Слобода или слобожа e вид селище или градски район в историята на Русия, Беларус и Украйна.
Неговото наименование сочи, че при основаването му жителите му са били освободени („свобода“) от ангария към местните боляри и са служели като царедворци в двора на царя.
Слобода обикновено са се наричали селища, чиито жители са служили на държавна служба (осигурявали са жизненоважни продукти и услуги на Руската държава) в една или друга област и според тях, слободите са се наричали според основните задължения или чинове на жителите. Например, коларскаКолари, наричани още каруцари или файтонджии, са били са държавни служители, отговорни за транспортирането на важни особи (дипломати, военни), стоки (за царски двор), поща (с важни заповеди, разпоредби). слобода, търговска слобода, ковачевска слобода, грънчарска слобода, пушкарскаПушкарите отговаряли за набирането на военнослужещи, определянето на заплатите, повишаването и понижаването в чинове, маршове, военнен съд, оттеглянето от служба. Те са отговорни за изграждането на градове (крепости) и отбранителни линии, отливането на камбани, топове и други оръжия, производството на лични предпазни средства и т.н . В мирно време началниците на Пушкарската служба също така контролирали засеките (отбранителни препядствия/прегради от натрупани дървета), стражите и др.слобода, стрелецова слобода, соколарова слобода, войнишка слобода, военноморска слобода и така нататък. Слободи и дворцови села в руските земи (Русия, Беларус, Украйна) представлявали специални окръзи, които се ръководели от дворцови войводи (най-високата длъжност). В началото на 20-ти век слобода обикновено се наричало голямо село, което има повече от една църква, редовен панаир, или промишлено, фабрикантско село, където селяните почти не орат.
Виж също Слободска Украйна
Бележки
Литература Беловинский Л. В. Слобода // Иллюстрированный энциклопедический историко-бытовой словарь русского народа. XVIII — начало XIX в. / под ред. Н. Ерёминой. — М.: Эксмо, 2007. — С. 628. — 784 с. — 5000 экз. — ISBN 978-5-699-24458-4. Московские слободы и сотни в XVII веке // Богоявленский С. К., из: Московский край в его прошлом, ч. 2, М., 1930 Архитектурные ансамбли Москвы XV — начала XX веков/ Т. Ф. Саваренская. — М.: Стройиздат, 1997 г. — ISBN 5-274-00908-5. Бломквист Е. Э. Крестьянские постройки русских, украинцев и белорусов (поселения, жилища и хозяйственные строения) // Восточнославянский этнографический сборник. Очерки народной материальной культуры русских. Украинцев и белорусов в XIX — начале XX в. / Ответственный редактор доктор исторических наук С. А. Токарев. — М.: Издательство академии наук СССР, 1956. — С. 3–460. Слобода — статья из Большой Советской Энциклопедии, 2-е изд., 1956 г. — Т. 39. — стр 329 Слобода (вид поселений) — статья из Большой Советской Энциклопедии, 3-е изд. Иноземные слободы — статья из Большой Советской Энциклопедии, 3-е изд. Романюк С. К. По землям московских сёл и слобод. — М.: Сварог, 1999. публикация Снегирёв В. Л. Московские слободы / Художник П. Зубченков. — М.: Московский рабочий, 1947. — 156 с. — 10 000 экз. (обл.)
Категория:Населени места по вид