Пот Аргир ( ) е византийски аристократ и генерал, активен през първата половина на X век.

Ранен живот Той е най-големият синСпоред Шейне и Ваниер Лъв Аргир е най-големият син на Евстатий Аргир (виж и ). В Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit обаче за първороден син на Евстатий е сочен Пот Аргир, а Лъв е представен като по-малкия (). на магистър Евстатий Аргир, друнгарий на виглата при Лъв VI Мъдри (управлявал 886 – 912). Има двама братя, Лъв и Роман. Около 910 г. Пот и брат му Лъв Аргир служели в двора като манглавити (лични телохранители на императора), когато баща им бил отровен, след като бил заподозрян от Лъв в заговор срещу него. Двамата братя ексхумирали тялото на баща си, първоначално погребан в Спинин, и го пренесли в Харсианон, където го препопогребали в родовия манастир „Света Елисавета“, основан от техния дядо Лъв Аргир. Съответно, той е роден вероятно около 890 г. или малко по-късно.

Военна кариера И Пот, и брат му Лъв преследват военна кариера и достигат високи постове. Около 921 г. Пот е назначен на поста доместик на схолите от Роман I Лакапин (управлявал 920 – 944) на мястото на Адралест, който бил починал наскоро. „Най-красив и опитен мъж“, според Теофановия продължител, той е изпратен да противодейства на българското нашествие в Тракия по време на византийско-българската война от 913 – 927 г. Пот застава начело на столичната тагма. Когато българите достигнали Катасирти, Пот изпратил един разузнавателен отряд под ръководството на някой си турмарх Михаил, син на управителя на Адрианопол, който е нападнат от засада и унищожен. През 922 г. друго българско нашествие достигнало до Пиги, предградие на Константинопол. Роман изпраща срещу тях византийски войски, командвани от Йоан Ректор, който бил подпомаган от Пот и брат му Лъв, командващи тагмата на Етерията, заедно с части на флота под командването на Алексий Мозеле. Византийската армия претърпява съкрушително поражение в битката при Пиги в началото на април 922 г., губейки много мъртви и пленени. Пот и брат му обаче успяват да избягат и да намерят убежище в близката крепост, докато българите ограбват и опожаряват императорските дворци в Пиги и Стенон. Това бедствие очевидно поставило края на кариерата на Пот, за когото не се чува нищо повече по време на управлението на Роман I.

Възможно е обаче той да бъде идентифициран със стратега на Елада Пот, който е служил в края на 940-те години. Човек със същото име, заемащ ранг патрикий и пост доместик на екскувитите, е засвидетелстван и през 958 г., когато разгромява един маджарски набег, който достигнал околностите на Константинопол на 11 април. Докато някои учени смятат двамата мъже за идентични, експертите по византийска просопография Жан-Клод Шейне и Жан-Франсоа Ваниер го смята за малко вероятно, като се има предвид, че през 921 г. братът на Пот е бил достатъчно възрастен, за да има син на възраст за женитба, и предполагат, че командирът от 958 г. е бил друг член на семейството, вероятно внук или на Лъв, или на Пот.

Препратки

Източници

Категория:Аргири Категория:Византийски военачалници Категория:Починали през 10 век Категория:Родени през 9 век Категория:Доместици на схолите