„Фрау Холе“ (), известна също като „Майка Холе“ (Mutter Holle), „Майка Хулда“ (Mutter Hulda) или „Стара Майка Мраз“ (Alte Mutter Frost) е немска приказка, събрана от Братя Грим в Детски и домашни приказки (Kinder- und Hausmärchen) през 1812 г. (KHM 24). Приказката е тип 480 от Сюжетния указател на фолкорните приказки (Aarne–Thompson–Uther Index).
Фрау Холе, известна също в различни региони като Хола (Holla), Холда (Holda), Перхта (Perchta), Берхта (Berchta), Берта (Berta) или Берта (Bertha), първоначално е била предхристиянска легендарна женска фигура, оцеляла в народните вярвания до 19 век.
Името може да е родствено на скандинавското създание, известно като Хулдер (Hulder). Якоб Грим прави опит да я утвърди като германска богиня."Grimm made the attempt to establish her as a benevolent goddess of German antiquity," noted Edgar A. List, "Is Frau Holda the Virgin Mary?" The German Quarterly 29.2 (March 1956, с. 80-84) с. 80.
Легендарно създание
Етимология Смята се, че името произхожда от немското huld („милостив, приятелски настроен, съпричастен, благодарен“, откриваемо в hold sein, huldigen), средновисоконемското hulde, старовисоконемското huldī („дружелюбност“). Сродно с датското и шведското huld („справедлив, любезен, любезен“) или „hyld“ („таен, скрит“), исландското hollur („верен, всеотдаен, лоялен“), средноанглийското hold, holde, староанглийското hold („милостив, приятелски настроен, мил, благоприятен, верен, верен, лоялен, набожен, приемлив, приятен"), от протогерманското hulþaz („благоприятен, милостив, лоялен"), от протоиндоевропейското *kel- („да се грижа“, „да покрия“).
Името Хлудана (Hludana) се среща в пет латински надписа: три от долното течение на Рейн (Corpus Inscriptionum Latinarum XIII 8611, 8723, 8661), един от Мюнстерайфел (CIL XIII, 7944) и един от Бетгум, Фризия (CIL XIII, 8830), всички датиращи от 197 г. – 235 г. сл. Хр. Правени са много опити за тълкуване на това име.Ранна интерпретация, с цитирани надписи, е U. Ph. Boissevain, "De inscriptione Romana apud Frisios reperta", Mnemosyne, New Series, 16 (1888:439-447) с. 440f. Boissevain отбелязва келтската форма Hluðena и намира надписи сред фризийските ингевони на Тацит De Germania. Якоб Грим предполага в „Германска митология“, че Хлудана трябва да бъде идентифицирана със скандинавската богиня на земята Йорд (Hlóðyn).Johann Baptist Keune: Hludana.(in German) In: Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Vol. VIII, 2, Stuttgart 1893ff., col. 2128 (text).
Произход и удостоверяване Мария Гимбутас назовава Хулда (или Холда, Хола, Холе) като първоначално древна германска върховна богиня, която предшества по-голямата част от германския пантеон, включително божества като Один, Тор, Фрея и Локи, продължавайки традициите на праиндоевропейския Неолитна Европа.Gimbutas, Marija (2001) The Living Goddesses (Berkeley: University of California Press)
Тъй като християнството бавно заменя германското езичество през Ранното средновековие, много от старите обичаи постепенно са изгубени или асимилирани в християнската традиция. До края на Развитото средновековие германското езичество е почти напълно маргинализирано и се смесва със селския фолклор, в който персонажът на Фрау Хулда в крайна сметка оцелява.
В германския предхристиянски фолклор Hulda, Holda, Holle и Holla са имена, обозначаващи едно същество. Хулда също е свързана с германската фигура Перхта. Тя живее на дъното на кладенец, язди каруца и първа научава занаята да прави бельо от лен. Според Ерика Трим Перхта възниква от смесването на германски и предгермански, вероятно келтски, традиции на алпийските региони след периода на Великото преселение на народите през Ранното средновековие.Timm, Erika. 2003. Frau Holle, Frau Percht, und verwandte Gestalten: 160 Jahre nach Grimm aus germanistischer Sicht betrachtet.
