Карел Крил () е чешки фолк музикант, поет и композитор. Той е сред най-значимите представители на чешката антикомунистическа протестна музика в периода 1963–1989 г. Неговите песни придобиват широка популярност в Чехословакия и Полша и се утвърждават като символ на съпротивата срещу тоталитарната власт.
След политическите промени през 1989 г. Крил запазва критичната си позиция към обществените процеси и трансформациите в посттоталитарното чешко общество, която изразява както в интервюта, така и в своето творчество. Автор е както на музиката, така и на текстовете на своите произведения. Репертоарът му обхваща широк тематичен диапазон — от сатирични песни до произведения със сериозна обществена и политическа насоченост, както и поетични, често меланхолични балади.
В културния контекст Крил често е определян като „поетът с китара“ и „патриархът на чешката фолк музика“. След 1989 г. той се утвърждава и като един от най-острите критици на процеса на разделяне на Чехословакия.
Биография Карел Крил е роден на 4 декември 1944 г. в гр. Кромержиж, ул. „Бжежинова“ № 6. По това време Чехия и Моравия са протекторат на Германия. Произхожда от семейство на печатари. Още през 1909 г. неговият дядо, заедно с Фердинанд Скоти, основава печатница в гр. Нови Жичин под името „Крил и Скоти“. През 1936 г. бащата на Карел Крил изкупува дела на наследниците на Скоти и поема самостоятелното управление на предприятието, което е преименувано на „Печатница Карел Крил“. Майка му е Мари, родена Шебестова (1919–1989), от гр. Фридек-Мистек. Той има сестра Мария Селнерова (*1943) и брат Ян Крил (*1947).
След окупацията на Судетска област през 1938 г. семейството се установява в Кромержиж, където печатницата е възстановена. След Превратът в Чехословакия (1948) през 1950 г. тя е закрита от комунистическата власт, а печатарските преси — унищожени.Kroměřížský zpravodaj. Červenec–srpen 2006. S. 31. Dostupné online (pdf). Семейството е принудено да се премести да живее в мазето на една от разрушените къщи на ул. „Павловски“ (дн. „Капитан Ярош“ № 11), където през 1996 г. е поставена паметна плоча.Pamětní místa na komunistický režim
Първоначално Крил възнамерява да стане грънчар като своя прадядо и в периода 1958–1962 г. учи в керамично училище в гр. Бехине. По-късно обаче се насочва изцяло към музиката и поезията. Първата му авторска песен – ‘‘Blind Girl’’ – е записана от групата ‘‘The Bluesmen’’ през 1968 г., в изпълнение на Хана Улрихова.KLIMT, Vojtěch: Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla. Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén 2010: s. 86.
Първият му албум излиза шест месеца след Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия. Смята се, че песента ‘‘Bratříčku, závírej vrátka’’ („Затвори вратата, братко“) е написана спонтанно в нощта на 21 август 1968 г. като реакция на нахлуването на войските на Варшавския договор].
Негови песни се излъчват по радиото още от 1966 г., включително в предаването ‘‘Čtrnáct na houpačce’’ на Иржи Черни и Мирослава Черни.K napsání textu k písni Anděl Kryla inspirovala zdemolovaná stavba kostela sv. Martina ve Velké Chvojno.KLIMT, Vojtěch: Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla. Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén 2010: s. 88. Песента ‘‘Bratříčku, závírej vrátka’’ достига първите места в музикалните класации, но по време на т.нар. Нормализация е забранена, а предаването – свалено от ефир.цитат от монографията: Prokop, Vladimír. 2003. Přehled české literatury 20. století. Издателство O.K. – Soft, Sokolov 2023
Карел Крил напуска Чехословакия на 9 септември 1969 г. и две седмици по-късно подава молба за политическо убежище в Германия, където остава да живее почти двадесет години.
В писмо до родителите си той пише:
„…Не се притеснявайте, няма да се изгубя в света. И преди всичко, бъдете спокойни, нищо не се случва. Хлябът тук е същият като у дома, хората са добри и лоши като у дома. Надявам се, че Чехословакия няма да ми липсва твърде много…“KLIMT, Vojtěch: Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla. Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén 2010: s. 117.
