Дрено̀вец (от дрян) е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, област Видин.
География
Местоположение Село Дреновец се намира в западната част на Дунавска равнина. На север има възвишение, покрито с широколистна гора, където е местността Долът и пчелините на дреновчани. Често срещани са дряновите дървета, откъдето идва и името на селото. Оттатък възвишението е река Дунав. На юг, на отсрещната страна на реката, се намират лозята на местните хора. В миналото, за да ги стигнат, стопаните им минавали през бродове, като ползвали кокили, които наричат "щули".
Води През селото минава река Лом, а в близост до него се намира и железопътен мост над нея. Язовир „Дреновец“ е най-големият язовир в областта. Открит е през лятото на 1969 г. с името „Евгени Михайлов“. Намира се на запад от Дреновец, на по-високо от селото място. След десетилетия от появата му пластовете под селото са оводнени силно и подпочвената влага избива в основите на къщите.
Климат Дреновец е разположен в умерения климатичен пояс. Климатът е умереноконтинентален.
Флора и фауна В равнинните части повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Почвите са типични черноземни. По долините на реката почвите са алувиално-ливадни.
История Името на Дреновец се появява в Съкратен регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г. и в австрийски архиви от 18 век. По времето на османското робство, потисничеството им не пречупвало местните хора - през 1688 г. по време на Чипровското въстание Дреновец също се разбунтувал начело със свещеника си поп Боно, но турската войска разбила въстаниците и сринала селото. През 1689 г. край Дреновец разпънала стан австрийска армия, тръгнала да превзема Видин. Жаждата за свобода и родолюбието обаче не угаснали у местните хора - дреновчани се включили в битките за освобождението на България.
За селото през 1879 г. свидетелства Феликс Каниц и го описва като ehemalige bischoffstadt, "бивш епископски град".Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. XI, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. Първоначално то има съвсем ограничен обхват, но в началото на 1951 година, след блокада на селото от милицията и побоища над по-упоритите, по-жестоки тук, отколкото множеството подобни акции в региона, повечето селяни са принудени да постъпят в него.
Колониите от потомци на дреновчанските родове са разпръснати из цялата страна. Най-многобройни са в София, Видин, Монтана и Лом. Има доста хора в чужбина, най-вече в Испания, Германия и САЩ.
Население
Численост на населението през годините • На 13.12.1955 г. се заличава с. Чорлево и се присъединява като квартал на с. Дреновец
• На 29.12.1959 г. се заличава с. Тополовец и се присъединява като квартал на с. Дреновец
• На 22.08.1991 г. се отделя кв. Тополовец от с. Дреновец и се признава за отделно населено място – с. Тополовец
Дреновец днес е третото по големина село в област Видин и осмото по големина населено място в областта.
Етнически състав Данните са към 2011г. +ЧисленостДял (%)Общо1378100.00%Българи123989.92%Турци——Роми987.11%Други50.36%Не се самоопределят——Не са отговорили362.61%
Религия Основната религия в селото е християнството. Дреновец се намира във видинската епархия и ломската духовна околия.
Управление + Кметски избори (2023-2027)КандидатПартияИзборен резултатПолучени гласовеНадя Петрова ИвановаГЕРБ71.47%486Пламен Любомиров ГеоргиевПП-ДБ17.21%117Милчо Методиев МилчевНДСВ ДПС10.29%70 +Кметски избори(2019-2023)КандидатПартияИзборен резултатПолучени гласовеНадя Петрова ИвановаГЕРБ63.02%513Димчо Методиев МладеновНова Алтернатива19.53%159Людмил Радков ГеоргиевАлтернативата на гражданите15.36%125
+Кметски избори (2015-2019)КандидатПартияИзборен резултатПолучени гласовеНадя Петрова ИвановаГЕРБ33.99%(61.95%)258(508)Борислав Антов ЛозановБСП27.93%(38.05%)212(312)Димчо Методиев МладеновАБВ23.72%180Румянка Димитрова ГеоргиеваНадежда14.36%109
+Кметски избори(2011-2015)КандидатПартияИзборен резултатПолучени гласовеБорислав Антов ЛозановБСП39.22%(58.10%)302(502)Надя Петрова ИвановаГЕРБ29.09%(41.90%)224(362)Николинка Горанова ПетковаНДСВ25.06%193Атанас Илиев АтанасовАтака6.62%51
+Кметски избори(2007-2011)КандидатПартияИзборен резултатПолучени гласовеБорислав Антов ЛозановБСП ДПС42.06%(59.57%)339(526)Надя Петрова ИвановаГЕРБ17.00%(40.43%)137(357)Вергил Първанов ЯнкуловРЗС14.52%117Ваня Георгиева ИвановаБСДП14.39%116Менчо Методиев ЛозановНДСВ8.31%67Цветан Александров НайденовБЗНС2.23%18Радко Георгиев КочевАтака1.49%12
+Кметски избори(2003-2007)КандидатПартияИзборен резултатПолучени гласовеВаня Георгиева ИвановаБСДП19.58%(57.20%)149(548)Виктория Розалинова МалиноваДПС20.11%(42.80%)153(410)Стоян Димитров СтояновБСП16.69%127Соня Милчова СтефановаЛиберален съюз11.96%91Петър Първанов ПетровБългарска социалдемокрация7.88%60Александър Илиев ВиденовБЗНС7.49%57Росица Цветанова ПетковаБДС "Радикали"7.36%56Гинко Цеков ЦоловНДСВ5.78%44Велин Найденов ХристовГражданска партия за България3.15%24
Икономика и инфраструктура
Икономически характеристики
В икономическа гледна точка след падането на социализма, селото се деиндустриализира. В днешни дни има немалко частни фирми, които се занимават със хранителни, строителни и смесени магазини.
