Индалесио Прието Туеро () е испански политик. Той е един от историческите лидери на Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) и военен министър на Втората испанска република по време на Испанската гражданска война.

Биография Прието е роден в Овиедо през 1883 г., баща му умира, когато е на шест години. С майка си се преместват в Билбао през 1891 г. От малък оцелява, като продава вестници на улицата. Получава работа като стенограф във всекидневника La Voz de Vizcaya, което води и до позиция като редактор и по-късно журналист в конкурентния всекидневник El Liberal.Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. p. 40 Прието става директор и собственик на вестника.Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. 1967. Princeton. p. 91

През 1899 г., на 16-годишна възраст, става част от Испанската социалистическа работническа партия (PSOE). Като журналист през първото десетилетие на 20 век, Прието се превръща във водеща фигура на социализма в Страната на баските.

Политика Неутралитетът на Испания през Първата световна война носи голяма полза на испанската индустрия и търговия, но тези ползи не се отразяват върху заплатите на работниците. Периодът на големи социални вълнения, кулминиращи на 13 август 1917 г. в революционна обща стачка. Страхът на правителството от размирици като тези от Февруарската революция същата година в Руската империя (Октомврийската революция все още предстои) кара то да използва военните, за да потуши стачката. В Мадрид са арестувани членове на стачния комитет. След като участва в организирането на стачката, Прието бяга във Франция, преди да бъде арестуван.

Той се завръща едва през април 1918 г., когато е избран в испанския Конгрес на депутатите.Thomas, Hugh. The Spanish Civil War Penguin Books.London. 2003. p. 40 Много критичен към действията на правителството и армията по време на Рифската война (1919–1926), Прието се изказва силно в Конгреса след битката за Аннуал (1921).

Прието се противопоставя на линията на Франсиско Ларго Кабайеро за частично сътрудничество с диктатурата на Мигел Примо де Ривера.Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. London: Penguin Books, 2006, p. 17 Прието има ожесточени сблъсъци и с двамата.

През август 1930 г., въпреки съпротивата на лидера на партията Хулиан Бестейро, Прието участва в Пакта от Сан Себастиан. Широката коалиция от републикански партии предлага премахване на испанската монархия.Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. London: Penguin Books, 2006, p. 18Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton: Princeton University Press. 1967, p. 24 По този въпрос Прието е подкрепен от крилото на Кабайеро в партията, тъй като последното вярва, че падането на монархията е необходимо, за да може социализмът да бъде на власт.

Втора испанска република Когато Втората испанска република е провъзгласена на 14 април 1931 г., Прието е обявен за министър на финансите във временното правителство, председателствано от Нисето Алкала-Самора.Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 21

Като министър на благоустройството в правителството на Мануел Асаня от 1931 – 1933 г. той продължава и развива политиката на водноелектрически проекти, започнати по време на диктатурата на Примо де Ривера,Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. 1967. Princeton. pp. 91–92 както и амбициозния план за инфраструктурни подобрения в Мадрид, като новата жп гара Chamartín и тунела под Мадрид, свързващ я с жп гара Atocha. Повечето от тези проекти няма да бъдат завършени до края на Испанската гражданска война от 1936 – 1939 г.Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. 1967. Princeton. p. 93

За разлика от Кабайеро, Прието се противопоставя на общата стачка и неуспешното въоръжено въстание през октомври 1934 г., но отново бяга във Франция, за да избегне евентуално съдебно преследване.Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books.London. 2001. p. 126

Прието изнася вълнуваща предизборна реч в Куенка на 1 май 1936 г., преди повторението на изборите от февруари 1936 г. на 3 май в района, в който Народният фронт се изправя срещу десния съперник Хосе Антонио Примо де Ривера и след отвода на генерал Франсиско Франко като кандидат, Мануел Казанова.

