Киншаса (, до 1966 г. – Леополдвил) е столицата и най-големият град на Демократична република Конго. Населението му е около .
В миналото сбор от рибарски селца на левия бряг на река Конго, днес Киншаса е агломерация с над 11 милиона жители. На отсрещния бряг на реката се намира Бразавил, столицата на Република Конго. Киншаса е също и една от 11-те провинции на Демократична република Конго. Тъй като административните граници на града-провинция обхващат обширна област, над 90% от неговата територия има селски характер, а урбанизираната част заема само най-западния край.
Киншаса е третата по големина градска агломерация в Африка след Кайро и Лагос. Това е и втората по големина френскоезична агломерация в света след Париж – френският е езикът на администрацията, училищата, вестниците и бизнеса в града, докато лингала е лингва франка на улицата. Ако сегашната демографска тенденция се запази, Киншаса ще изпревари Париж по население до 2020 година.
География
Киншаса е разположена по течението на река Конго, точно срещу столицата Бразавил на Република Конго. Това са единствените две столици в света, които са разположени една срещу друга и също така единствената двойка столични градове ясно видими от двете страни на една и съща река. Частта от Конго, която разделя двете южноафрикански столици, реално представлява уширение с голяма дълбочина, известно като езерото Малебо. Реката играе особено важна роля за Киншаса, защото се използва както за плавателни нужди, така и за захранване на многомилионния град с електричество.
Градът-област, с площ от 9965 km2, се състои от голямото плато Кванго, веригата от ниски планини (Нгалиема, Амба и Нгафула) и ниските брегове на езерото Малебо. От общата квадратура на Киншаса почти 80% спадат към една-единствена община – Малуку.
Климат Градът се намира в тропичния климатичен пояс. Средната годишна температура е 25.3 °C, а средно-годишната сума на валежите е 1378 mm. Средните температури през цялата година варират между 22 и 26.8 °C. Най-топлите месеци са март и април със средно по 26.7 °C до 26,8 °C, а най-студеният е юли, когато температурите „падат“ до 22.0 °C.
Дъждовният сезон трае между октомври и май. Повечето валежи падат през месец ноември, когато достигат средна стойност от 236 mm. Между юни и август валежите рядко надхвърлят 5 mm.
История През 1881 г. градът е създаден от Хенри Мортън Стенли като търговски пост и е наречен в чест на белгийския крал Леополд II, който по това време контролира обширната територия известна сега като Демократична Република Конго. Интересното е, че тази територия не е считана за колония, а за частна собственост на краля. Градът процъфтява, защото е първото пристанище, разположено преди струпването от прагове и водопади, известни като Ливингстън, разположени в близост до селището. През 1898 г. е завършена железопътната линия свързваща Леополдвил с Матади, пристанището разположено след Ливингстън. Изграждането на алтернативен маршрут, който не изисква преминаването през водопадите, дава силен тласък в развитието на града. През 1920 г. Леополдвил е обявен за столица на Белгийско Конго, изземайки тази функция от Бома, град разположен в естуара на Конго. Към 1945 г. населението на столицата нараства до 100 хиляди души, а едва пет години по-късно се увеличава два и половина пъти. В началото на 1950-те в Леополдвил живеят над 15 хиляди европейци.
През 1965 г. Мобуту Сесе Секо, след втори опит за държавен преврат, успява да завземе властта в Белгийско Конго и веднага стартира политика на „африканизиране“ на имената на хора и места. През 1966 г. Леополдвил официално е преименуван на Киншаса по името на село, което се е намирало в близост до града. По времето на управлението на Мобуту населението на града се увеличава многократно, което води до съществени промени в етно-лингвистичната структура на столичния град. Въпреки че Киншаса е разположен в земите на народите теке и хумбу, с годините те са изтласкани и заменени от представители на народите банту.
Киншаса страда много от безкрайните ексцесии на Мобуту, масовата корупция, шуробаджанащината и гражданската война. Въпреки това градът успява да се запази като основен културен и интелектуален център в Централна Африка и продължава да е дом на голям брой хора на изкуството.
