Шойо Цубоучи () е японски театрален режисьор, писател, преводач и критик, считан за един от създателите на съвременния японски театър.

Биография Шойо Цубоучи е роден на 22 май 1859 г., в края на периода Едо в семейство на самурай. Баща му, който служи на шогуната Токугава, e силно повлиян от конфуцианското учение. От друга страна майка му, която произлиза от семейство на търговци, силно се вълнува от популярните за времето си литература и театър. Влиянето на родителите му изиграва голяма роля за литературните нагласи на Цубоучи. Като момче той се увлича по произведения в стил гесаку, като твърди, че преди дори да завърши университета е прочел над хиляда такива книги.

Цубоучи завършва английската гимназия в Нагоя и продължава образованието си в Каисей Гакко (дн. Токийски университет). Не успява да вземе последния изпит по английска литература. В стремежа си да разбере на какво се дължи слабата оценка за анализа му върху литературния персонаж Гертруда от Хамлет, Цубоучи сравнява работата си с анализите на западни литературни критици и открива, че се е провалил в това да опише характера на героинята, а е разгледал само действията ѝ. Благодарение на този инцидент Цубоучи се запознава с психологическия реализъм, който предизвиква огромен интерес у него.

След дипломирането си Цубоучи приема позиция в Токийския колеж, предшественик на университета „Васеда“. Там той работи като лектор, администратор и основава литературното списание „Васеда бунгаку“. Също така работи като редактор на литературния раздел към вестник „Йомиури Шинбун“ и става директор на средно училище „Васеда“. Докато заема тези длъжности, Цубоучи не спира да твори – пише огромно количество романи, критика, драми, дори опери.

Важно е да се отбележи, че Цубоучи живее по време и веднага след края на периода Мейджи, който е свързан с динамични политически и обществени процеси, включително военен конфликт с Русия. Цубоучи вярва, че литературата може да послужи за преодоляване на духовния хаос, завладял японското общество. Той дори се стреми да предотврати навлизането на идеите на Ницше в Япония, страхувайки се от пристрастието, което те биха могли да добавят към вече опасните настроения в империалистическа Япония.

„Същността на романа“ През 1883 г. Цубоучи издава своя трактат „Същността на романа“, в който излага революционни принципи за начина на изграждане на всяко литературно произведение. Той едновременно критикува съвременното състояние на японската литература и липсата ѝ на оригиналност, и хвали японските литературни традиции, твърдейки, че японският роман ще се изравни в европейския и дори ще го надмине. Според Цубоучи романът (шьосецу) въздейства на човека чрез сърцето, за разлика от другите видове изкуство, и основен елемент в него са човешките чувства, а обстоятелствата в живота на човека, обичаите и обществото, в което живее, имат второстепенна роля. Писателят има за задача да е психолог, който прониква в дълбините на сърцето и разкрива в детайли чувствата и достойнствата на своите герои – млади и стари, мъже и жени, добри и лоши. За модел на автора трябва да служат реални лица и чувства, той трябва да се стреми към достоверност и по-дълбоко изображение на действителността, а не повърхностно както в съществуващата до момента китайска и японска проза. Цубоучи се придържа към течението на реализма и смята, че най-главното за един роман е да представя нещата психологически вярно. Методът на Цубоучи бива наречен шяджицушюги () – описване на нещата такива, каквито са. Прокарва идеята, че романът е изкуство 美術 (биджуцу) – с други думи, че има задължително художествена стойност, целта му е да накара читателите да навлязат в света на дълбинното и красивото. Цубоучи обявява романа за най-съвършената литературна форма, тъй като само той може да опише цялостно това, което би могло да бъде единствено загатнато в поезията, и да разкрие детайли, невъзможни за изразяване на сцената. Той разделя романа на дидактичен и реалистичен, и отдава предпочитанията си на втория, понеже се стреми към вярно описание на обществото.

„Същността на романа“ е своебразна програма за следащите японски писатели и призив към подобряване на съществуващата японска литература, вместо създаването на изцяло нова. Трактатът веднага става литературен манифест на напредничавата японска младеж и идеите на Цубоучи оказват огромно въздействие върху литературния живот в страната; няколко поколения писатели създават творби, следващи насоките на Цубоучи.

През 1885 – 1886 г. Цубоучи пише и „Нравите на съвременните ученици“, роман, в който прилага принципите си от „Същността на романа“, и който е приет ентусиазирано, особено от младите интелектуалци. Диалозите са изпъстрени с английски думи и препратки към западното познание, най-вече западната философия.

Принос към други литературни жанрове За първи път Цубоучи се появява на литературната сцена с превода си на „Юлий Цезар“ от Шекспир. Интерес към най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история – Шекспир, Цубоучи проявява не само в своята младост, но и в последните 10 години от живота си, когато превежда всички шекспирови пиеси. През 1928 г. публикува пълната колекция. Вдъхновен от Шекспир и решен да пази връзката си с родината, Цубоучи продуцира няколко кабуки пиеси, които адаптират пиесите на английския поет и драматург и прави асоциации с японски исторически личности като Токугава Иеясу (徳川家康) и Тойотоми Хидейоши (豊臣秀吉).

Цубоучи е председател на литературна асоциация, чиято основна цел е модернизирането на японския театър. Той продуцира и няколко японски опери. Благодарение на иновативния му стил, неговите творби установяват нов стандарт в японското оперно изкуство. В Япония „Новият Урашима“ още се счита за шедьовър и според някои критици е едно от най-съвършените му произведения.

Цубоучи оставя следа и като литературен и театрален критик. Именно чрез своята критика той успява да обнови и преобрази японските роман и драма.

Творчество Критика 1885 Същността на романа () 1904 Теория на съвременната опера () 1893 Историческата драма в нашата страна ()

Драма 1894 Лист пауловния () 1896 Маки-но-ката () 1916 Яко но Гьоша () 1918 Звездната нощ на раздялата ()

Опера Новата принцеса Кагуя () 1904 Новият Урашима ()

Романи 1885 Нравите на съвременните ученици () 1886 Огледало на брака () 1887 Тук и там () 1887 Събирачи на семена () 1888 Далечна мечта () 1889 Моята съпруга () Преводи на негови произведения

Превод на английски “SHŌSETSU SHINZUI: THE ESSENCE OF THE NOVEL” by Nanette Twine, published in 1981. The Essence of the Novel (umich.edu)

Източници

Външни препратки

Категория:Родени в Япония Категория:Японски писатели Категория:Преводачи от английски език