Солилоквия (от латински: soliloquium, от solus – „към себе си“ и loquor – „говоря“"Soliloquy | drama". Encyclopedia Britannica. Посетено 2021-06-03.) е монолог с мисли, изричани на глас, адресиращи само лицето, което говори и никой друг.Hasegawa, Yoko (2010). Soliloquy in Japanese and English. Amsterdam: John Benjamins Pub. Co. p. 2. ISBN 978-90-272-8753-3. OCLC 697617483.Adam, Abdulaziz M. (2015-09-10). Soliloquies as a Dramatic Technique in Advancing the Plot In Shakespeare's Play Hamlet (Thesis thesis). Sudan University of Science and Technology
Солилоквиите са използвани като средство в драмата, посредством които героят споделя своите мисли на публиката, като обикновено ги отправя директно или казва нещо поверително.Braunmuller, A. R.; Hattaway, Michael (2003). The Cambridge companion to English Renaissance drama (2nd ed.). Cambridge, U.K.: Cambridge University Press. p. 23. ISBN 0-521-82115-0. OCLC 50761151. Елизабетинският театър е използвал в голяма степен солилоквии, като например тези в „Да бъдеш или да не бъдеш“, централната част на Хамлет.Selleck, Nancy (2020-12-15). "Interpersonal Soliloquy: Self and Audience in Shakespeare and Augustine". English Literary Renaissance. 51 (1): 63–95. doi:10.1086/711602. ISSN 0013-8312. S2CID 229181829."Soliloquy - Definition and Examples of Soliloquy". Literary Devices. 2020-10-31. Посетено 2021-06-03.
Вижте също Експозиция
Източници
Категория:Драма Категория:Литература