До 1989 г. песните му се издават само в чужбина и се разпространяват в Чехословакия нелегално чрез магнетофонни записи.KLIMT, Vojtěch: Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla. Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén 2010: s. 185, 197. Те придобиват широка популярност както в Чехословакия, така и в Полша.цитат от електронната периодика http://www.kryl.kat.cz/clanky/clanky.htm и https://web.archive.org/web/20070128004148/http://www.kryl.kat.cz/clanky/clanky.htm
През 1973 г. се жени за Ева Седларжова, но бракът завършва с развод след около две години. В книгата си Половин метър (Půlkacíř) Крил споделя:
„Това не беше обикновена любовна връзка, а състояние на душата. Ангажимент и решение да остарееш с някого. Ето защо това беше толкова болезнено за мен. Не се получи. На душата ми е останал белег, който няма да заздравее. Жена ми Ева намери друга връзка, разведохме се.“
От 1976 г. живее с Марлене Бронсерт-Крил, за която се жени през 1991 г. Тя остава носител на авторските права върху творчеството му.цитат от електронното издание Marlene Kryl за радио Wave: Každý má nárok na svého Kryla https://wave.rozhlas.cz/marlene-kryl-pro-radio-wave-kazdy-ma-narok-na-sveho-kryla-5209491
Крил е дългогодишен сътрудник на радио „Свободна Европа“. Пише стихове, песни и книги.
Завръща се в Чехословакия на 30 ноември 1989 г. и участва в протестите на Граждански форум на Вацлавски площад в Прага по време на Нежната революция.
Карел Крил никога не предприема стъпки за получаване на немско гражданство, тъй като не иска да загуби чехословашкото си гражданство.KLIMT, Vojtěch: Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla. Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén 2010: s. 219, 258. Той се завръща в Чехословакия на 30 ноември 1989 г. по повод погребението на майка си, починала на 24 ноември същата година.KLIMT, Vojtěch: Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla. Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén 2010: s. 221. Тъй като, за разлика от много други чехословашки изгнаници и емигранти, Крил никога не се е отказвал от гражданството си,KLIMT, Vojtěch: Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla. Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén 2010: s. 219. реакцията на чехословашките митнически власти при завръщането му е била непредсказуема. Затова той търси съдействие от своя приятел, абатът Ян Анастаз Опаск, който, с помощта на баварското правителство, му осигурява т.нар. „хуманитарна виза“. Макар и поводът да е тъжен, Крил по-късно описва едноседмичния си престой в родината като „най-добрата седмица в живота му“. По време на тази визита той участва и в публични изяви на масовите протести, организирани от Гражданския форум на Вацлавския площад в Прага.
След краткия ентусиазъм от т.нар. „нежна революция“, в началото на 1990 г. Карел Крил записва критичната песен Velvet Spring, включена в албума Liquid Sands. През 1991 г. създава песента Od Čadce k Dunaju („От Чадча до Дунав“) – една от малкото, в които открито се критикува процесът на разделяне на Чехословакия.
По-късно Крил продължава с критиката си относно посоката в която поема развитието на страната, което той определя като „постапокалиптично“. Това отношение е особено видимо в поемата му Тимур (юни 1990 г.), както и в песните Kádrují mě („Поставят ме в рамка“) от 1988 и 1990 г., Democracy („Демокрация“) от май 1993 г. и други.
