Беларуската азбука (или наричана все още Белоруска) се основава на кирилицата и произлиза от азбуката на старобългарския език. Тя съществува в съвременния си вид от 1918 г. и има 32 букви. Вижте също Беларуска латиница и Беларуска арабица.
Букви +Беларуска азбукаБукваНазваниеIPAУникодА аа [a]/a/U+0410 / U+0430Б ббэ [bɛ]/b/U+0411 / U+0431В ввэ [vɛ]/v/U+0412 / U+0432Г ггэ [ɣɛ]/ɣ/U+0413 / U+0433Д ддэ [dɛ]/d/U+0414 / U+0434Е ее [jɛ]/jɛ/, /ʲɛ/U+0415 / U+0435Ё ёё [jɔ]/jɔ/, /ʲɔ/U+0401 / U+0451Ж жжэ [ʐɛ]/ʐ/U+0416 / U+0436З ззэ [zɛ]/z/U+0417 / U+0437І іі [i][citation needed]/i/, /ʲi/, /ji/U+0406 / U+0456Й йі нескладовае [i nʲɛsklaˈdɔvajɛ]/j/U+0419 / U+0439К кка [ka]/k/U+041A / U+043AЛ лэл [ɛl]/l/U+041B / U+043BМ мэм [ɛm]/m/U+041C / U+043CН нэн [ɛn]/n/U+041D / U+043DО оо [ɔ]/ɔ/U+041E / U+043EП ппэ [pɛ]/p/U+041F / U+043FР рэр [ɛr]/r/U+0420 / U+0440С сэс [ɛs]/s/U+0421 / U+0441Т ттэ [tɛ]/t/U+0422 / U+0442У уу [u]/u/U+0423 / U+0443Ў ўу нескладовае [u nʲɛsklaˈdɔvajɛ] у кароткае [u kaˈrɔtkajɛ]/w/U+040E / U+045EФ фэф [ɛf]/f/U+0424 / U+0444Х хха [xa]/x/U+0425 / U+0445Ц ццэ [t͡sɛ]/t͡s/U+0426 / U+0446Ч ччэ [t͡ʂɛ]/t͡ʂ/U+0427 / U+0447Ш шша [ʂa]/ʂ/U+0428 / U+0448Ы ыы [ɨ]/ɨ/U+042B / U+044BЬ ьмяккі знак[ˈmʲakʲːi znak]/ʲ/U+042C / U+044CЭ ээ [ɛ]/ɛ/U+042D / U+044DЮ юю [ju]/ju/, /ʲu/U+042E / U+044EЯ яя [ja]/ja/, /ʲa/U+042F / U+044F'апостраф[aˈpɔstraf]–U+2019
Подробности Официално ⟨г⟩ представлява както /ɣ/, така и /ɡ/, но последното се среща само при заемки и мимезис. ⟨ґ⟩ се използва от някои за последния звук, но с изключение на Тарашкевица не е стандартен.
А ⟨д⟩, последван от ⟨ж⟩ или ⟨з⟩, може да означава или два отделни съответни звука (в някои комбинации от наставка и корен: пад-земны, ад-жыць) или беларуските африкати ⟨дж⟩ и ⟨дз⟩ (например падзея, джала). В някои представяния на азбуката африкатите се включват в скоби след буквата ⟨д⟩, за да се подчертае техния специален статут: ⟨... Дд (ДЖдж ДЗдз) Ее ...⟩.
⟨Ў⟩ не е отделна фонема, а неутрализация на /v/ и /l/, когато няма следваща гласна, например пред съгласна или в края на думата.
Палатализацията на съгласните обикновено се обозначава чрез избора на гласна буква, както е показано тук с /p/ и /pʲ/, които се изписват с буквата ⟨п⟩:
Когато съгласната не е палатализирана и предхожда /j/, апострофът ⟨'⟩ се използва за отделяне на йотираната гласна: (⟨п'я п'е п'і п'ё п'ю⟩ /pja pjɛ pi pjɔ pju/. (⟨і⟩ е палатализиращият вариант на ⟨ы⟩ и вероятно представляват една фонема). Апострофът не се счита за буква и затова не се взема предвид при подреждането по азбучен ред. В печатарските издания отпреди Втората световна война се е използвала формата ⟨'⟩. Когато се използват компютри, формата често се заменя с ⟨'⟩. +Оформление на беларуската азбука(Станкевич, 1962) Оо Аа Ээ Бб Ґґ Гг Хх Дд Ее Ёё Яя ДЗдз ДЖдж Зз Жж Іі Йй Кк Лл Ммм Нн пп Рр Сс Шш Тт Вв Уу Ўў Фф Ьь Цц Чч Ыы Юю
Клавиатурна подредба Стандартната беларуска клавиатурна подредба за персонални компютри е следната:
Вижте също Реформа на беларуския правопис от 1933 г кирилица кирилица Романизация на беларуския
Източници
Категория:Беларуски език