Обсадата на Мадрид продължава две години и половина над контролираната от републиканците испанска столица Мадрид от националистическите армии, под командването на генерал Франсиско Франко, по време на Гражданската война в Испания (1936–1939).
Градът, обсаден от октомври 1936 г., пада в ръцете на националистите на 28 март 1939 г. Битката за Мадрид през ноември 1936 г. е с най-интензивните боеве във и около града, когато националистите правят най-решителния си опит да превземат републиканската столица.
Бунт в Мадрид (юли 1936 г.) Испанската гражданска война започва с неуспешен държавен преврат срещу правителството на Народния фронт на Втората република от офицери от испанската армия на 18 юли 1936 г.
В Мадрид републиканското правителство не е сигурно какво да прави. То иска да потуши преврата, но не е сигурно дали може да се довери на въоръжените сили и не иска да въоръжава синдикатите Национална конфедерация на труда (CNT) и потенциално да ускори продължаващата Испанска революция. На 18 юли правителството изпраща части на гражданската гвардия в Севиля, за да потушат бунта там. Въпреки това при достигането на града гвардейците дезертират към въстаниците. На 19 юли Сантяго Касарес Кирога подава оставка като министър-председател и е наследен от Диего Мартинес Барио, който се опитва да уреди примирие с въстаническия генерал Емилио Мола по телефона, но Мола отказва предложението и Барио е свален от Хосе Хирал. Хирал се съгласява да въоръжи профсъюзните дейци за защита на републиката с 60 хил. пушки, доставени на централите на CNT, въпреки че само 5000 са в изправност. В радиопредаване на 18-и комунистическият лидер Долорес Ибарури измисля известния лозунг „¡No pasarán!“ („Няма да минат“), за да подтикнат към съпротива срещу преврата. Лозунгът трябва да стане синоним на защитата на Мадрид и на републиканската кауза като цяло.
Генерал Хоакин Фанхул, командир на военния гарнизон, базиран в казармата Монтаня в Мадрид, се готви да започне военния бунт в града. Въпреки това, когато той се опитва да излезе от казармите, неговите 2500 войници са принудени да се върнат в комплекса от враждебни тълпи и въоръжени синдикалисти. На 20-и казармите са щурмувани от работници и Guardias de Asalto („нападатели“, градска полиция), лоялни на правителството, както и пет батальона на ръководените от комунистите Антифашистки работнически и селски милиции (MAOC). Един от батальоните се превръща в известния „Пети полк“Comín Colomer, Eduardo (1973); El 5º Regimiento de Milicias Populares. Madrid. от около 10 хил. бойци.
В крайна сметка казармата пада, когато Guardias de Asalto изваждат 75-mm полево оръдие, за да обстрелват комплекса и портата му е отворена от сапьорен сержант, симпатизиращ на републиканците. Сержантът е убит от един от офицерите си, но действията му позволяват на републиканците да пробият стените. Много войници са избити от тълпата, която е вбесена от очевидното фалшиво предаване, след падането на казармите.
През остатъка от войната Мадрид е държан от републиканците. Въпреки това населението му е със значителен брой симпатизанти на национализма, над 20 хил. от които търсят убежище в чужди посолства в града. Седмиците, последвали юлското въстание, са белязани от убийства на така наречени фашисти или фашистки симпатизанти, убити в Мадрид от републиканците. Например на 23 август седемдесет затворници от затвора Модело в града са избити като отмъщение за убийството от националистите на над 1500 републиканци след щурмуването на Бадахос.
