Търго̀вище е село в Северозападна България. То се намира в община Чупрене, област Видин. Населението му е около .
Наименование Наименованието на село Търговище идва от думата „търговия“, но точната връзка между двете е неясна. За разлика от други селища с това име, няма никакви свидетелства за наличието на пазар или панаир в селото. Вероятно името е свързано с транзитна търговия по пътя, минаващ през близкия Светиниколски проход и свързващ Дунав с Поморавието. Местна легенда извежда наименованието на селото от негово основаване от трима търговци.
География Разположение Търговище е разположено на 351 метра надморска височина в западния Предбалкан, на 11 километра южно от Белоградчик и на 13 километра североизточно от границата със Сърбия. Селото се намира непосредствено над пресичането на рида Ведерник, югозападно рамо на силно денудираната Белоградчишка антиклинала, от долината на Чупренска река.
Землището на селището е с площ 22,131 квадратни километра. То граничи със землищата на селата Чупрене на запад, Върбово на северозапад, Боровица на север, Протопопинци на североизток и Репляна на изток и юг. Около 3 километра от югоизточната граница е с широка едва няколко десетки метра ивица от землището на Репляна, отвъд която започва землището на Горни Лом.
Границата с Чупрене започва от вододела между Чупренска и Краставичка река, спуска се на север по билото на рида Белотек, вододел между Дедин дол и дола Буковец, в местността Шумак се отклонява на северозапад към Буков дол, върви по неговото течение до около 75 метра над вливането му в Чупренска река, след което завива рязко на северозапад, пресича Чупренска река и продължава на север през Чупренско равнище до югоизточния край на Чупренския венец, преминава по цялата му дължина и накрая завива на север до връх Клюн.
Границата със землището на Върбово тръгва от връх Клюн, върви на изток по главния венец на Горня глама, спуска се на север по билото на Йовин рът, а след това на североизток по Суичин дол до неговото сливане с Лилячки дол. Границата с Боровица се изкачва по Лилячки дол, през седловината Мишовъц излиза на вододела между Чупренска и Стакевска река и го следва на изток, минавайки непосредствено на юг от връх Станков конярник, а след това завива на североизток до Ваковска ливада. Границата с Протопоинци е най-къса – пресича Ваковска ливада, спуска се по Паяцки дол, пресича Чупренска река и се изкачва до възвишението Долно усое на десния ѝ бряг.
Най-дълга е границата на землището с това на Репляна. Тя тръгва на юг по източния край на ридовете Долно усое и Усое, изкачва се по пролаза Запад към главния венец на Долня глама, достига връх Болван, преминава по ръба на Мали венъц и оттам следва на югозапад приблизително вододела между Чупренска и Реплянска река, за около километър и половина преминава на запад по общинския път Търговище – Долни Лом, заобикаля от запад Миин връх, стигайки почти до източния бряг на язовир „Дедин дол“, след което минава по билото на Шиблянски рът, а оттам следва на югозапад и запад вододела между Чупренска и Краставичка река.
Релеф Основната част от селото и най-добрите му обработваеми земи са разположени в дънната част на долината на Чупренска река, която образува почти права ивица, започваща над селото и продължаваща около 6 километра на североизток, и имаща ширина около 500 метра. Тази равнинна ивица, стесняваща се до около 200 метра при пролома през Ведерник, има слаб надлъжен наклон, като надморската ѝ височина варира от 297 метра при границата със землището на Протопопинци до 377 метра при границата с Чупрене.
Билото на рида Ведерник е оформено от характерните за региона венци – варовикови отвеси с височина 10 – 15 метра, образуващи изпъкнали обърнати на североизток дъги. Североизточно от венците са разположени хълмове, пресечени от множество долове. Югоизточно от венците се намират т.нар. глами – Горня глама северозападно от долината на Чупренска река и Долня глама от югоизточната ѝ страна – сухи, частично обезлесени и ерозирали карстови зони. По венците и гламите има различни скални образувания – вторични венци и няколко пещери – вертикалното образувание Яме, Тъвна дупка, Меча дупка и други. Най-високата точка на Горня глама е връх Клюн (910 m), а на Долня глама – връх Болван (825 m).