През 1993 г. Карел Крил дава обширно интервю на Милош Чермак, което е публикувано в книгата Půlkacíř („Наполовина еретик“). Самият израз Půlkacíř е използван от Крил в поемата Jde jaro do léta („От пролетта до лятото“), като своеобразно определение за личната му позиция – лутаща се между вярата и съмнението, между принадлежността и отчуждението. От интервюто става ясно, че Крил е дълбоко разочарован от социалната ситуация, политическото представителство и общата посока на развитие на следкомунистическа Чехословакия. Именно това разочарование го подтиква към решението повече да не участва в политическия живот на страната.KLIMT, Vojtěch: Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla. Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén 2010: s. 275. цитат от електронна периодика “Symbol boje proti totalitě se rychle znelíbil i některým novým „demokratům“. Jak se zrodil Bratříček a proč poslední velký hit „půlkacíře“ Karla Kryla už zase nesměl vyjít? Tajnosti slavných” www.krajskelisty.cz https://www.krajskelisty.cz/zlinsky-kraj/okres-kromeriz/10590-symbol-boje-proti-totalite-se-rychle-znelibil-i-nekterym-novym-demokratum-jak-se-zrodil-bratricek-a-proc-posledni-velky-hit-karla-kryla-uz-zase-nesmel-vyjit-tajnosti-slavnych.htm
Карел Крил умира от инфарктHENDRICH, Vladimír – KLIMT, Vojtěch: Nepohodlný Karel Kryl. Český rozhlas 2014: Dle svědectví Krylova přítele Stanislava Gilana byla operace srdce úspěšná, ale následkem dlouhodobého nedostatku kyslíku došlo u Karla Kryla k tzv. mozkové smrti.цитат от филм на полския режисьор Иван Херман (Hartman, Ivan). iHNED.cz http://archiv.ihned.cz/c1-65519040-bratricek-kryl-karel-film-dokument-krauze-recenze на 3 март 1994 г. в Мюнхен на 49-годишна възраст.Příběhy slavných: Občan Karel Kryl, Česká televize, informace v čase 46:20 min (V. Klimt: Martin Štumpf se ve filmu spletl a od té doby je to přejímáno jako fakt. Tzn. informace z filmu je chybná, stejně jako byla první informace ČTK, která vznikla nedorozuměním.)цитат от електронна периодика https://web.archive.org/web/20160305065939/http://kryl.kat.cz/noviny/1994/940412a.htm Това се случва два дни след завръщането му от Прага. В документалния филм Příbéhy slavných („Историите на знаменитостите“), излъчен по Чешката телевизия, по погрешка е посочен гр. Пасау като място на смъртта му.
След смъртта на Карел Крил в манастирската църква „Св. Маркета“ в Прагаživotopis Karla Kryla 2004 е отслужена тържествена заупокойна литургия. Церемонията е водена от неговия дългогодишен приятел – архиабата на бенедиктинския манастир в Бржевнов, Ян Анастаз Опасек. На службата присъства множество хора, като само малка част от тях успяват да влязат в църквата; пред манастира се събират около четири хиляди души.
Въпреки широката обществена подкрепа и емоционалното значение на събитието, представители на политическия елит отсъстват, включително и тогавашният президент Вацлав Хавел.цитат от електронна поредица http://kryl.kat.cz/noviny/1994/940412a.htm И архив https://web.archive.org/web/20160305065939/http://kryl.kat.cz/noviny/1994/940412a.htm Иван Мартин Жирус, мениджър на групата The Plastic People of the Universe, коментира това с възмущение: „Ядосах се, че Вацлав Хавел дори не беше на погребението му.“
Карел Крил е погребан в Бржевновското гробище, до църквата „Св. Маркета“ в Прага.
В чест на приноса му към чешката култура и демократичното движение, през 2014 г. на фасадата на родната му къща е поставена паметна плоча.Pamětní místa na komunistický režim
През 2019 г. в архивите на Норвежката телевизия е открит запис на дълго забравен рецитал на Карел Крил от 1969 г., който предизвиква незабавен интерес от страна на Чешката телевизия за неговото излъчване .информация от електронна поредица V Norsku objevili neznámé, 50 let staré vystoupení Karla Kryla https://echo24.cz/a/S5NcE/v-norsku-objevili-nezname-50-let-stare-vystoupeni-karla-kryla-podivejte-se
Литература През 1995 г. Маркета Матушкова публикува книгата „1063 дни с Карел Крил; Легенда през очите на близък приятел“.информация от електронната монография „1063 dnů s Karlem Krylem“ https://search.mlp.cz/cz/titul/1063-dnu-s-karlem-krylem/53809/ Издадено от Městská knihovna v Praze
Признание
На 17 януари 1989 г. в Лос Анджелис Карел Крил получава наградата „Яна Захрадничка“ (Jana Zahradníčka) за чешка поезия от Клуба на чехословашката култура. На 18 април 1991 г. в гр. Прага получава наградата на Record Board за албума Bratříčku, závírej vratka. На 29 май 1991 г. получава наградата на в. „Млада фронта“.