Холе е богинята, при която отиват децата, починали като бебета, и е алтернативно известна като Dunkle Großmutter (Тъмната баба) и Weisse Frau (Бялата дама) – елементи, които по-често се свързват и с приказката на братя Грим.
Фестивалът на Фрау Холе е в средата на зимата – времето, когато хората се оттеглят на закрито от студа. Може да е от значение, че Дванадесетте дни на Коледа първоначално са били Zwölften („Дванадесетте“), които подобно на същия период в келтския календар са били междинен период, през който се е смятало, че мъртвите бродят в чужбина.Ginzburg, Carlo. Ecstasies: Deciphering the witches' sabbath. London, Hutchinson Radius, 1990. ISBN 0-09-174024-X , с. 1005
Връзката на Холда с духовния свят чрез магията на преденето и тъкането я свързва с чародейството в католическия немски фолклор. Смятало се, че тя язди с вещици на хурки, които много приличат на метлите, които се смята, че вещиците яздят. По същия начин Холда често се идентифицира с Диана в старите църковни документи. Още в началото на 11 век тя изглежда е била известна като водачка на жените и на женските нощни духове, които в обикновения език се наричат Hulden от Holda. Тези жени са напускали домовете си като духове, излизайки „през затворени врати в тишината на нощта, оставяйки спящите си съпрузи зад себе си“. Те са пътували на огромни разстояния през небето, до големи пирове или до битки сред облаците.От Canon Episcopi, цитиран от Ginzburg, Carlo (1990). Ecstasies: Deciphering the witches' sabbath. London: Hutchinson Radius., с. 94
Canon Episcopi от 9 век порицава жените, които твърдят, че са яздили с „тълпа от демони“. По-късната редакция на Бурхард от Вормс на същия текст разширява това в раздела „De arte magica“: „Вярвали ли сте, че има някаква жена, която глупавият селянин нарича Холда [в някои ръкописи strigam Holdam, вещицата Холда], която е в състояние да направи определено нещо, такова че измамените от дявола да се утвърдят по необходимост и по заповед да го направят, т.е. с тълпа от демони, трансформирани в подобие на жени, от които в определени нощи да се изисква да яздят определени зверове и самите те да бъдат причислени към тяхната компания? Ако сте участвали в това неверие, от вас се изисква да се покаете в продължение на една година в определени дни за пост.“
По-късните канонични и църковни документи я правят синоним на Диана, Иродиада, Берта, Ричела и Абундия. Карло Гинзбург (1990) идентифицира подобни вярвания, съществуващи в цяла Европа от повече от 1000 години, при които се е смятало, че мъжете и жените напускат телата си духом и следват богиня, наричана по различен начин – Холда, Диана, Иродиада, Синьора Ориенте/Мадона Ориенте, Ричела, Арада и Перхта. Той също така идентифицира силни морфологични прилики с по-ранните богини Хеката / Артемида, Артио, Матрес от Енгион, Матрона и Епона, както и фигури от приказки като Пепеляшка.
Басня от 16 век, записана от Еразъм Албер, говори за „армия от жени“ със сърпове в ръка, изпратена от Фрау Хулда. Тома Рейнесий през 17 век говори за Вера от Войгтланд и нейната „тълпа от менади“.Фрау Холе фигурира в някои предхристиянски алпийски традиции, оцелели до наши дни. По време на коледния период в алпийските райони на Германия, Австрия и Северна Швейцария все още се провеждат диви маскирани шествия в редица градове, имитиращи Холда, Перхта или сродни същества и Дивия лов. Дивият лов е фолклорен мотив, който обикновено включва преследване, водено от митологична фигура, придружавана от призрачна или свръхестествена група ловци, ангажирани в преследването. Ярките визуални описания на фигурата може да намекват за популярен костюмиран портрет, може би като част от сезонен фестивал или празнична драматургия.
