Зоица Попкостадинова, по мъж Пенкова (), е българска просветна деятелка от Македония. Съпруга на революционера Георги Пенков.
Биография Родена е в малкия град Радовиш, тогава в Османската империя. Тъй като в градчето няма прогимназия, тя отива да учи в Струмица и завършва тамошната прогимназия. По това време нейният брат завършва Българската духовна семинария в Цариград и Екзархията го изпраща да следва във Висшата духовна семинария в Одеса. След първата си година там той взема 13-годишната си сестра с намерението да я запише в училището за български момичета. Поради запълненост на местата обаче тя остава извън него, на пансион в българско семейство с частно малко стопанско училище за шев и кройка, където учи. Следващата година също остава там, тъй като поради бунт в Семинарията брат ѝ, както други чужденци, е арестуван и изпратен извън Одеса (годините 1902 – 1903). Той се завръща след отварянето на Семинарията и успява да я завърши; през това време Зоица научава перфектно руски и чете много.
При връщането им в Македония Зоица, вече 15-годишна, постъпва в Солунската българска девическа гимназия. Като по-голяма е определена за настойничка на Мара Попдимитрова от Горна Джумая. Завършва с отличие в 1908 година (випуск XVII).
По препоръка на поп Димитър, бащата на момичето, за което се е грижила, горноджумайското училищно настоятелство ѝ предлага работа там и тя постъпва като учителка в Горна Джумая. Живее на квартира при вдовицата на войводата Сандо Китанов, среща Яне Сандански при негово гостуване в къщата, другарува с жената на Петър Блъсков Стефка (по-късно съпруга на Димитър Кощанов). Попада под силното влияние на Блъсков, научава много за идеите на анархизма, нихилизма, минава и през толстоизма, в продължение на две години е вегетарианка. В 1910 година държи да види Халеевата комета и излиза нощем да я наблюдава с учителите мъже, въпреки че е предупредена да не го прави; заради по-свободното ѝ държане (ходи на пазар, смее се високо) училищното настоятелство я освобождава.
Отива в Свободна България и търси учителско място; изпратена е в село Сумер, Северозападна България, където остава две години. После се връща в Македония и по време на Балканската война е учителка в струмишкото село Банско.
След това отива в София и започва да учи история в Софийския университет. Поддържа връзки с кръга около Михаил Герджиков и познатия ѝ от Горна Джумая Петър Блъсков. Следва три семестъра, докато в 1914 година се запознава с техния приятел Георги Пенков, с когото вече е имала кореспонденция – докато е бил в затвора му е пишела писма. Оженват се, решават да направят комуна в Мечкул и отиват там. Не успяват да реализират идеята, Зоица учителства две години в селото. Преместват се в Горна Джумая, където тя става волнонаемна учителка по история в прогимназията, докато той работи в града, а на Предела създава фабрика за дървен материал. Зоица е напълно в течение на дейността му за ВМРО и е не само негова довереничка, но и съветничка.
След убийството на съпруга ѝ в 1925 година имотите им са опожарени или конфискувани; остава само една нива, записана на нейно име. С активни действия и добро познаване на законите Зоица успява се справи с трудностите и да отгледа двете си малки деца. По-късно живее и в София, където децата ѝ учат в гимназия.
В 1947 година с ентусиазъм приема колективизацията, смятайки, че това е осъществяване на нейната и на съпруга ѝ мечта: „Цял живот съм мечтала за република и за кооперативно обработване на земята“. Дава всичко на ТКЗС.
Зоица Пенкова се възпротивява на македонизацията, налагана от Българската комунистическа партия. При преброяването от 1945 година се заявява като „българка от Македония“.
Източници
Категория:Родени в Радовиш Категория:Възпитанички на Солунската българска девическа гимназия Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Български имигранти от Македония в Благоевград Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМРО Категория:Деятелки на ВМРО