Южно от гламите и селото землището включва част от Салашко-Превалското понижение, издигаща се на юг равнина. Южно от нея то продължава в северните склонове на Чипровската планина. Най-високата точка на землището е безименен връх на границата с Репляна с надморска височина 938 метра.
Климат и води
Климатът в Търговище е влажен субтропичен (Cfa по Кьопен), а в системата на Алисов е част от континенталната област на умерения пояс. Средната минимална дневна температура през януари и февруари е -2 °C, а средната максимална дневна температура през юли и август – +28 °C. Годишното количество на валежите е около 600 mm, като те са сравнително равномерно разпределени през година, с известно увеличение в периода април-юни, а снеговалежи има от ноември до март.
Главната река на Търговище е Чупренска, 7 километра от дължината на която преминават през землището на селото, разположено на нейния ляв северозападен бряг. Реката има бързо лъкатушещо течение с редуване на бързеи и малки вирове и предимно чакълесто и едрокаменно дъно.
В Чупренска река се вливат множество долове, повечето от тях без постоянен воден отток. Първият десен приток е долът Буковец, по-голямата част от водосборът на който е в землището на Чупрене, но в продължение на около 700 метра образува границата между двете землища, а последните 90 метра преди устието му са в землището на Търговище.
Главният приток на Чупренска река в района на Търговище е Дедин дол, който отводнява цялата южна планинска част на землището, както и съседна част от землището на Репляна. Той извира в подножието на високия 829 метра връх Севериновец и тече на север, събирайки редица притоци – Пиляков дол, Янички дол, Лапин дол, Мечи дол, Болярски дол, Танюрков дол, Миин дол, Лаланов дол, Мачкан, Жулин дол. След като пресича Салашко-Превалското понижение и шосето за Репляна, долът завива на североизток и в продължение на 800 метра върви успоредно на Чупренска река в подножието на Долня глама, преди да се влее в Чупренска срещу селото.
През 1960 година на Дедин дол е изграден микроязовирът „Дедин дол“ (наричан също „Търговище“) с висока 14 метра и дълга 150 метра земнонасипна стена, залята площ 4,4 хектара и полезен обем 290 хиляди кубични метра. Язовирът се използва за регулиране на оттока на Дедин дол, в първите години след построяването му – и за напояване на разположените под него обработваеми земи, а в отделни периоди са правени опити за промишлено развъждане на риба. Към 2017 година той е в лошо техническо състояние и общината взема решение за ликвидирането му, но през лятото на 2018 година го прехвърля на държавата, след като правителството планира финансирането на множество подобни обекти.
Също от дясната страна на Чупренска река, при самото село направо в нея се влива изворът в местността Кладенец, който се подхранва от карстови води от Долня глама и е каптиран за водоснабдяване на селото. При силно снеготопене или продължителни валежи в карстови кухини в Долня глама се натрупва вода и на Мали венъц над местността Златарке в продължение на дни се образуват три водопада, наричани Езерете. Под Мали венъц е Самаров дол извира от мочурища в местността Пешчаница.
От лявата страна на Чупренска река основната част от Горня глама се отводнява чрез Кльокочин дол. Също подхранвани от Горня глама извори над стопанския двор дават началото и на Тодоркина река, наричана също Върбак, която при високи нива на Чупренска река се подхранва подземно и с нейни води, след което протича през цялото село, успоредно на Чупренска, до вливането си в Селски дол. Той извира в подножието на Горня глама и тече на югоизток през централната част на селото, където част от коритото му е коригирано с бетонни елементи. В горното течение на Селски дол има изграден каптаж и резервоар, използвани в миналото за водоснабдяване. В долния край на селото преминава и успоредния Мали долич.
