракатулук, аш бурзум-иши кримпатул. Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие, Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие. Когато Исилдур отсякъл Пръстена от ръката на Саурон, той бил горещ изпървом, а надписът му бил ярък и четлив и Исилдур го преписал, преди да избледнее напълно. В търсенето на информация за Пръстена Гандалф се натъква на тези документи, в които Исилдур разказва за Пръстена и надписите върху него. За да провери дали пръстенът, намиращ се у Фродо е Единствения, Гандалф заповядва на Фродо да го хвърли в горящият в камината огън. Бавно, надписите върху него се появяват, доказвайки, че това е Единственият пръстен.
На съвета на Елронд, Гандалф цитира надписа на ( ) черна реч на Мордор, което кара всички да затреперят: The Fellowship of the Ring, book 2, ch. 2, „The Council of Elrond“
История След изковаването на пръстена, Саурон бързо разбира, че плановете му да подчини останалите пръстени и техните носители ще се провали. Разгневен, той повежда война срещу елфите, разрушава Ерегион и убива създателя на трите елфически пръстена Келебримбор. На помощ на Средната земя пристига голям флот от Нуменор, изпратена от крал Тар-Минастир и заедно с Гил-галад успяват да победят армиите на Саурон и да го принудят да отстъпи в Мордор. The Silmarillion, „Of the Rings of Power and the Third Age“
Малко по-късно Ар-Фаразон, последният и най-могъщ крал на Нуменор, акостира в Умбар с още по-многобройна армия, принуждавайки армиите на Саурон да избягат, а самият Саурон е отведен в Нуменор като пленник. The Silmarillion, „Akallabêth“ Толкин пише в писмо от 1958 г., че предаването му е едновременно „доброволно и хитро“, защото бързо му е станало ясно, че няма да може да победи Нуменор другояче, освен с хитрост и поквара. Опасенията на Саурон се оказали верни при вида на острова и величието на нуменорците. Но дори и върховни сред хората (едаините) дори и народът на Нуменор бил смъртен, ако и да бил надарен с много дълъг живот, далеч над живота на хората от Средната земя. Елрос, първият крал на Нуменор напуснал доброволно живота на възраст от 500 г. и много от кралете след него, преди покварата на Саурон напускали живота на приблизително същата възраст. Саурон ловко използвал тези неща и малко по малко успял да накара нуменорците да се страхуват от смъртта, а с това и да ги настрои срещу Валарите, заради това, че на са ги дарили с безсмъртие. Бавно, но сигурно Саурон напредвал в плановете си да поквари и унищожи Нуменор отвътре, манипулирайки владетелите му да се поклонят на неговия господар Моргот, вместо на валарите, принасяйки човешки жертви.
Физическата форма на Саурон била унищожена при падането на Нуменор, но като един от маярите, духът му останал, за да се върне в Средната земя. Там той отново придобил форма – този път на мрачен и зъл владетел, надянал Единствения пръстен и подновил войната срещу Последния съюз на елфи и хора. The Silmarillion, „Akallabêth“
С цената на собствените си животи Гил-галад и Елендил успели да унищожат физическата форма на Саурон в края на войната на Последния съюз. Синът на Елендил, Исилдур, отсякъл пръстена от ръката на Саурон на склоновете на Съдбовния връх. Въпреки че всички съветвали Исилдур да хвърли пръстена в огньовете на планината, той не намерил воля и сила да го направи и го запазил „като отплата за смъртта на баща ми и брат ми“. Няколко години по-късно Исилдур бил нападнат от засада на огромен брой орки край река Андуин близо до Перуникови поля, надянал пръстена, за да избяга, но пръстенът се изплъзнал от пръста му, докато плувал и бил убит от стрелите на орките. Тъй като Пръстенът непряко е причинил смъртта на Исилдур, той е известен в гондорските предания като „Проклятието на Исилдур“. The Silmarillion, „Of the Rings of Power and the Third Age“
