Насложена мрежа или мрежа с наслагване () е общ случай на логическа мрежа, създадена върху друга мрежа. Възлите в мрежа с наслагване могат да бъдат свързани или чрез физическа връзка, или чрез логическа връзка, за която в основната мрежа съществуват един или повече съответстващи маршрута от физически връзки.

Концепцията за насложена мрежа е различна от традиционния модел на OSI многослойни мрежи и почти винаги предполага, че основната мрежа е IP мрежа от някакъв вид.

Примери за наслагвания са виртуалните частни мрежи (VPN) и едноранговите мрежи (P2P), които работят в Интернет и представляват „добавки“ върху класическите мрежови протоколи, предоставяйки широки възможности, които първоначално не са били предвидени от разработчиците на основните протоколи. Комутируемият достъп до интернет всъщност се предоставя чрез наслагване (например PPP), което работи „отгоре“ на обикновената телефонна мрежа.

Някои примери за мрежови технологии за наслагване са VXLAN, BGP VPN, както Layer 2, така и Layer 3, и IP върху IP технологии, като GRE или IPsec тунели. Технологиите IP върху IP, като SD-WAN, са клас мрежи с наслагване.

Структура Възлите в мрежа с наслагване могат да се разглеждат като свързани чрез виртуални или логически връзки, всяка от които съответства на път, може би през много физически връзки, в основната мрежа. Например, разпределени изчислителни системи, като мрежите „От устройство към устройство“, са мрежи с наслагване, тъй като техните възли образуват мрежи върху съществуващи мрежови връзки.

Интернет първоначално е бил изграден като наслагване върху телефонната мрежа, докато днес чрез появата на интернет телефонията (VoIP) телефонната мрежа все повече се превръща в наслагваща се мрежа, изградена върху интернет.

Атрибути Мрежите с наслагване имат определен набор от атрибути, включително разделяне на логическо адресиране, сигурност и качество на услугата. Други незадължителни атрибути включват устойчивост/възстановяване, криптиране и контрол на честотната лента.

Използване на насложени мрежи

Наслагванията могат да се използват в следните случаи: За изследване, разработване и тестване на нови комуникационни протоколи, които са невъзможни в традиционната инфраструктура или които не са съществували преди това (например, изследване на свойствата на IPv6 или връзката „от точка до точка“); За създаване на нови мрежови свойства, които не са възможни с традиционната инфраструктура: Маршрутизиране с гарантирано качество на услугата, Инфраструктура, по-подходяща за излъчване на информационни потоци (Akamai), По-гъвкаво, ефективно и надеждно маршрутизиране (Устойчиви наслагващи се мрежи, архив от 25 февруари 2021 г., на Уейбек Машин, Chord, архивиран на 3 февруари 2006 г., на Уейбек Машин), Подобрена сигурност на връзката (Защитени наслагващи услуги, архив от 5 юли 2004 г., на Уейбек Машин, VPN), Напълно разпределена мрежова инфраструктура (Tapestry), Маршрутизиране без определяне на целевия IP адрес (Разпределена хештаблица); Създаване и експлоатация на услуги, които не са възможни с традиционната инфраструктура: Разпределено съхранение, обмен на файлове (OceanStore), Разпределени изчисления.

Основното предимство на наслагващите се мрежи е, че те позволяват разработването и експлоатацията на нови мащабни разпределени услуги без никакви промени в основните мрежови протоколи. Често срещан недостатък на наслагванията са увеличените разходи за пренос на данни поради допълнителен слой обработка на пакетОпределено количество информация, организирана по специфичен начин, предавана съгласно протокол. IP пакет е името на PDU за IP протокола. или неоптимални маршрути.

Източници

Категория:Компютърни мрежи