Образование и наука • СУ " Никола Йонков Вапцаров"
• ЦДГ "Палавници"
• Народно читалище „Христо Ботев – 1926“
• Народно читалище "Здравец – 2007"
Сгради и паркове • Дом за стари хора - Дреновец
• Поща
• Блок (3-етажен)
• Множество малки паркове
Транспорт
Има железопътна спирка на линията Мездра – Видин; има шосейни връзки с Лом, Белоградчик, Видин, Монтана и София, като отстои на 29 км от Лом, 33 км от Белоградчик, 47 км от Видин, 47 км от Монтана и 153 км от София.
Култура
Музеи В центъра на Дреновец се намира паметохранилницата, която съхранява вещи от различните епохи на тази земя. Сред най-древните експонати са каменна брадва от неолита, антични монети и оръжия. Части от стрели и мечове и останки от земеделски оръдия илюстрират живота от първите векове на българската държава в земите край река Дунав. Сред ценните експонати от следващите епохи има гюле от хайдушко дървено топче, синия (трикрака софра) от XVIII век, народни носии, тъкани преди 200 години. В раздела за комунизма пък са окачени портрети на Георги Димитров и Тодор Живков, червени знамена, снимки на кооперативни бригади и кутии вафли „Искър“. Второто помещение на паметохранителницата уредникът нарича „стая за едрогабаритни експонати“. В нея са разположени конска каруца с ковани железа, шейна от XIX век, която била теглена от коне, дървен чин, на който седели поколения дреновчани. Също така има и 152-милиметрова гаубица. Тя обаче няма как да се вмести в музейната площ и е монтирана на площада в Дреновец.
Храмове • Църква „Въведение Богородично“ - една от най-старите в района, построена през 1800 г.
• Манастир „Света Троица“ - в местността Долът, между Дреновец и Добри дол
Спорт Дреновец има футболен отбор, който е участник в Северозападна Трета лига – ФК „Дреновец“. Мачовете се играят на стадион „Арена Дреновец“. Отборът е на повече от 90 години.
Паметници На площада на селото се намира паметника на Евгени Михайлов Лозанов.
Редовни събития 1 май - събор на селото. По традиция на този ден се играе футболен двубой между млади и стари. Освен това обикновено на трапезата има агне.
Личности Родени в Дреновец Илия Гечев – помощник на капитан Кръстю по време на въстанието на селяните в Северозападна България от 1850 г. Тежко ранен в боя при с. Хасанова махала (Динково), бил укрит и излекуван в родното си село Чорлево (дн. в състава на Дреновец).Д. Маринов, Политически движения и въстания в Западна България, сб. НУНК, кн. 2, 1890, с. 87. Петко Петков (1827 – 1897), кмет на ВидинГенади Вълчев, Видинските кметове, 1878 – 1944, 2003. Евгени Михайлов Лозанов – роден на 20 април 1914 г. в Дреновец. Член на РМС и привлечен в ремсовото ръководство в училището. Камен Петров Вълчев (1885 – 1925), народен представител, член на БЗНС, убит 1925 г.Известия на държавните архиви, 1977, т. 33, с. 82. Лозинка Симеонова Йорданова (с бащина фамилия Павлова) - родена на 11 август 1929 г. в Дреновец. Основател и ръководител на Школа по етнография и фолклор в Дворец на децата в гр. София (някога Дворец на пионерите). Основател и председател на Национално етнопедагогическо сдружение "Проф. д-р Иван Шишманов" (НЕПС). Виден фолклорист с научни публикации в издания на БАН. Виден писател за деца, чиито последни книги са издадени от изд. "Емас". проф. Стефан Попов, роден 1940 г. в село Чорлево (дн. в състава на Дреновец), учил в Лом, преподавател по виолончело в Лондон. Ломски вестник, 22 – 29 август 1997. Славчо Първанов, председател на ОНС-Михайловград (Монтана) (1959-1963 г.) и генерален директор на СО "Международен автомобилен транспорт" (1971-1985 г.) Димитър Младенов, Флагманът, 2006, с. 87,90. Бележки
Категория:Села в област Видин Категория:Населени места в община Ружинци