Дмитрий Михайлович Карбишев (14, (26) октомври 1880 г., Омск, Руска империя – 18 февруари 1945 г., Маутхаузен, Трети райх, сега Австрия) – руски и съветски фортификатор, най-големият съветски учен – военен инженер. Генерал-лейтенант от инженерните войски (1940). Доктор на военните науки (1941), професор (1938) на Академията на Генералния щаб на Червената армия. Член на ВКП(б) (1940). Герой на Съветския съюз (1946 г., посмъртно). Завършил Омския кадетски корпус.
Биография Детство, младост, началото на военната служба Дмитрий Михайлович Карбишев е роден на 14 (26) октомври 1880 г. в Омск в семейство на Кряшени (етноконфесионална група татари от поволжието и Урал):„Кряшенами были генерал Карбышев, герой Бреста Гаврилов, летчица Санфирова.“ – Татарский век глазами национальной элиты. 100 выдающихся татар / А. Б. Абсалямова, М. А. Абсолямова, А. М. Ахунов и др.; под ред. С. Н. Бессчетновой, Р. З. Галямова. – Казань: Парадигма, 2005. – С. 219. – 656 с. – 3000 экз. – ISBN 5-85247-081-3. възпитаник на Сибирския кадетски корпус, ветеран от Кримската война, военен чиновник Михаил Илич Карбишев (1829 – 1892) и дъщерята на колегиален съветник от богатите омски търговци от втората гилдия Лузгин Александра Ефимовна Лузгина. Бащата е от родовите сибирски казаци – потомствени благородници Карбишеви от село Омск. . За военна служба баща му е награден с ордени „Станислав“, „Анна“ III степен, медали. Когато най-големият син достига училищна възраст, Михаил Илич се оттегля от активна военна служба поради болест и се премества със семейството си в Омск, за да служи като военен чиновник на Сибирската казашка войска. Той има четирима сина и две дъщери (Дмитрий е най-малкият от децата). Първоначално Михаил Илич е помощник-счетоводител в Омск, а след това става пазач на солените езера Карасук: той се занимава с риболов в степите, добива сол и провежда геоложки проучвания. Занимава се с фотография. По-големите деца учат: Владимир – в Омската мъжка гимназия, дъщерите София и Евгения – в женската, а Михаил и Сергей – в Сибирския кадетски корпус. По-малкият Дмитрий е на 4 години, когато по-големият му брат завършва с отличие гимназията. Владимир мечтае да стане лекар. Когато Митя се разболява тежко от шарка, брат му го напуска. . Благодарение на високо образована майка, Дмитрий от ранна детска възраст говори еднакво добре без акцент и мисли на литературен руски, татарски, френски и немски. На дванадесет години остава без баща, който умира през 1892 г. Децата са отгледани от болнава майка, която почти не излиза от къщата. Дмитрий, от друга страна, изчезва на улицата, където показва качествата на водач: под негово ръководство казаците строят крепости (през зимата от сняг, друг път от пръст) и ги щурмуват.
По-рано най-големият от братята Карбишеви, Владимир, е изпратен със стипендия от борда на Сибирската казашка армия да учи в медицинския факултет на Казанския университет. През 1887 г. е арестуван за участие в студентското революционно движение (от негова ръка е написано обръщение по повод опита за убийство на царя от А. И. Улянов и неговата група). Последва лишаване от свобода, изключване от университета. Полуобразованият лекар е идентифициран като обикновен казак в трети конен полк на Сибирската казашка армия. Но две години по-късно, когато е тежко болен от туберкулоза, той е освободен и се връща у дома. Той почива в отделението за превантивно задържане преди съдебен процес по време на посещение в Омск на престолонаследника в началото на 90-те години на 19 век.