Националистическо напредване (август–октомври 1936 г.) Първоначалната стратегия на военния заговор е да се поеме властта в цялата страна по начина на pronunciamiento (военен преврат) от 19 век. Съпротивата срещу преврата от страна на републиканците обаче означава, че Франсиско Франко и неговите съюзници вместо това трябва да завладеят страната с военна сила, ако искат властта. Самият Франко каца в Алхесирас, в Южна Испания, с марокански войски от Испанската армия в Африка. Мола, който командва колониалните войски, както и Испанския чуждестранен легион и карлистката и фалангистката милиция, набира войски на север. Заедно те планират „Път към Мадрид“ с Франко, който напредва от Бадахос, който превзема през август, и Мола, който напредва от Бургос. Ветеранските колониални войски на Франко, или регуларес, под командването на генерал Хуан Ягуе, заедно с въздушното прикритие, осигурено от Нацистка Германия, разбиват републиканските милиции по пътя им. Ягуе настоява за бързо настъпление към Мадрид, но Франко го отхвърля, за да подсили националистическите войски, обсадени в Толедо. Това отклоняване задържа атаката срещу Мадрид с до един месец, което дава време на републиканците да подготвят отбраната си.
Междувременно в Мадрид републиканското правителство е реформирано под ръководството на социалистическия лидер Франсиско Ларго Кабайеро, чието правителство включва шестима министри от социалистическата партия, двама комунисти, двама от партията на Републиканската левица, един от партията на Каталунската левица, един от партията на баските националисти и един от Републиканския съюз. Комунистите са малцинство в правителството, но печелят влияние чрез достъпа си до оръжие от Съветския съюз и чуждестранни доброволци в интернационалните бригади. Републиканският военен командир в Мадрид номинално е генерал Хосе Миаха, но съветският военен персонал е може би по-важен. Генерал Гориев е техен общ командир, генерал Яков Смушкевич контролира военновъздушните сили, изпратени от Съветския съюз, а генерал Дмитрий Павлов командва техните бронирани сили. Около 90% от републиканските защитници на Мадрид са милиции, издигнати от леви политически партии или синдикати, които избират свои лидери. Републиканското командване има сравнително малък контрол върху частите в ранната фаза на Гражданската война.
От друга страна както Германия, така и Фашистка Италия снабдяват Франко с въздушна подкрепа и бронирани части за неговото нападение в Мадрид, а частите на Луфтвафе в Испания, легион „Кондор“, са командвани независимо от офицерите на Франко. Националистите достигат до Мадрид в началото на ноември 1936 г., като го приближават от север по пътя Коруня и на запад по пътя Естремадура. На 29 октомври републиканската контраатака от 5-ти (комунистически) полк под командването на Енрике Листер е отбита при Парла. На 2 ноември Брунете пада в ръцете на националистите, оставяйки войските в западното предградие на Мадрид. Мола прочуто отбелязва пред английски журналист, че ще превземе Мадрид със своите четири колони редовни и марокански войски от югозапад в Испания извън града и неговата „Пета колона“ от десни симпатизанти в него. Терминът „пета колона“ се превръща в синоним на шпиони или предатели за републиканците, а параноята води до клане на националистически затворници в Мадрид по време на последвалата битка. Правителството, включително Кабайеро, очаква Мадрид да падне и затова прави предварително планирано бягство от Мадрид на 6 ноември във Валенсия. Генерал Миаха и политическите лидери, които остават, сформират Junta de Defensa de Madrid (Комитет за отбрана на Мадрид), за да организират републиканските защитници.
Опитът на националистите да превземат Мадрид обаче има някои сериозни тактически недостатъци. Техните войски са превъзхождани повече от две към едно от защитниците, въпреки че националистите са много по-добре обучени и оборудвани. Друг недостатък е неспособността им да обкръжат Мадрид и да го откъснат от външна помощ.
Битката за Мадрид (ноември 1936 г.)