Испанска гражданска война След началото на Гражданската война, когато новините за безмилостните и систематични екзекуции на лоялисти от националистите, като част от политиката на генерал Емилио Мола за всяване на терор в техните редици, започват да се разпространяват в районите, контролирани от правителството, Прието прави пламенна молба към испанските републиканци на 8 август в радиопредаване:

„Не им подражавайте! Не им подражавайте! Надминете ги в моралното поведение; надминете ги като сте щедри. Аз обаче не ви моля да губите нито сила в битка, нито плам в битка. Искам смели, твърди и стоманени гърди за битка,... но с чувствителни сърца, способни да се разтреперят, когато са изправени пред човешката скръб и способни да таят милост и нежни чувства, без които най-съществената част от човешкото величие се губи.“; ¡No los imitéis! ¡No los imitéis! Superadlos en vuestra conducta moral; superadlos en vuestra generosidad. Yo no os pido, conste, que perdáis vigor en la lucha, ardor en la pelea. Pido pechos duros para el combate, duros, de acero, como se denominan algunas de las milicias valientes—pechos de acero—pero corazones sensibles, capaces de estremecerse ante el dolor humano y de ser albergue de la piedad, tierno sentimiento, sin el cual parece que se pierde lo más esencial de la grandeza humana." Wikiquote, Indalecio Prieto

Въпреки това, няколко седмици след тези думи, е извършено клането в Модело в Мадрид, за ужас на много лидери на Народния фронт.

През септември 1936 г., след падането на Талавера де ла Рейна, в провинция Толедо в ръцете на бунтовниците, Кабайеро оглавява правителството, а Прието става министър на морските и въздушните сили.Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 146

След събитията от 3-8 май 1937 г. в Барселона, в които комунистите и правителствените сили се опитват да установят контрол над Работническата партия на марксисткото обединение (POUM) и анархистката Национална конфедерация на труда (CNT), правителството на Кабайеро е заменено от това на Хуан Негрин, като Прието е министър на отбраната.Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 271 Липсвайки подкрепа от демократичните сили, като Франция, Обединеното кралство и САЩ, Испанската република е подложена на тежка международна изолация по време на последното министерство на Прието в Испания. Морският достъп за съветската материална помощ е ефективно прекъснат от атаките на италианските подводнициBeevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. pp. 289–90 и френската граница остава затворена.

След поражението на испанските републиканските правителствени сили на северния фронт през октомври 1937 г., Прието подава оставката си, която е отхвърлена.Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 302 Прието напуска правителството след поражението през март 1938 г. на Арагонския фронт след ескалиращ спор с комунистите.Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 336

Изгнание

Прието се въздържа от активен политически живот до края на войната, заминавайки за Мексико.Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution and Revenge. Harper Perennial. 2006. London. p. 319 През 1945 г., към края на Втората световна война, той е един от онези, които се опитват да сформират републиканско правителство в изгнание и се надява да постигне споразумение с монархическата опозиция срещу Франсиско Франко, управляващ Испания след края на Гражданска война с цел възстановяване на испанската демокрация.Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006. p. 425 Провалът на тази инициатива води до окончателното му оттегляне от активната политика. Умира в Мексико Сити през 1962 г.

В Мексико той написва няколко книги, като Palabras al viento (Думи във вятъра, 1942), Discursos en América (Беседи в Америка, 1944) и в края на живота си, Cartas a un escultor: pequeños detalles de grandes sucesos (Писма до скулптор: Малки детайли от велики събития, 1962).

Позиции Подкрепяйки идеята за по-нататъшно децентрализиране на баските провинции и Навара, Прието силно се противопоставя на сепаратизма, както и на плановете на баските националисти в проекта на статута на Естела, страхувайки се от перспективата територията да се превърне в „реакционен Гибралтар и клерична крепост.

Източници

Литература Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War 1936–1939. Penguin Books. London. 2006.

Graham, Helen. The Spanish Civil War. A very short introduction. Oxford University Press. New York. 2005.

Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. 1967. Princeton.

Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001.

Категория:Испански политици Категория:Испански изгнаници Категория:Испански писатели Категория:Социалисти Категория:Министри на отбраната Категория:Министри на финансите Категория:Личности от Гражданската война в Испания (републиканци) Категория:Родени в Овиедо Категория:Починали в град Мексико