Братовчедът на бъдещия генерал (синът на сестрата на баща му, леля Вера), Александър Дмитриевич Шайтанов, също преди това активно участва в революционното движение, е осъден, и служи за връзка в провинция Архангелск. Поради факта, че семейство Карбишеви е под надзора на полицейското управление, , Дмитрий не е приет в Сибирския кадетски корпус за народна просвета. На 6 септември 1891 г. той е кредитиран като „идващ срещу заплащане“. Това влошава и без това тежкото финансово положение на семейството: майката не иска да приеме помощта на богатите си кръвни роднини, защото вярва, че те са предали най-големия ѝ син, без да се опитат да го спасят (въпреки че всъщност не са имали такава възможност поради собствената им неблагонадеждност, която е разкрита след изземването на кореспонденцията на Владимир от полицията, а също и от страх да не навреди на бизнеса му, като направи опит да вземе арестувания под гаранция, очевидно обречен на провал). Дмитрий Карбишев редовно посещава занятия, става отличен ученик и две години по-късно е записан като пълноправен кадет. Сибирският кадетски корпус завършва през 1898 г. с отличие, първият сред завършилите, и е препоръчан за прием в Павловското училище, Михайловското артилерийско училище или Николаевското инженерно училище. Самият Дмитрий иска да влезе в Академията по изкуствата или в Института за строителни инженери, но семейството няма средства. Все още не приемали помощ от роднини, а вдовишката пенсия на майката едва стига за домакински разходи. Семейният съвет решава, че Дмитрий ще последва стъпките на баща си, ще стане военен, освен това в инженерна професия.
През 1898 г. е приет в Николаевското инженерно училище. По резултатите от приемните изпити той е 78-ми от 94, а по финалните изпити – вече 9-ти. През 1900 г., след като завършва колеж, той е изпратен да служи в 1-ви източносибирски сапьорен батальон, началник на кабелния отдел на телеграфната компания. Батальонът е дислоциран в Манджурия, а след това в село Славянка близо до Владивосток. През 1903 г. е произведен в подпоручик. Прекарва ваканцията си през 1903 г. в град Нагасаки. .
Руско-японска и Първа световна война По време на Руско-японската война, като част от батальона, той укрепва позициите, установява комуникации, строи мостове и провежда разузнаване. Извършва подвиг в битката при Мукден. Но първата военна награда на офицер Карбишев – орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и лъкове – връчена е за битката при Вафангоу. Командвайки кабелния отдел на 4-та телеграфна рота на 1-ви Източносибирски инженерен батальон (предаване на сигнал с помощта на хелиографски инсталации ), той извежда 60 военнослужещи с оборудване и оръжие от обкръжението. . Завършва войната с пет бойни ордена и три медала с чин подпоручик. .
През 1906 г. по обвинение в агитация сред войниците (както е документирано, но явно само за неинформация – той никога не е информирал никого през целия си живот) е заплашен от военен съд и екзекуция, в най-добрия случай – затвор. Но офицерският съд на честта не позволява храбрият военен да бъде предаден на палачите. С решение на съда на честта се уволнява от военна служба в запаса. Живее във Владивосток, занимава се с рисуване.
На 27 октомври 1906 г. Алиса Карловна Троянович-Пиотровская и Дмитрий Михайлович Карбишев се венчават в църквата „Св. Николай“ в Николск-Усурийски.
През 1907 г. се връща на военна служба, служи във Владивосток в новосформирания крепостен инженерен батальон, където командва рота. През есента на 1908 г. постъпва в Николаевската военноинженерна академия в Петербург.
През 1911 г. завършва с отличие Николаевската военноинженерна академия. Според разпределението щаб-капитан Карбишев е изпратен в 1-ва Севастополска крепостна минна рота, която тогава се занимава с укрепване на западните граници на империята, а през октомври 1912 г. е прехвърлен на разположение на началника на инженерите на Варшавската армия окръг в Брест-Литовск на длъжността командир на минна рота. . И на двете длъжности той е бригадир по време на изграждането на фортовете на Брестката крепост.
