Голямото отместване на гласните в английския език е значителна промяна в произношението на дългите гласни, настъпила в продължение на няколко века, предимно през XV век. Това събитие се смята за граница между средноанглийския и съвременния английски език. Преди голямото отместване произношението на гласните в английския е било сходно с произношението им в латинския език.
По време на голямото отместване английските гласни са претърпели следните изменения (обозначени с международната фонетична азбука):И. П. Иванова, Л. П. Чахоян, Т. М. Беляева, История английского языка, трето издание, СПб, 2006. Звукът се е превърнал в , после в и , накрая в двугласната (като в make) в съвременния английски език. Древноанглийският звук [ā] се е превърнал в средноанглийското , затова не съответства на съвременната двугласна . Звукът е станал отначало , после (като в beak). В някои думи, започващи с група съгласни, звученето е станало друго: (като в break). Звукът се е превърнал в (като във feet). Звукът се е превърнал в двугласната , после в и накрая в (като в mice). Звукът е станал , а през XVIII век се е превърнал в или (като в boat). Звукът се е превърнал в (като в boot). Звукът се е превърнал в двугласната , после в , накрая в двугласната (като в mouse). След r и d не е настъпило отместване, а се е запазило първоначалното произношение (като в room и droop).
Например думата make преди голямото отместване се е произнасяла с дълго а, както думата father в съвременния английски език. Гласната в думата feet е била дълго e, гласната в mice е била дълго i, в boot е била дълго o, а в mouse е била дълго u.
Голямото отместване на гласните е настъпило след установяването на правописните норми, затова произношението на думите в съвременния английски език се различава значително от писмения им вид, наследен от средноанглийския.
Източници
Категория:Английски език Категория:Историческа лингвистика