Гучи () е италианска модна къща, действаща в сферата на висшата мода и луксозните стоки, със седалище във Флоренция, Италия. Нейният асортимент включва кожени изделия, обувки, аксесоари, облекло, бижута, часовници, козметика, парфюми, както и линия мебели и декоративни предмети за дома.
Основана през 1921 г. от Гучо Гучи, марката бързо се превръща в международен символ на италианския стил и на епохата на Долче вита. През 80-те години семейство Гучи постепенно продава своите дялове, а през 1999 г. компанията е придобита от френската група Пино‑Прентам‑Редут (Pinault‑Printemps‑Redoute), днес известна като Керинг (Kering).
Към 2019 г. „Гучи“ разполага с 487 магазина, 17 157 служители и реализира продажби в размер на 9,628 млрд. евро (в сравнение с 8,2 млрд. евро през 2017 г.).
Главен изпълнителен директор на модната къща е Марко Бицари от 2014 г., а от 2015 г. до 2022 г. неин творчески директор е Алесандро Микеле.
История
Начален опит През 1898 г., едва 17-годишен, Гучо Гучи (1881–1953) решава да емигрира сам в чужбина, за да изгради собствено състояние. Роден в историческо флорентинско семейство, той напуска дома си след конфликти с баща си Габриело Гучи, чиято работилница за сламени шапки фалира вследствие на криза в сектора. Първите му дестинации са Париж и след това Лондон – тогавашните столици на световната мода. Там бързо намира работа като портиер в хотел „Савой“, един от най-престижните в света.
Работата в хотела го поставя в непосредствен контакт с представители на висшата буржоазия и международния елит. Заобиколен от лукс и изисканост, Гучо развива остро чувство за вкус, качество и стил. Особено го впечатляват изящните багажи, чанти и куфари на престижните гости – детайл, който по-късно ще се превърне в основа на неговата бъдеща марка.
След четири години в чужбина Гучо се завръща във Флоренция и се жени за Аида Калвели, която работи в шивашкото ателие на баща му. Скоро след това прекарва още четири години в Compagnie Internationale des Wagons-Lits – европейската железопътна компания, специализирана в луксозни пътувания.
След военната си служба през Първата световна война той се установява в Милано, където първо работи за производителите на куфари Botto, а впоследствие в кожарския магазин Franzi – престижна фирма за луксозни аксесоари, в която Гучо достига до позицията директор. Тези професионални етапи се оказват решаващи за неговото обучение както в обработката на кожи, така и в търговията с висококачествени изделия.
1921 г.: дебют във Флоренция
Носталгията към родния край, въпреки честите му пътувания дотам, подтиква Гучо Гучи да се завърне окончателно в Тоскана. През 1921 г. той се установява във Флоренция и на ул. „Виня Нуова“ №7 (Via della Vigna Nuova) открива първия си магазин – Azienda Individuale Guccio Gucci, малък бутик за вносни кожени куфари. Паралелно с това отваря и работилница на ул. „дел Парионе“ 11, където местни занаятчии изработват обикновени кожени изделия, пътни аксесоари и сарашки принадлежности за езда. За да финансира начинанието, съпругата му Аида намира инвеститор, чиито дялове Гучо по-късно изкупува, за да запази пълната собственост.
Производството използва сребърна нишка, тъкана първо в Неапол, а след това завършвана в Германия. Разрастването на дейността налага изграждането на по-голяма фабрика, която да побере всички занаятчии. Кожените аксесоари на марката още от самото начало черпят вдъхновение от конния спорт: първо скобата и стремето, а след това и зелено‑червено‑зелената лента, вдъхновена от долната част на седлото – елементи, които остават верни на флорентинската традиция в кожарството.
През 1925 г. марката добива широка известност благодарение на конкретен модел пътна чанта, който постига изключителен успех.
След фашисткия възход през 30-те години и изправен пред недостиг на материали, Гучо Гучи започва да експериментира с юта, коноп и лен, създавайки модели, които по-късно се превръщат в емблематични за марката. Именно през този период той пуска първите чанти, което допринася за нарастващата му популярност и престиж. Съпругата и децата му активно се включват в семейния бизнес, а благодарение на увеличеното признание компанията открива първия си магазин в Рим, на ул. „Кондоти“, през 1938 г., последван по-късно от бутик в Милано.