Население През 1945 г., столицата на Белгийско Конго е дом на над 100 000 души. През 1960 г. Конго става независима държава, а в Леополдвил живеят около 400 хиляди души, което го превръща в най-големия град в Централна Африка по това време. Петнадесет години по-късно, след като градът получава името на Киншаса през 1966 г., населението му вече надхвърля 2 млн. души. То продължава да нараства с бързи темпове и към 1998 г. вече достига 4,8 милиона души. Към 2009 г. Киншаса е дом на почти 9 милиона души, а в началото на 2015 г. жителите на града с агломерацията са 11 587 000.
Киншаса е вторият най-голям френскоезичен град в света, след метрополния регион на Париж. Френският се използва в администрацията, образователната система, медиите, градската инфраструктура и изкуството. В ежедневието мнозинството от жителите на града говорят помежду си на някои от множеството езици използвани в Конго, сред които киконго, лингала, чилуба и суахили. Най-използваният местен език е лингала, който мнозина владеят значително по-добре от френския.
Година Жители 1920 1600 1936 40 300 1938 35 900 1939 42 000 1947 126 100 1957 299 800 1959 402 500 1967 901 520 1968 1 052 500 1970 1 323 039 Година Жители 1974 1 990 700 1976 2 443 900 1984 2 664 309 1991 3 804 000 1994 4 655 313 2003 6 786 000 2005 7 787 832 2010 8 900 721 2015 11 587 000
Управление Киншаса освен самостоятелен град е и една от единадесетте провинции в страната. Статусът на столицата е сходен с този на Париж, който едновременно е град и департамент. Градът се дели на 4 района, които от своя страна се делят на 24 общини. Административният и икономически център на Киншаса е община Гомбе. Едноименната столична община Киншаса, въпреки че дава името на града, няма някакви специални функции.
24-те общини на Киншаса Бразавил река Конго Басейн Малебо заливНгалиема Гомбе Барумбу Киншаса Лин. К.В. Нг.-Нг. Каламу Банда-лунгва Кинтамбо Нгалиема Селембао Бумбу Макала Нгаба Лемба Лимете Матете Кисенсо Масина Нджили Кимбансеке Нселе Мон Нгафула
Нселе Малуку
Икономика
В града има текстилна, хранително-вкусова и химическа промишленост, машиностроене и металообработка, мото- и велозаводи, корабостроене, кораборемонт, дървообработка, производство на строителни материали. В района Малуку има металургичен комплекс.
Инфраструктура
Киншаса е пристанище на левия бряг на река Конго. Реката, наричана в района на Киншаса и Заир, е важна транспортна артерия по протежение на голяма част от басейна си. Много притоци на Конго също са плавателни. Големи речни баржи извършват курсове между Киншаса и Кисангани (разположен на 1 300 km от столицата). Между Киншаса и Бразавил е установена фериботна връзка.
Чрез железопътни линии Киншаса е свързана с много региони на страната и извън нея. Летището Нджили е най-голямото от четирите международни летища в Демократична република Конго. Инфраструктурата му обаче почти не е модернизирана от колониалните времена.
Река Конго е важен източник на хидроелектроенергия и потенциално може да осигури производството на електроенергия за около половината от населението на Африка.
Транспорт Градът е обслужван от няколко частни транспортни фирми. Основните автобусни линии са:
Централна гара – община Кимбансеке, открита отново през септември 2005 г.);
Кингасани – Marché central Матете – Роял (открита отново през юни 2006 г.); Матете – UPN (открита отново през юни 2006 г.); Нгаба – UPN (открита отново през юни 2006 г.). Виктоар – клиника Нглиема (открита през март 2007 г.)
Други компании също предлагат обществен транспорт: Urbaco, Tshatu Trans, Socogetra, Gesac и MB Sprl. Автобусите в града превозват до 67 000 пътници ежедневно. Няколко компании оперират таксита и таксиметрови автобуси. Също така на разположение са фула-фула (товарни автомобили, пригодени за превоз на пътници).www.britannica.com По-голямата част (95,8%) от транспорта се извършва от частни лица.