Участник в Първата световна война от първия ден. Воюва в Карпатите като част от 8-ма армия на генерал А. А. Брусилов (Югозападен фронт). Бил е дивизионен инженер на 78-ма и 69-та пехотни дивизии, след това началник на инженерната служба на 22-ри финландски армейски корпус. В началото на 1915 г. той участва в щурма на крепостта Пржемисл. Ранен е в крака. За смелост е награден с орден „Света Анна“ и произведен в подполковник (1916). През 1916 г. е участник в известния Брусиловски пробив. През 1917 г. – старшина на 8-ма армия за укрепване на позициите по границата с Румъния.
Присъединяване към редиците на Червената армия През декември 1917 г. подполковник Д. М. Карбишев се присъединява към Червената гвардия в Могильов Подолски. . През март 1918 г. с група офицери от щаба на бившата 8-ма армия с големи трудности достига до Воронеж, където се присъединява към Червената армия. Участник в Гражданската война.
През април 1918 г. Д. М. Карбишев е назначен в Колегията за отбрана на страната към Главното военно-техническо управление на Червената армия. . През юли 1918 г. Д. М. Карбишев е назначен за началник на отделен инженерен отдел на Севернокавказкия военен окръг. Въпреки това, той не може да стигне до мястото на служба, принуден е да остане в Царицин и участва в защитата му, изграждайки укрепления около града. От есента на 1918 г. – помощник-началник на 1-во военно-полево строителство на Източния фронт.
През пролетта на 1919 г. Д. М. Карбишев е назначен за главен ръководител на цялата отбранителна работа на Източния фронт, участва в изграждането на укрепените райони Симбирск, Самара, Саратов, Челябинск, Златоуст, Троицк, Курган; осигури пресичането на реките Уфа и Белая, началото на офанзивата срещу Сибир, проектира отбранителните структури на Уралск .
От януари 1920 г. Д. М. Карбишев е началник на Службата за военно полево строителство. Той ръководи възстановяването на железопътния мост през Иртиш в Омск, укрепва Трансбайкалския плацдарм.
През февруари 1920 г. е назначен за началник на инженерите на 5-та армия на Източния фронт. Участва във военните действия в Забайкалието срещу войските на атаман Г. М. Семенов.
През август 1920 г. М. В. Фрунзе е призован на поста заместник-началник на инженерите на Южния фронт, но по времето, когато пристига в Харков през октомври тази година, позицията вече е заета, след което той е назначен за заместник-началник на инженерите на Фронта. Ръководи изграждането на укрепления на Каховския плацдарм. През ноември 1920 г. той ръководи инженерната поддръжка на щурма на Чонгарските укрепления и Перекоп. През 1921 – 1923 г. – помощник, заместник, а след това началник на инженерите на въоръжените сили на Украйна и Крим.
Академия на името на Фрунзе, Академия на Генштаба През март 1923 – 1926 г. – председател на Инженерния комитет на Главното военноинженерно управление на Червената армия (тогава длъжността е преименувана на „Председател на Военнотехническия комитет на Военнотехническото управление на Червената армия“), в същото време преподава инженерство във Военната академия на Червената армия на името на М. В. Фрунзе и във Военновъздушната академия на Червената армия. Доцент (1924). От 1926 г. – главен началник на военното инженерство във Военната академия на Червената армия на името на М. В. Фрунзе. През 1929 г. участва в проектирането на укрепени райони по западните граници на Съветския съюз. През февруари 1934 г. е назначен за началник на военноинженерния отдел на Военната академия на Генералния щаб.
Бил е военно-технически консултант при създаването на диорамата „Превземането на Ростов“. .
На 5 декември 1935 г. е удостоен със званието дивизионен инженер. .
Панорамата „Щурм Перекоп“ е създадена през 1934 – 1940 г. от екип от художници, ръководени от М. Б. Греков, след смъртта му – Г. К. Савицки. Като консултант е привлечен академик на Художествената академия Н. С. Самокиш. Участник в щурма на Перекоп, генерал Д. М. Карбишев, е назначен за консултант от Главното политическо управление. .