Герда Мари Фредрике Вегенер (Gerda Marie Fredrikke Wegener), родена Готлиб (Gottlieb), е датска илюстраторка и художничка. Тя става известна с модните си илюстрации, а по-късно и с живописните си творби, които разширяват границите на своето време по отношение на пола, идентичността и любовта. Част от произведенията ѝ са определяни като лесбийска еротика, като много от тях са вдъхновени от нейния съпруг – транссексуалната жена Лили Елбе. Вегенер работи в стиловете Ар нуво и по-късно Артдеко.

Тя е известна и с илюстрациите си за реклами, както и като портретистка. Вегенер развива активна художествена кариера в Париж, където творчеството ѝ е по-добре прието, докато в Дания среща по-малък успех, тъй като работата ѝ се възприема като необичайна и провокативна — особено поради честото изобразяване на съпруга ѝ като жена.

Биография Ранен живот Готлиб е роден в Хамелев, Дания, в семейството на Емил Готлиб, викарий в Лутеранската църква, и Юстин (по баща Остерберг). Баща ѝ има хугенотски произход и семейството е консервативно. Тя има трима братя и сестри, но е единствената, доживяла до зряла възраст. Проявява интерес към изкуството още в ранно детство и започва да се обучава. Семейството ѝ се премества в Хобро, а по-късно тя заминава за Копенхаген, за да продължи образованието си в Кралската датска академия за изящни изкуства.

Брак

Герда се запознава с художника Аймар Вегенер (бъдеща Лили Елбе), докато двамата следват в Кралската датска академия за изящни изкуства в Копенхаген. Те сключват брак през 1904 г., когато тя е на 19 години, а Вегенер – на 22.She and She: The Marriage of Gerda and Einar Wegener. The Copenhagen Post. 3 July 2000 Двамата пътуват из Италия и Франция, преди да се установят в Париж през 1912 г. Там се потапят в бохемския живот на епохата, сприятелявайки се с художници, танцьори и други представители на артистичните среди, и често посещават карнавали и обществени фестивали.

През този период съпругът ѝ започва да носи женски дрехи и постепенно приема женско име и идентичност,The Arts and Transgender. renaissanceblackpool.org превръщайки се в любим модел на Герда за нейните портрети на елегантни жени с характерни бадемовидни очи и изискани тоалети. През 1913 г. художественият свят е силно изненадан, когато става ясно, че моделът, вдъхновил тези petites femmes fatales (от фр. „малки фатални жени“), всъщност е нейният съпруг.

Герда Вегенер често представя съпруга си като негова „братовчедка“, когато той е облечен в женско облекло.Lili Elbe. andrejkoymasky.com. 17 May 2003 През 1930 г. Елбе се подлага на една от първите операции за смяна на пола. Тъй като датското законодателство по онова време не признава брак между две жени, съюзът им е анулиран през октомври 1930 г. с указ на крал Кристиан X. Елбе умира през 1931 г. от усложнения след операция.

Втори брак и смърт През 1931 г. Вегенер се жени за италианския офицер, пилот и дипломат майор Фернандо Порта и се премества с него в Мароко. Тя се развежда с него през 1936 г., а през 1938 г. се завръща в Дания по неизяснени причини.

Последната ѝ изложба се състои през 1939 г., но по това време творчеството ѝ вече е извън водещите художествени тенденции, тъй като по-строгият Функционализъм доминира през 30-те години. Вегенер остава бездетна, живее сама в относителна неизвестност и започва да злоупотребява с алкохол. Изправена пред финансова нестабилност, тя поддържа доходите си чрез продажба на ръчно рисувани пощенски картички.

Умира на 28 юли 1940 г. във Фредериксберг, Дания, на 55-годишна възраст, малко след нахлуването на Нацистка Германия в страната. Нейното малко имущество е продадено на търг, а в местния вестник е публикуван само кратък некролог.

Кариера Стилове и влияния Работата на Вегенер често представя уверени и елегантни жени, изобразени в различни дейности, или е изпълнена в стилове, вдъхновени от Ренесанса, Ар нуво и по-късно Ар деко. Нейните композиции обикновено показват жени, позиращи или участващи в артистични занимания като театър, литература и танци. По-късно, по време на престоя си във Франция, Вегенер създава творби, в които жените са представени със съблазнителна сила или в сексуализирани сцени. Тези по-рискови произведения често са определяни като „лесбийска еротика“ и са публикувани в нелегални художествени издания.

Наред с промяната на начина, по който жените са представени в изкуството, Вегенер оспорва и традиционните представи за пол и сексуална идентичност. Тя прави това чрез фини художествени избори – например като рисува мъже със стройни тела и меки линии или чрез изображения на своя транссексуален съпруг Аймар (Лили Елбе).

Ранна кариера в Копенхаген, Дания

Работата на Вегенер е изложена в художествената галерия „Шарлотенборг“ през 1904 г., но тогава не привлича значително внимание. Кариерата ѝ започва да се развива след завършването на Академията през 1907–1908 г., когато нейни творби се появяват във вестник „Политикен“. Малко по-късно Вегенер се оказва в центъра на полемика, известна като „Спорът на селския художник“. Поводът е отхвърлянето на една нейна творба от 1906 г. – „Портрет на Елена фон Кол“ – от изложбите на Den Frie Udstilling и „Шарлотенборг“ поради стилистични съображения. Критиците изразяват опасения за възможно италианско ренесансово влияние, а мненията се разделят дали портретът представя слаб индивид или елегантна, красива жена. Вегенер не взема участие в дебата. Произведението е изложено от търговската къща „Винкел и Магнусен“, където получава внимание, което дава тласък на нейната художествена кариера.

