Психопомпите (, psychopompós, което буквално означава „водач на душите“) са създания, духове, ангели, демони или божества, присъстващи в много религии, занимаващи се с придружаване на душите по пътя от света на хората към отвъдния свят и въвеждането им в предполагаемия живот след смъртта (но по принцип не и решаващи какъв да бъде той, т.е. те не съдят починалите, а просто да ги насочват). В много вярвания духът, отведен в подземния свят, бива насилствено изтръгнат от тялото си."The Mercury-Woden Complex: A Proposal", Това обяснява и съвременното название „смърт акушерка“ или „смърт дула“, което е друга форма на ролята на психопомп. p. 27

Психопомпите са чест обект на изобразяване в произведения на изкуството, свързани с погребални практики. В различни времена и в различни култури им се приписват различни форми и трансформации, включително като антропоморфни същества, коне, елени, кучета. Когато се явяват като птици (например: козодои, гарвани, врани, лешояди, сови, врабчета, кукувици), могат да бъдат и на огромни ята, чакащи пред дома на умиращия.

В юнгианската психология психопомпът е посредник между несъзнаваните и съзнателните сфери. Символично се олицетворява в сънищата, като мъдър мъж или жена, а понякога – като полезно животно.Drake, Michael. The Great Shift: And How To Navigate It. (2018) pp. 82.

Примери в различни култури

Езически религии Класически примери за психопомпи са древноегипетският бог Анубис, лодкарят Харон от древногръцката митология и бог Хермес (както и Меркурий, съответстващ му у римляните), а също и скандинавските валкирии, ацтекският Ксолотл, славянската Морана и етруската богиня Вант. В митологичните представи на японците, като психопомпи са описвани шинигамите. В индуизма формата на Шива като Таракешвара изпълнява подобна роля, въпреки че води душата към мокша, а не към задгробния живот. Освен това в „Бхагавата Пурана“ вищнудутите и ямадутите също са пратеници на съответните им господари, Вишну и Яма (също представян като психопомп). Тяхната роля е илюстрирана в историята на Аджамила. В персийската традиция Даена, зороастрийският самоводач, се появява като красива млада девойка за тези, които заслужават да преминат моста Чинват, а за онези, които не заслужават, тя се явява като отвратителна стара вещица.Zoroastrianism After Life. Zoroastrian Funeral. Accessed: March 2017.

Хайбай Учанг, буквално „Черна и бяла мимолетност“, са две божества от китайския фолклор, отговорни за придружаването на духовете на мъртвите до подземния свят. В много култури шаманът също изпълнява ролята на психопомп. Това може да включва не само придружаване на душата на мъртвия, но и помощ при раждане, като представя душата на новороденото дете на света.Hoppál, Mihály: Sámánok Eurázsiában. Akadémiai Kiadó, Budapest, 2005. . (The title means "Shamans in Eurasia"; the book is written in Hungarian, but it is published also in German, Estonian and Finnish.) Site of publisher with short description on the book (in Hungarian) .

Във филипинската култура духовете на предците (анито) функционират като психопомпи. Когато умиращите назовават определени мъртви лица (например родители, партньори), духовете на последните се предполага, че са видими за първите. Духовете, които чакат до смъртното легло, прибират (тагалог: sundô) душата скоро след смъртта и я водят до отвъдния живот.

Авраамически религии Политеистичната идея за отделно божество на смъртта се отхвърля от юдейския монотеизъм, тъй като само Бог (Йехова) се счита за господар на смъртта и на живота. Еврейският психопомп обаче е архангел Самаел, чиято роля в талмудичните и постталмудските предания е както на ангел на смъртта, така и на обвинител. В исляма Азраел играе ролята на такъв ангел, носейки душата нагоре към небесата. Той обаче действа само с Божието (на Аллах) разрешение.

В християнството Свети Петър, Архангел Михаил и Исус Христос се смятат за психопомпи – или като водещи мъртвите към Рая, или, както в случая с Петър, като ги пропускат през портите му.

Популярна култура След смъртта на кралица Елизабет II през септември 2022 г., някои от бившите поданици на монарха възлагат ролята на неин личен психопомп на измисленото перуанско мече, Падингтън, което е тясно свързано в популярната култура с кралицата в последните години от живота ѝ. Наподобявайки т.нар. обол за Харон, опечалените оставят сандвичи с мармалад пред портите на Бъкингамския дворец. Този спонтанен народен ритуал няма официален статут в Англиканската църква, на която монархът е върховен управител.

Вижте също

Ерешкигал Коса (инструмент) Мумифициране Азазел Култ към герои Мориган Албрехт Дюрер Хеката Елисейски полета Жътварят (сериал) Некрофобия Свети Христофор Нави Дух (призрак) Саркофаг Адмет

Източници

Допълнителна литература Джефри Денис, „Авраам“, „Илия“, „Лейла“, „Сандалфон“, Енциклопедия на еврейския мит, магия и мистицизъм, Llewellyn, 2007. Елиаде, Мирча, „Шаманизъм“, 1964 г., глави 6 и 7, „Магически лекове: шаманът като психопомп“.

Категория:Митични същества