Следвоенен период и Долче Вита
След Втората световна война компанията остава в ръцете на Гучо Гучи и тримата му синове – Алдо, Родолфо и Васко. Марката навлиза в особено благоприятен период: през 1947 г. на пазара се появява прочутата бамбукова чанта, а през 1952 г. – емблематичните мокасини. Това са годините на мотото „Качеството се помни дълго, след като цената е забравена“.
Въпреки смъртта на Гучо Гучи през 1953 г., компанията продължава да процъфтява и в края на същата година открива бутик в Ню Йорк, последван от още няколко, така че цял район на града започва да се нарича Gucci City. Следват магазини в Лондон, Палм Бийч и Париж, както и въвеждането на логото с двойното G.
През 1966 г. Родолфо Гучи възлага на художника Виторио Акорнеро де Теста създаването на шала Flora, предназначен за принцеса Грейс Кели. По същото време марката става изключително популярна сред холивудските звезди. Успехът в САЩ ускорява глобалното разширяване с нови магазини в Азия (Токио, Хонконг) и Близкия изток, както и първия франчайз бутик в Брюксел.
В края на 60-те години Гучи вече има 10 магазина в САЩ, а Джон Ф. Кенеди нарича Алдо Гучи „първия италиански посланик в Съединените щати“. Продуктите на марката се носят от най-известните личности на епохата, включително Одри Хепбърн и Джаки Кенеди, на която е посветена чантата Jackie O.
„Гучи“ е и първата модна къща, която си сътрудничи с други индустрии: известни са партньорствата ѝ с Ролс-Ройс и Америкън Моторс. Между 1978 и 1984 г. производител на каросерии от Маями пуска специално издание на седана Cadillac Seville в стил „Гучи“, като моделът от 1978 г. днес е изложен в Музея на Гучи във Флоренция.
През 70-те години популярността на марката нараства рязко и Гучи се превръща в основна мишена на индустрията за фалшификации. Лабораториите на компанията разработват специални техники за щавене, трудни за имитация, но само през 1977 г. Гучи води 34 съдебни дела за фалшифициране. В средата на 80-те години марката участва в хиляди конфискации и съдебни процеси по света.
През 1985 г. мокасините на Гучи стават част от постоянната колекция на Музей на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк.
80-те години: Семейна вражда В края на 70-те години семейство Гучи навлиза в период на вътрешни конфликти. Паоло, един от синовете на Алдо, открива самостоятелен магазин под марката „Гучи“, което предизвиква сериозно напрежение в семейството. Магазинът впоследствие е върнат под контрола на къщата, а през 1982 г. „Гучи“ се преобразува в акционерно дружество. В новата структура Родолфо притежава 50% от акциите, а останалите 50% са разделени между Алдо и неговите синове.
Когато Родолфо умира през 1983 г., синът му Маурицио започва правна битка срещу чичо си Алдо Гучи с цел да получи пълен контрол над марката.
През 1986 г., на 81-годишна възраст, Алдо Гучи е осъден в САЩ на една година затвор за укриване на данъци. Две години по-късно, през 1988 г., 47,8% от акциите на „Гучи“ са продадени на инвестиционния фонд „Инвесткорп“, който постепенно увеличава дела си и през 1993 г. придобива пълен контрол над компанията, окончателно отстранявайки семейството от управлението.
През 1995 г. Маурицио Гучи е убит, като за подбудител на престъплението е призната бившата му съпруга Патриция Реджани, осъдена на 26 години затвор.
Възраждане на порно шик
През 1989 г. Доон Мело (Dawn Mello) е назначена за вицепрезидент с мисията да възвърне престижa на компанията и да възстанови ексклузивността, която през предходното десетилетие е била подкопана от масовото производство. През 1994 г. младият тексаски дизайнер Том Форд е избран за творчески директор на модната къща.
