Йова Тодорова Раевска-Гуринова е майстор по керамика от български произход, с две награждавания с орден „Кирил и Методий"Наградата „Кирил и Методий“, 1998 г., сканирано копие, в: (Василчина, 2018: 38) за всеотдайност към изкуството в България. Родена е на 4 март 1918 г. в град Троян в семейството на Тодор Цветков Раевски и жена му Мария (Мита). Йова Раевска има две сестри – Невена и Велика.Василчина, 2018; Пенчева, 1980; Кръстев, 1967
Биография Ранни години В описанието към каталога посветен на 100 годишнината от раждането на Йова РаевскаВасилчина, 2018:8, Виолета Василчина – изкуствовед и близка нейна колега описва живота на художничката в детайли, които показват характера и начина, по който се развива Йова с годините.
„Малката Йова има щастливо детство– расте волна, открита и независима, с пъргава мисъл, дяволита находчивост и настойчив характер, за който по-късно троянчани ще кажат с усмивка: „Тодор си има вкъщи две розички и един бодил“. Йова израства в естествена природна и здрава семейна среда, където трудностите са неизбежни, но преодолими с труд и със сплотеността на семейството“.
Домът, в който Йова е родена и отраснала, в махала Габърска – „Габърското“, както го наричат местните, е на няколко километра над Троян, в традиционна старопланинска дървена къща. Бащата на Йова се е занимавал със земеделие, овощарство и частно животновъдство. Йова остава в тази къща до 30-те години на ХХ в. Фамилията има големи насаждения със сливови дървета, за които бащата на Йова издържа домакинството. През зимата Тодор често е работел и като абаджия (шивач), основно в годините след Първата голяма европейска война.
Мария (Мита) – майката на Йова, е втора съпруга на Тодор. Първата му жена Йова почива без да имат деца. С Мария Тодор има още две дъщери Невена и Велика. За Мария се знае, че е имала признати вокални умения и фолклористи са идвали при нея да пее и да записват песните ѝ, твърди в биографичния текст доц. д-р Василчина. Тя научава дъщерите си да поддържат къщата и им показва занаятчийски умения като тъкане, плетене на градски плетки (на една кука и макраме). По-късно в кариерата си Йова Раевска включва и макрамето като художествено произведение. Прави малка колекция от ръчно изработени чанти с макраме.
Професионалното занимание с грънчарство по онова време е далеч от картината, в която ще попадне Йова като художник. Бела Панчева разказва за тежкия образ на занаята в книжката, посветена на Йова Раевска, издадена от изд. Български художник през 1980 г.
Първият учител по рисуване на Йова е живописецът Бочо Донев – известен с пейзажите си, който оказва влияние в развитието на троянския край. Той насочва вниманието на Йова към Националната художествена академия. Наред с уроците по рисуване, тя посещава и работилницата на майстор-грънчаря Минчо Христов. По правило, по онова време в Троян грънчарството се разглежда като „мъжки занаят“, затова за Йова местните жени говорят „Красиво момиче, тънко и високо, със сини очи и нежни ръце, а отива с калта да се бори. [...] Мъжете копаят глината из Балкана, пекат се заедно с нея край пещите, а готовите грънци товарят на каруците и подръпват коня към панаири и сборове, по градове и села из цяла България“.Пенчева, 1980:6
Йова не се вписва в „нежния и фин образ на жената“, нито на „чувствителния художник-творец“, характерни за онова време. За Раевска се твърди от местните майстори, че е точела (глината) наравно с мъжете и че до тогава това не е често срещано явление. Според Бела Пенчева именно това я превръща в любимка на бай Найден – майстор-точар в Националната художествена академия.
Семейство и живот в София През 40-те години на ХХ в. Йова се запознава с Борис Гуринов (по-късно официално преименуван на Борис Горинов), раждат се синовете им – Красимир и Любомир. Младото семейство се мести да живее в София. Борис Горинов е от Пазарджик, но е мобилизиран в Пловдив. Познанството им е и около Художествената академия, където Борис Горинов учи живопис. По-късно той става известен сред българските художетсвени среди със създаването на живописни миниатюри с голяма дълбочина. Работи предимно с маслени и акрилни бои.