Подготовка Републиканците имат географско предимство при защитата на Мадрид: река Мансанарес разделя националистите от центъра на града и е голяма физическа пречка. Мола планира нападението си над Мадрид за 8 ноември 1936 г. Той планира да атакува през парка Каса де Кампо на фронт от само 1 км, за да се опита да избегне уличните боеве, тъй като паркът е открит и е точно отсреща реката от центъра на града. Първоначалното намерение на Мола е да превземе Университетския град, точно на север от центъра на града, за да създаде предмостие през Мансанарес. Той също предприема отклоняваща атака към работническото предградие Карабанхел, югозападно от центъра на града. Въпреки това, на 7 ноември, републиканците се добират до планове за атака от тялото на италиански офицер, намерено в унищожен танк, и така могат да съсредоточат войските си в Каса де Кампо, за да посрещнат основната атака.
Стратегическото му местоположение над река Мансанарес прави моста от решаващо значение. Полковник Ромеро командва републиканските сили там и ефективно отблъсква опитите да го пресекат и да получат достъп до центъра на Мадрид.Salas Larrazábal, Ramón, Historia del Ejército Popular de la República. Editora Nacional, Madrid (España) , p. 1524, 1579.
Първоначална атака Мола атакува на 8 ноември с 20 000 войници, предимно марокански редовни войници, подкрепени от италианска лека бронирани коли и германски танкове Panzerkampfwagen I под командването на германския офицер Вилхелм фон Тома. Германският легион „Кондор“ също осигурява въздушна подкрепа, която нанася тежки разрушения на сградите в квартала.
Републиканците са разположили 12 000 войници в Карабанхел и още 30 000, за да посрещнат основното нападение при Каса де Кампо. Въпреки превъзходството си в числеността, те са зле оборудвани, тъй като са с предимно малки оръжия, като се предполага, че има само десет патрона за всяка пушка. Освен това повечето от тях никога не са обучавани да боравят с оръжия. Въпреки това, те удържат настъплението на националистите в Каса де Кампо. Някои редовни войници в крайна сметка пробиват и преминават през Мансанарес към затвора Модело, целта на офанзивата, но атаката спира в западната част на града. Твърди се, че самият републикански генерал Миаха се е втурнал към разрушените сгради, към които републиканските войски са започнали да бягат, и с пистолет в ръка е призовал отстъпващите войски да се съберат и да умрат с него, вместо да бягат като страхливци. През целия ден градското радио призовава гражданите да се мобилизират и да подкрепят фронта с митинговия вик "¡No pasarán!" („Те няма да преминат!“)
Късно на 8 ноември XI Интернационална бригада, наброяваща 1900 души, пристига на фронта, марширувайки през Гран Виа в центъра на града. Макар и малко и с незавършеното им обучение, тъй като те са изпратени бързо на фронта като помощна сила, пристигането им е голям морален тласък за защитниците на Мадрид. Чуждестранните войски, макар и всъщност смесица от доброволци от Германия, Франция, Великобритания и различни други нации, включително племенника на Уинстън Чърчил, Езмънд Ромили, са посрещнати с викове vivan los rusos („да живеят руснаците“), тъй като са объркани със съветска пехота.
Удържане и контраатаки На 10 ноември националистите пренасочват фокуса на офанзивата си към предградието Карабанхел, но гъсто населената зона се оказва много трудно препятствие. Колониалните марокански войски са приковани в боеве от къща на къща и имат тежки жертви от ръцете на милиционери, които познават много добре градския терен.
Вечерта на 9 ноември генерал Клебер започва нападение на XI Интернационална бригада срещу позициите на националистите в Каса де Кампо, което продължава цяла нощ и част от следващата сутрин. В края на битката националистическите войски са принудени да се оттеглят и изоставят всички надежди за директно нападение срещу Мадрид през Каса де Кампо, докато XI бригада е загубила една трета от своите хора. Междувременно републиканските войски контраатакуват целия фронт в Мадрид на 9-и, 10-и и 17 ноември, отблъсквайки националистите на някои места, но с цената на тежки жертви.Boadilla by Esmond Romilly, The Clapton Press, London. 2018.
На 15-и 4000 анархисти, милиционери, водени от Буенавентура Дурути, пристигат от фронта на Арагон като подкрепление за отбраната на столицата.