„Да се завърнеш в бащината къща“ е стихотворение елегия от Димчо Дебелянов, публикувано по времето около последното завръщане на автора в родния му дом, в Копривщица, през 1912 г. във вестник „Смях“, след смъртта на майката.
Водещи мотиви в стихотворението са за майчините милувки, за прегръдката и прошката. Хармоничният свят е обрисуван с вечните човешки ценности, придружени с изрази като „да те присрещне старата на прага“, „да чезнеш в нейната усмивка блага“
В моментите на своите странствания Димчо Дебелянов на няколко пъти се завръща в бащината къща. През 1912 г. идва у дома, а къщата е била полуразрушена. Прекарал часове наред в нея той снове от единия кат на другия, като току плачел, току се смеел. На раздяла целунал земята пред входната порта и отправил думите: „Сбогом, бащин дом“. Да се завърнеш в бащината къща Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!
Източници
Категория:Димчо Дебелянов Категория:Български стихотворения