Първоначално семейство се мести и живее в Пазарджик, където прави трайни връзки с пловдивските си приятели, сред които е и художникът Златьо Бояджиев. Това приятелство е подплатено с размяна на творби, обичайна практики между художниците от различни специалности. Бояджиев рисува портрета на Йова през 1959 г., срещу нейна ваза.
След раждането на синовете им, Йова и Борис се местят в София, в кв. Подуене. Жилището обитават заедно със Здравко Манолов и първата му жена. През 1956 г. в жилището избухва пожар, който унищожава архивите и личните вещи на семейството. С помощта на Съюзи на българските художници, семейството се премества да живее в едно ателие на бул. Сливница 142, където Йова Раевска инсталира пещ за керамиката си и устройва ателие не само като дом, но и според творческите си нужди.
На худоничката ѝ предстоят години на активно творчество и работа в производствени бази в страната. След години на усилена работа от страна на Борис (над 15 години) по къщичка в Драгалевци, семейството се мести там в края на 60-те години на ХХ век. През годините творческото семейство има редица самостоятелни и колективни изложби. Последната самостоятелна художествена изява на Йова е през 1998 г. – юбилейна изложба в залата на СБХ.
Йова Раевска си отива на 18 август 2000 г., в дома си в Драгалевци, в София.Василчина, 2018:9
Образование и професионално развитие Йова получава средно образование в град Троян. През 1936 г. Йова постъпва в ателието по керамика, водено от проф. Стоян Райнов в НХА. Там тя се дипломира с отличие (Завършила Общ и Специален отдел, Керамика, с отличен успех. Свид. 0757/26.06.1941 г. Удостоверение от ректората на ХА.)Випуск 1936/1941 на училите керамика и завършили заедно включва Йова Раевска, Лиляна Енчева, Вера Белева и Стефан Станчев (той се дипломира на следващата година). Заедно с Йова се дипломират училите керамика в предишни години Христо Вълчев и Илия Тодоров. От всичките шестима, завършили специалността в този двегодишен период, само Йова Раевска се отдава изцяло на керамиката. (Василчина, 2018: 9) По думите на Кирил Кръстев, творчеството на Райнов с неговите „ажурни форми, светлоцветни глазури и стилизирани пластични мотиви“ оказва за дълго време влияние върху работите на Раевска.Кръстев, 2021:482 В студентските години, през 1937 г. Раевска създава лаконичната значка-палитра, която по-късно става емблема на СБХ, но до този изчистен стил на работите си ще се върне отново едва през 50те.Кръстев, 2021:482
Между 1942 и 1944 Йова учителства първо в с. Зла река, после във Видима и Панагюрище. През 1943 г. в Троян прави първата си самостоятелна изложба. През 1945 и 1946 г. Йова и Борис организират първо в Пазарджик, после в София, две изложби с миниатюри от борови кори, които двамата творци използват като материал като го дълбаят и моделират. През 1948 г. , след преместването в София, от учител в Първа мъжка гимназия, в Пазарджик, Йова преминава в производството, в кооперация „Българско народно творчество“. Тя е сред основателите на кооперацията. През 1948 г. на есенната сесия за приемане на нови членове на Съюза на българските художници Йова е утвърдена за съюзен член. В личния семеен архив е запазена бележка за съюзен член – Удостоверение №56/19.01.1959 г., но при проведен телефонен разговор с екипа на Съюза не бе установено такова членство. Вероятно смяната на структурата е довела до заличаване на следите на предишната документация.