Форд и Мело заедно възраждат марката: множество емблематични модели са преразгледани, а стилът на къщата е изцяло обновен. Женският образ, който те налагат, е чувствен и провокативен, често подчертан чрез вложки от кожа и метал. Провокативни са и рекламните кампании, включително тази, в която логото на марката е оформено чрез срамното окосмяване на модел.
Доменико де Соле, дългогодишен правен съветник на семейството и назначен за главен изпълнителен директор на „Гучи“ през 1994 г., извършва цялостен преглед на ценовата политика и постепенно увеличава рекламния бюджет на компанията – от 6 млн. долара през 1993 г. до 70 млн. долара през 1997 г. През октомври 1995 г. „Гучи“ е листната на Нюйоркската фондова борса с първоначална цена на акциите от 22 долара. Между 1995 и 1997 г. Инвесткорп продава своите дялове в компанията за приблизително 1,9 млрд. долара.
До януари 1999 г. френският луксозен гигант LVMH вече притежава 34% от акциите на „Гучи“. За да избегнат пълен контрол от страна на LVMH, Том Форд и Доменико де Соле се обръщат към френския предприемач Франсоа Пино, ръководител на групата Pinault‑Printemps‑Redoute (PPR) и конкурент на LVMH. През март същата година PPR придобива 40% от акциите на „Гучи“. Паралелно с това PPR купува Ив Сен Лоран от „Санофи“ и го препродава на групата „Гучи“ на същата цена – ход, който поставя началото на своеобразна „студена война“ между PPR и LVMH. Конфликтът приключва през септември 2001 г., когато страните постигат окончателно споразумение.
В края на 2003 г. Том Форд и Доменико де Соле официално обявяват намерението си да напуснат „Гучи“. В последвалата реорганизация са назначени трима дизайнери: Джон Рей, Алесандра Факинети, която през 2004 г. поема ролята на творчески директор за дамско облекло, и Фрида Джанини, работеща в „Гучи“ от 2002 г. и назначена за творчески директор на цялата марка през 2006 г.
През 2008 г. Патрицио ди Марко, първият главен изпълнителен директор на „Ботега Венета“, заема поста главен изпълнителен директор на „Гучи“.
Фрида Джанини смекчава „порно шик“ естетиката на своя предшественик, трансформирайки марката „от секси в чувствена“. Тя експериментира с нови бохемски андрогинни силуети с реминисценции от 19. век, както и с повторно тълкуване на емблематични модели от миналото, сред които New Bamboo bag и New Jackie.
През 2011 г. „Гучи“ открива Музея на Гучи във Флоренция, създаден в чест на 90‑годишнината от основаването на марката. Moda news Corriere della Sera
Постджендърен зубър шик През декември 2014 г. дуото Ди Марко – Джанини е заменено: Марко Бицари, бивш главен изпълнителен директор на Ботега Венета, поема ръководството на „Гучи“, а през януари 2015 г. назначава Алесандро Микеле – дизайнер в къщата от 2002 г. – за нов творчески директор.
„Новият Гучи“ се оформя с изискан, интелектуален и андрогинен естетически почерк. Микеле поставя началото на т.нар. „Гучи Ренесанс“, играейки с препратки към миналото и настоящето: преразглежда емблематични елементи като логото с двойното G и чантата Jackie O., и създава нови икони, сред които чантата „Дионис“.
С въвеждането на мъжки силуети с женствени тонове и силно влияние на Geek‑Chic естетиката, Микеле налага постджендър тенденцията в „Гучи“.
През 2016 г. в Милано е открит Gucci Hub – новото седалище на компанията, разположено в бившата авиационна фабрика „Капрони“.
През 2017 г. марката стартира колекцията Décor – първата линия за обзавеждане и аксесоари за дома. През 2018 г. е открит Gucci ArtLab – нова творческа и занаятчийска лаборатория край Флоренция. Същата година в Ню Йорк отваря врати книжарницата Gucci Wooster. Марката пуска и собствена линия грим, както и колекция бижута.
Между 2015 и 2019 г. годишните продажби на „Гучи“ нарастват от 3,9 млрд. евро до 9,6 милиарда евро след което спадат през 2020 г. до 7,4 млрд. евро (‑22%) вследствие на коронавирусната пандемия.
Описание