Сенегал е държава в Западна Африка, край бреговете на Атлантическия океан, в която се намира най-западната точка на континента Африка. На север Сенегал граничи с Мавритания (дължина на границата, изцяло по талвега на река Сенегал – 813 km), на изток – с Мали (419 km), на юг – с Гвинея (330 km) и Гвинея-Бисау (338 km), а на запад – с полуанклава, вклиняващ се нейната територия Гамбия (740 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 2640 km. На запад се мие от водите на Атлантическия океан (дължина на бреговата линия – 531 km). Атлантическото крайбрежие на север от столицата Дакар е ниско и праволинейно, на места заблатено ии с пясъчни коси, а на юг на места е разчленено от множество „удавени“ устия на реки (естуари). От север на юг Сенегал се простира на 440 km, а от запад на изток – на 600 km. В тези си граници заема площ от 196 722 km². Населението към 1.1.2018 г. възлиза на 15 854 000 души. Столица е град Дакар. «Большая Советская Энциклопедия» – Сенегал (государство), раздел (Природа) т. 23, стр. 251 – 252

Територията на Сенегал се простира между 12°18′ и 16°41′ с.ш. и между 11°21′ и 17°32′ з.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – , граница с Мавритания, на левия бряг на река Сенегал . крайна южна точка – , граница с Гвинея. крайна западна точка – , нос Алмади, на брега на Атлантическия океан, най-западната точка на Африка. крайна източна точка – , на границата с Мали, на левия бряг на река Фалеме (ляв приток на река Сенегал).

Релеф Сенегал е равнинна страна, разположена в зоната на саваните и редките гори в субекваториалния пояс. Повърхността ѝ представлява ниска, леко хълмиста равнина, понижаваща се на запад към Атлантическия океан. На югоизток се издигат отделни ниски остатъчни възвишения с височина до 581 m. В района на полуостров Зелени нос (Алмади) се намират група малки угаснали вулкани от времето на кватернера.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми Територията на Сенегал се намира в пределите на западната периферия на Африканската платформа. Голяма част от страната се заема от Сенегалското понижение, запълнено с морски, лагунни и континентални мезозойски и кайнозойски наслаги с мощност до 10 km. Древните формации на фундамента на платформата (Биримската система от долния протерозой) заедно с многочислените тела на гранитоиди се откриват на повърхността в югоизточната част на страната, в Източносенегалския масив. На запад от него от юг на север се простира Мавритано-Сенегалският геосинклинален нагънат пояс, изграден от рифейски пясъчно-шистови серии и наслаги от рифея и венда, които в края на палеозоя са подложени на вертикални движения.

Най-важните полезни изкопаеми в страната са: фосфорити (достоверни запаси около 200 млн. т) и алумофосфати (запаси на 100 млн. т), привързани предимно към еоценските формации; желязна руда, свързана с докамбрийските формации; крайбрежните пясъчни масиви са богати на илменит, рутил и цирконий; циментови суровини; каменна сол; находища на нефт (запаси около 100 млн. т) в шелфовата зона на океана. В източната част на страната, на левия бряг на река Фалеме, са открити големи находища на боксити.

Климат, води Климатът на Сенегал е субекваториален, преходен от засушлив на север (с годишна сума на валежите 250 – 300 mm) към влажен на юг (с годишна сума на валежите в долината на река Казаманс около 1500 mm), с един сух и един дъждовен (от май до ноември на юг и от юли до септември на север) период. Средните месечни температури слабо се изменят през годината – от 23°С през януари до 28°С през юли. По територията на страната протичат три големи реки с постоянно течение: Сенегал – 1750 km (813 km в Сенегал, по границата с Мавритания) на север, Казаманс (320 km) на юг и средното течение на Гамбия (1130 km) на югоизток. Други по-големи реки са: Фалеме (625 km, ляв приток на Сенегал), Геба (545 km, устието ѝ е в Гвинея-Бисау), Кулунту (396 km, ляв приток на Гамбия) и Салум (378 km, влива се в Атлантическия океан), като последните три са с непостоянно течение. Повечето от останалите реки почти напълно пресъхват през сухия сезон (от ноември до май). Голяма част от техните води се използват за напояване.

Почви, растителност, животински свят На север (в Сахел) са развити опустинени савани върху червено-кафяви почви. На юг се появяват отделни дървета (акации, баобаби). Още по̀ на юг върху слабо излужени червено-кафяви почви е разпространена типичната савана, а на югозапад, в долното течение на река Казаманс, са се съхранили смесени листопадни и вечнозелени гори, развити върху червени железисти почви. Естествената растителност е силно видоизменена от стопанската дейност на човека през вековете.

Най-едрите животни в Сенегал са силно намалели, макар че в саваната още може да се срещнат стада антилопи, а в периферните райони на страната и в националните паркове (най-голям от които е „Наоколо Коба“) – и хищници – чакал, хиена, леопард, гепард. Има множество видове гризачи, птици, влечуги, насекоми (комари, термити, муха цеце). Крайбрежните води са богати на различни видове промишлени риби (тон, макрел, сардина, морски костур, дорада и др.).

Източници