През 1947 г. е обнародван Законът за забрана на частната практика. Той засяга не само юристи и лекари, но и занаятчиите. Този Закон става причина да бъдат затворени хилядите, действащи след края на войната, малки и големи занаятчийски работилници и манифактури. От 1948-ма до преди средата на 50-те години занаятчиите са принудени да се включат в кооперации, строго се контролират ателиетата на художниците-приложници, налага се нормативизмът в художествените практики и идейните клишета. Изготвят се клишета и ишлеме за износ в СССР. От този период в семейната колекция на Йова Раевска има запазени модели за туристически сувенири, които се отличават с проста и изчистена форма и са от естествени тъкани и материали. При създаването на произведения Йова остава силно повлияна от праисторията, но добавя елементи на прокрадващия се през Желязната завеса тренд към примитива.
Раевска получава професионалното определение „Художникът-приложник – продължител на народните занаятчийски традиции!“, поради дейността си в търсенето на различни възможности да защити българките занаяти и традиции. Следващите почти две десетилетия от живота ѝ са посветени на осъвременяването на традиционната, най-вече троянска керамика, за което сочат и много от творбите ѝ запазени в обществените колекции в Националата художествена галерия, в София и Музей на народните художествени занаяти в Троян.
В края на 50-те Йова е вече сред откроените фигури в приложното изкуство в България, с признания и навън, поради многобройни изяви в колективни изложби. Като голям неин принос са отчитани съдовете тип „негра“ (виж по-долу); от значение е успешната ѝ съвместна изложба с Пепа Даскалова-Икономова в Пловдив (1959), където акцентите падат върху опушените и теракотните форми. Раевска показва на тази изложба общо 120 свои творбиКръстев, 2021:484. Елеонора Авджиева, директор на Музей на народните художествени занаяти - град Троян, потвърждава нейните приноси за първичното формиране на музейните керамични фондове за троянската музейна керамична сбирка.
През 1963 – 1965 г. Йова Раевска заедно с Ружа Стайкова са натоварени от Института за изобразителни изкуства при БАН да направят изследователска обиколна на Троян и троянските села. В това изследване те събират общо 600 доклада за стари майстори и донасят стотици стари съдове и грънчарски форми. По късно тази колекция остава във фонда на Музей на народните художествени занаяти – град Троян. През 1961 г. Раевска започва работа в Център за нови стоки и мода (ЦНСМ). Напуска ЦНСМ седем години по-късно и постъпва на работа в Творческия фонд при СБХ като заместник-директор по художествените въпроси при ателие „Подаръци“, където остава до 1974 г.
В началото на 70-те, когато се открива Творческата експериментално-моделна база (ТЕМБ) на ТФ, тя става първия ѝ директор.Василчина, 2018:30
Като изследовател, Йова се изявява в работата си със средновековната, най-вече търновска керамика и т.нар. сграфито техника. Издирванията на стара троянска керамика, които прави няколко години по-рано с Ружа Стайкова и тяхното продължение в търновския край, имат за резултат регламентирането ѝ като извънщатен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН. По време на проучванията в Плиска, Велики Преслав, Велико Търново опознава основно публикациите върху праисторическата и средновековната керамика, търси археолози за допълнителни уточнения.
Стил и принос към изкуството Тондото „Тайната вечеря“
Паното (90 см. в диаметър) в техниката керамична мозайка е дипломната работа на Йова Раевска в НХА. Изпълнението е осъществено с порцелан-емайлови глазури, размерът на отделните керамични парченца е до 2х3 мм и в прецизно изпълнение на реда. В различни източници мозайката е датирана различно – на гърба, в гипса, е врязана година 1938 и графичен знак с инициали Й.Р. В монографията от Кирил Кръстев работата също е датирана 1938 г.Кръстев, Кирил, 1967 г., Йова Раевска, Керамика, изд. Български художник, София, в книгата на Б. Пенчева е посочена 1940 г., самата Йова споменава дипломирането си през 1941 г. Хипотезата на Виолета Василчина е, че Йова е работила повече от година върху мозайката, т.е. през цялата 1940-та и първата половина на следващата – до дипломирането си на 28 юни 1941 г. и това задава границите на реалната датировка.