Пръстенът останал скрит на дъното на реката в продължение на почти две хиляди и петстотин години, докато не е бил открит по време на риболов от хобит на име Деагол. Неговият приятел и роднина Смеагол, който бил отишъл на риболов с него, веднага бил обсебен от силата на Пръстена и поискал Деагол да му го даде като „подарък за рожден ден“; когато Деагол отказал, Смеагол го удушил и взел Пръстена. Малко по малко Пръстенът покварил напълно и тялото, и ума му, превръщайки го в Ам-гъл (Голъм). Пръстенът накарал Ам-гъл да се скрие в пещера под Мъгливите планини близо до Мраколес, съвсем близо до мястото, където Саурон отпочнал завръщането си. В тази пещера Ам-гъл останал почти 500 години, използвайки Пръстена, за да лови гоблини. В крайна сметка пръстенът изоставил Ам-гъл, знаейки, че никога няма да напусне пещерата, докато е негова собственост. The Fellowship of the Ring, book 1, ch. 2 „The Shadow of the Past“
Както е разказано в „Хобит“, Билбо намерил Пръстена, докато се лутал из тунелите близо до леговището на Ам-гъл. В първото издание на Хобит, Ам-гъл е предложил на Билбо да му даде Пръстена, като награда за спечелването на играта на гатанки. Когато Толкин пише Властелинът на пръстените, той осъзнава, че хватката и влиянето на Пръстена над Ам-гъл никога не би му позволила да се откаже от него доброволно, затова той преработил Хобит. Така във второто издание, след като губи играта на гатанки от Билбо, Ам-гъл отишъл са потърси и вземе своето „Скъпоценно“, с чиято помощ да убие и изяде Билбо, но открива, че пръстенът е изчезнал. Ам-гъл се сеща, че може би това е отговора на последния въпрос на Билбо, на който той не успял да отговори: „Какво имам в джоба си?“ и че Билбо е намерил Пръстена. Заслепен от ярост, Ам-гъл хуква да преследва Билбо, без да се досети, че той е невидим след като е сложил пръстена и че така му помага да намери изход. Така Билбо се измъква невредим от Ам-гъл и гоблините, но решил да не казва нито на Гандалф, нито на джуджетата за Пръстена. Вместо това той им разказал история, подобна на тази от първото издание – Ам-гъл му е дал пръстена и му е показал изхода, след като е спечелил играта на гатанки. Гандалф обаче се усъмнил в тази история и по-късно успял да изкопчи истинската история от Билбо. The Fellowship of the Ring, book 1, ch. 2 „The Shadow of the Past“ The Hobbit, ch. 5 „Riddles in the Dark“ The Fellowship of the Ring, Prologue „Of the Finding of the Ring“
След няколко години на ярост и страх от външния свят, Ам-гъл напуска Мъгливите планини по следите на изчезналия Пръстен. Следата отдавна е изстинала и след дълги лутания се озовал до границите на Мордор, където открил пещерите на Корубана. Въпреки хитростта и ловкостта си Ам-гъл бил заловен от орките и заведен на разпит в Мордор. След дълъг разпит и мъчения Ам-гъл разкрил пред Саурон, че Пръстенът е намерен и съхраняван от някой си „Бегинс“ в земята на „Графството“. The Fellowship of the Ring, book 1, ch. 2 „The Shadow of the Past“
Макар да го ползвал много рядко, Пръстенът неминуемо оказвал своето влияние върху Билбо, оставяйки го да се чувства все по- “разтегнат и изтощен“. След години на колебание, той решава да напусне Графството и да остави всичко на осиновения си наследник Фродо Торбинс, включително и Пръстена. Решението се оказва трудно и Билбо, чувствайки че искат да му отнемат нещо изключително скъпо, обвинява Гандалф, че го иска за себе си. При вида на гневния и обвинителен Билбо, тревогата на Гандалф прераства в кратък изблик на ярост, в който успява да усмири Билбо. След като спорът се поуталожва, Гандалф успява да убеди Билбо, че ще е най-добре, ако остави пръстена доброволно. The Fellowship of the Ring, book 1, ch. 1 „A Long-expected Party“