През 1908 и 1909 г. Вегенер печели две състезания за скициране, организирани от Политикен, съответно за най-добро изобразяване на „Жените от Копенхаген“ и на „Фигурите на улицата“.

Париж, Франция През 1912 г. Вегенер и нейният съпруг Лили Елбе се преместват в Париж, Франция. Там Вегенер започва да разширява границите на своето изкуство, създавайки по-провокативни композиции на жени в съблазнителни пози или ангажирани в сексуализирани сцени. Тя често рисува себе си заедно с Лили Елбе или представя Елбе самостоятелно – както в мъжки, така и в женски образ. Нейната работа привлича внимание в артистичните среди, което ѝ позволява да организира салони и да се превърне в разпознаваема фигура в парижкия бохемски живот.

Успоредно с живописта се развива и кариерата ѝ като модна илюстраторка. Вегенер работи за списания като Fantasio, Vogue и La Vie Parisienne, а нейните илюстрации се използват в широк спектър от контексти – от реклами за козметика до политически антигермански изображения в Le Matin и La Baïonnette по време на Втората световна война.

През 1925 г. печели два златни медала и един бронзов за своии произведения, представени на Световното изложение в Париж. Нейни творби са показвани и на престижните салони Salon des Humoristes, Salon des Indépendants и Salon d'Automne. В Париж се сприятелява с датската балерина Ула Пулсен, която често позира за нейните картини. Герда и Лили Елбе поддържат близко приятелство и с художника Рудолф Тегнер и съпругата му Елна.

В популярната култура

През годините – първо с литературния успех на книгата за нейния и съвместния ѝ живот с Лили Елбе, а по-късно и с филмовата адаптация по нея – историята на двойката придобива култов статус в Дания и по света. Техните произведения на изкуството са преоткрити, изложени и успешно продавани на търг. Специална изложба, посветена на творчеството на Герда Вегенер, е представена в Музея за модерно изкуство „Аркен“ до януари 2017 г., след което е последвана от пътуваща международна изложба.

Романът „Момичето от Дания“ на Дейвид Еберсхоф от 2000 г., вдъхновен от живота на Вегенер и Елбе, се превръща в международен бестселър и е преведен на множество езици. В едноименната филмова адаптация от 2015 г. Герда Вегенер е изиграна от шведската актриса Алисия Викандер, а Лили Елбе – от британския актьор Еди Редмейн. Филмът получава признание на Филмовия фестивал във Венеция, но е критикуван за това, че опростява или пропуска ключови аспекти от живота на Елбе, както и за това, че е базиран на художествена книга, която не пресъздава напълно реалната история на двойката.

Темата за собствената сексуалност на Герда Вегенер, за която тя никога не е говорила публично, също отсъства както от романа, така и от филма.

Избрани произведения, илюстрирани от Вегенер Den skønne Ubekendte на Анрдеас Виндинг (1912) L'Anneau ou La Jeune fille imprudente на Луи дьо Робер (1913) Amour Etrusque на Жозеф-Анри Росни-старши (1914) Le Peplos vert на Морис дьо Валеф (1915) Les Colombes poignardées на Морис Магър (1917) La Guerre est morte на Луи Делюк(1917) Le Journal de Marinette на une Femme curieuse (1917) La Petite faunesse на Шарл Дерен (1918) La Tendre Camarade на Морис Магър (1918) L'Abdication de Ris-Orangis на Лео Ларгийе (1918) Contes de mon Père le Jars на Ерик Алатини (1919) Le Parfait Suiveur на Морис Магър (1919) Le Livre des vikings на Гео-Шарл (Шарл Гуйо) (1924) Douze sonnets lascifs на Луи Персо (1925) – придружен от набора от акварели Les Délassements d'Éros Une Aventure d'amour à Venise на Джакомо Казанова (1927) La Mythologie (1928) – албум от дванадесет плочи Les Contes на Жан дьо Лафонтен (1928 – 1929) Sur Talons rouges на Ерик Алатини (1929) l'Œuvre du Divin Arétin (1930 – 1931) – набор от дванадесет цветни гравюри Fortunio на Теофил Готие (1934)

Галерия

Източници

Библиография Man into woman: an authentic record of a change of sex / Lili Elbe; edited by Niels Hoyer [i.e. E. Harthern]; translated from the German by H.J. Stenning; introd. by Norman Haire. - London, Jarrold Publisher's, 1933 (Original Danish ed. published in 1931 under title: Fra mand til kvinde. Later edition: Man into woman: the first sex change, a portrait of Lili Elbe - the true and remarkable transformation of the painter Einar Wegener. - London, Blue Boat Books, 2004 Gerda Wegener / edited by Andrea Rygg Karberg ... [et al.]. - Denmark, Arken Museum of Modern Art, 2015 Corrado Farina, Parigi o cara. Gerda Wegener e l'erotismo de luxe, "Charta", n. 97, 2008, с. 64 – 67

Категория:Датски художници Категория:Родени в Дания Категория:Статии с hCard