Под селото леви притоци на Чупренска река са Попов дол, Лукаръчки дол с притока му Куси дол, дългия Лисъчки дол, Раздолци и граничния с Протопопинци Маджаров дол. Най-северозападната част от землището на Търговище влиза във водосборния басейн на Върбовска река. Тук частично в землището попадат течащите на север Йовин дол, Суичин дол и Лилячки дол.
Флора и фауна Търговище попада в Предбалканския подрайон на Севернобългарския биогеографски район, характеризиращ се с предимно горска растителност и преобладаване на северните видове, но и със значителен брой субсредиземноморски видове.
Около 44% от територията на землището е заета от горски екосистеми, главно от зимен дъб (Quercus petraea) и келяв габър (Carpinus orientalis). В подножията на венците и във високите части по горното течение на Дедин дол, над 650 метра надморска височина, има компактни масиви от обикновен бук (Fagus sylvatica). Има значителни площи с изкуствени насаждения от черен бор (Pinus nigra) и бяла акация (Robinia pseudacacia). По двете глами има вторични гори от келяв габър, формирани на обезлесени в миналото терени или изоставени пасища, а по-склоновете им има храстови зони с видове, като обикновен люляк (Syringa vulgaris) и обикновена смрадлика (Cotinus coggygria).
По долината на Чупренска река и в Салашко-Превалското понижение значителна част от земите се обработват. На двете глами, в по-силно окарстените и ерозирали зони, има предимно тревиста растителност със сухоустойчиви видове. По гламите и техните венци има локализирани рефугиуми на редки растения като българските ендемити веленовски дебелец (форма на хойфелов нежит, Jovibarba heuffelii), йорданова камбанка (Campanula jordanovii), пеперудоцветен салеп (Anacamptis papilionacea) и стефчова тлъстига (Sedum stefco), както и ванерова симфиандра (Campanula wanneri), висока бисерка (Melica altissima) и сръбска рамонда (Ramonda serbica).
Сред гръбначните животни, срещащи се около Търговище, най-разнообразни са птиците, като селото е разположено на Виа Аристотелис, един от двата основни маршрута на прелетните птици в България. Сред редките птици в района на селото са белошипата ветрушка (Falco naumanni), забулената сова (Tyto alba), ливадният дърдавец (Crex crex), във възрастните гори – черният кълвач (Dryocopus martius), в скалистите местности на гламите – планинският кеклик (Alectoris graeca). Други характерни птици са бухалът (Bubo bubo), в гламите – червеногърбата сврачка (Lanius collurio), а в самото село – белият щъркел (Ciconia ciconia), селската лястовица (Hirundo rustica) и градската лястовица (Delichon urbicum).
От бозайниците в района на селото се срещат всички разпространени в България видове прилепи, планинското сляпо куче (Spalax leucodon), сърната (Capreolus capreolus), благородният елен (Cervus elaphus), дивата свиня (Sus scrofa), язовецът (Meles meles), лисицата (Vulpes vulpes), белката (Martes foina), както и редките видове видра (Lutra lutra), златка (Martes martes), вълк (Canis lupus) и дива котка (Felis silvestris). До 30-те години на XX век около селото са срещани кафяви мечки (Ursus arctos), а до 40-те години – и рисове (Lynx lynx).
В Чупренска река се срещат риби като черна мряна (Barbus petenyi), речен кефал (Leuciscus cephalus) и уклейка (Alburnus alburnus). В миналото при пролетно пълноводие по реката се изкачват големи рибни пасажи, включително от бяла мряна (Barbus barbus), но днес това е невъзможно, заради изградените по течението на река Лом бентове и решетъчни прегради. В различни периоди язовир „Дедин дол“ е зарибяван с шаран (Cyprinus carpio), костур (Perca fluviatilis), бабушка (Rutilus rutilus), бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix), дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), бял амур (Ctenopharyngodon idella).