В началото на 21 век, в сътрудничество с обществения транспорт в Брюксел (STIB), проектантите на града обмислят създаването на трамвайна мрежа в Киншаса, работите по която да започнат през 2009 г. Този проект обаче още е на етап планиране, което отчасти се дължи на липсата на достатъчно електрическо захранване.La Stib à Kinshasa ?, La Dernière Heure, 24 май 2007.
Няколко авиокомпании обслужват Международното летище Нджили в Киншаса, включително Кения Еъруейс, Еър Габон, Камерун Еърлайнс, Браво Еър Конго, Еър Зимбабве, Южноафриканските, Турските и Етиопските авиолинии, Брюксел Еърлайнс и Еър Франс.
Към април 2014 ДР Конго има две основни национални авиолинии (CAA и Авиолинии Коронго), които предлагат вътрешни полети и полети до ограничен брой международни дестинации.
Три градски железопътни линии свързват центъра на града с останалите части.L’enfer des chemins de fer urbains kinois, Le Potentiel, 25 юли 2005. Основната линия свързва Централна гара с летището Нджили и разполага с 9 станции: Централна гара, Ндоло, Амиконго, Узам, Масина-Петро-Конго, Масина, Масина-Мапела, Масина-квартали III, Масина-Сифорко Камп Бадара и летище Нджили. Втората линия свързва Централна гара с Казангулу в Бас-Конго, през Матете, Рифларт и Кимвенза. Третата линия е до Нгалиема.
През 2007 г. Белгия подпомага обновяването на вътрешната железопътна мрежа на страната. Това подобрява обслужването на Кинтамбо, Ндоло, Лимете, Лембой, Казангулу, Гомбе, Нджили и Масина.
Култура В Киншаса се намират Националният университет, Националният педагогически университет, Националната академия за изящни изкуства, Музей на местния бит, Националната обществена библиотека.
Университетът на Киншаса е основан през 1954 г. като един от филиалите на Университета Лованиум, а през 1971 г. е основан Националният университет на Заир, който през 1981 г. е разделен на три части – Университет Киншаса, Университет Кисангани и Университет Лубумбаши.
През 1958 г., към съществуващия тогава Университет Лованиум е построен първия в Африка ядрен реактор. През 1967 г. Африканският союз учредява към него Регионален център за ядрени изследвания. В началото на 21 век, центърът разполага с два реактора, TRICO I и TRICO II, които се използват за научни изследвания.Centre Régional d’Etudes Nucléaires de Kinshasa . Май 2010 г. Университет Киншаса.
Медии
Киншаса е седалище на голям брой медии, включително многобройни радио- и телевизионни станции, които излъчват почти за цялата страна, включително държавната Radio-Television Nationale Congolaise (RTNC и частните TV Digital Congo и Raga TV. Частният канал RTGA също е базиран в Киншаса.
Киншаса е център на няколко национални радиостанции, включително La Voix du Congo, която е под управлението RTNC, радио Окапи и Raga FM, както и на много местни радиостанции. BBC в града е на честота 92.6 FM.
Контролираната от държавата Agence Congolaise de Presse също е със седалище в Киншаса, както и няколко ежедневни и ежеседмични вестници и новинарски сайтове, включително и L'Avenir (ежедневник), La Conscience L'Observateur (ежедневник), Le Phare, Le Potentiel и Le Soft.Countries: Democatric Republic of the Congo: News. Stanford University Libraries & Academic Information Resources. Посетен на 28 април 2014.
Повечето от медиите използва основно френски език и лингала; много малко медии използват другите национални езици.
Здравеопазване В Киншаса има двадесет болници, освен другите медицински центрове и поликлиники.„Provincial Health Division of Kinshasa“ African Development Information Services През 1997 г. Дикембе Мутомбо помага за построяването на болница с 300 легла, намираща се близо до родния му град.