Братя Грим базират теорията си за Холда на това, което той приема за най-ранните препратки към нея: интерполация от 11 век към Canon Episcopi от Бурхард от Вормс и предхристиянски римски надписи на Хлудана, които той условно свързва със същото божество. Имало е ранни предизвикателства да се свърже тази фигура с езическа богиня,Ранните промени са обобщени у Wolfgang Golther (1895) Handbuch der Deutschen mythologie с. 489-500 (Leipzig). тъй като най-ранната ѝ сигурна поява я свързва с Дева Мария, обикновено наричана „Кралицата на небето“: текст от началото на 13 век, изброяващ суеверия, гласи, че „В нощта на Рождество Христово слагат трапезата за Небесната царица, която хората наричат Фрау Холда, за да им помогне“In nocte nativitatis Christi ponunt regina celi quam dominam Holdam vulgus appelat, ut eas ipsa adiuvet., quoted by List (1956):81. This text, an Aberglaubenverzeichnis (a common late-medieval and early modern genre), was compiled in the years 1236–1250 by Rudolph, a Cistercian monk. Лоте Моц и Карло Гинзбург заключават, че тя е от предхристиянски произход въз основа на сравнение с други забележително подобни фигури и ритуални обреди, разпространени в цяла Европа.
Една езическа Холда получава широко разпространение в каталозите на суеверията и в проповедите през 15 век, а през 16 век Мартин Лутер използва образа, за да олицетвори недостатъците на враждебния Разум в богословски контекст.List (1956):83; List (1953) "Frau Holda as the personification of Reason," Philological Quarterly 32:446-448.
В заключение, Фрау Холе е една от най-трайните женски легендарни фигури в Германия и представлява предхристиянско божество, оцеляло в народните вярвания и в паметта на обикновените хора до 19 век.
Варианти Фрау Гауден Фрау Гауден (Frau Gauden), известна още като Фрау Годе (Frau Gode), Фрау Гаур (Frau Gaur), Фру Годен (Fru Goden), Фрау Вол (Frau Wohl) и Майка Гауеркен (Mutter Gauerken), е същество от фолклора на Мекленбург. Казват, че тя е прокълната, защото е казала, че предпочита вечно да ловува, вместо да отиде в Рая, а дъщерите ѝ, изразили същото желание, са били превърнати в малки кучета, които или теглят нейната каруца или шейна, или служат като ловни кучета. Тя посещава домовете на хората по време на Дванадесетте нощи на Коледа (религиозният и празничен период между Коледа (25 декември) и Богоявление (6 януари)) и наказва мързеливите, докато понякога награждава добродетелните или онези, които ѝ помагат.Karl Bartsch: Sagen, Märchen und Gebräuche aus Meklenburg. 1879, с. 19ff.
Перхта Братя Грим казват, че Перхта (Perchta) или Берхта (Berchta) е била известна „именно в горногерманските региони, където Холда си тръгва – в Швабия, в Елзас, в Швейцария, в Бавария и Австрия“.Grimm, Jacob (1882). Deutsche Mythologie 4th ed. . Trans. James Stallybrass Grimm's Teutonic Mythology Volume 1. Според Якоб Грим (1882) за Перхта се е говорило на старонемски език през 10 век като Фрау Берхта и се е смятало, че е женски дух в бяла роба. Тя е била известна като богиня, която е ръководела преденето и тъкането, подобно на митовете за Холда в регионите на Континентална Германия. Той вярва, че тя е женският еквивалент на Берхтолд и понякога е била водачка на дивия лов.
Според Ерика Тим Перхта възниква от смесването на германски и предгермански, вероятно келтски, традиции на алпийските региони след периода на Великото преселение на народите през Ранното средновековие.
Шпилахоле