„Български указ“ (на италиански: editto bulgaro), наричан още „Софийски указ“, „български диктат“ или „български указе“ (editto di Sofia, diktat bulgaro, ukase bulgaro), е израз, използван в италианския политически дебат за обозначаване на изявление от 18 април 2002 г. на тогавашния министър-председател на Италия Силвио Берлускони по време на пресконференция в София. Изразът впоследствие е преименувана от журналиста Симоне Колини от левия вестник „Унитà“ на „български диктат“.

В изявлението си Берлускони осъжда „престъпното използване“ на държавната телевизия от журналистите Енцо Биаджи и Микеле Санторо, както и от комика Даниеле Лутаци, и заявява, че задължение на новото ръководство на Rai е да предотвратява подобни случаи. Изказването е възприето от опозицията и част от италианското обществено мнение като сигнал за бъдещото отстраняване на тримата от ефир. Малко след това техните програми са прекратени, а Санторо и Биаджи се завръщат в Rai едва няколко години по-късно след съдебни решения в тяхна полза.

Израз Успехът на експресивната формула „български указ“ или „български диктат“ се свързва с нейната силна изразност, която я прави особено подходяща за политическата журналистическа комуникация и я утвърждава като идиом, широко използван в публичните дебати. Съществителните „указ“ и „диктат“ целят да внушат идеята за налагане отгоре или препратка към диктатура, като по този начин се установява паралел между събитията в Италия и практиките на контрол и цензура върху медиите, характерни за българската диктатура по време на социализма. Така критиката към управлението на Силвио Берлускони се засилва, особено предвид факта, че той вече притежава единствената значима частна телевизия в страната.

Според Енциклопедия „Трекани“ популярността на израза се дължи и на публицистичната употреба на прилагателното „български“, което освен че обозначава мястото на произнасяне на речта, носи семантична стойност, напомняща за периодите на липса на демокрация в България по време на Желязната завеса.Silverio Novelli, Parole bulgare tra Berlusconi e Biagi, Treccani Magazine, Istituto dell'Enciclopedia italiana

История Декларацията на Силвио Берлускони от 18 април 2002 г. е възприета от италианската опозиция като намеса на изпълнителната власт в решенията на новоизбрания Борд на директорите на Rai, с цел отстраняване на журналистите Енцо Биаджи и Микеле Санторо, както и на комика Даниеле Лутаци. Тримата вече неколкократно са били обвинявани от Берлускони в „явна пристрастност“ и в провеждане на кампания от лични атаки срещу него чрез държавния канал, включително по време на предизборната кампания през 2001 г. Според критиците тези изявления и последвалите събития представляват атака срещу свободата на печата и подчиняване на Rai на правителството, което компрометира ролята му на обществена телевизия.

Тълкуването на изявлението като политическа намеса се засилва след прекратяването на програмите Sciuscià на Санторо, Il Fatto на Биаджи и Satyricon на Лутаци, което довежда до тяхното отстраняване от ефир в рамките на няколко месеца. Решението предизвиква бурни критики, тъй като тримата, макар и открито критични към управлението на Берлускони, се радват на значителна популярност и висок зрителски дял. В съдебните дела срещу тях различни съдии признават, че изявленията им са уместни и основани на факти.Travaglio-Luttazzi: nessuno diffamò Mediaset

Случаят е първият, в който политическа намеса в Rai е толкова открито осъдена в Италия,Il Fatto di Enzo Biagi dopo l'Editto Bulgaro - Trascrizione макар че уволнения и прекъсвания на предавания по политически причини са се случвали и преди, например през 1959 г. с уволнението на Уго Тоняци и Раймондо Вианело след скеч, пародиращ президента на Италия Джовани Гронки.Quando la censura era in bianco e nero articolo su La Repubblica

Години по-късно, в предаването Porta a Porta с водещ Бруно Веспа, Берлускони заявява, че „когато в София говорих за Биаджи, Санторо и Лутаци, не мислех, че присъстват журналисти. Иначе щях да се придържам към официалния език“. В действителност изказването е направено на пресконференция пред около двеста международни журналисти в края на официално посещение при българските власти, без реакция от страна на водещия или присъстващите редактори.Marco Travaglio, La scomparsa dei fatti, Milano, il Saggiatore, 2007. p. 175 ISBN 88-428-1395-8

Вижте също

Българско мнозинство Enrico Testa. Bulgaro. Storia di una parola malfamata. Il Mulino, 2019. Енрико Теста. „Български“ – история на дума с лоша слава“ – на италиански

Източници

Категория:Политическа терминология Категория:Политика на Италия