Втората вълна на феминизма е период на феминистка активност, който започва в началото на 60-те години на XX век и продължава приблизително две десетилетия, завършвайки с феминистките секс войни в началото на 80-те години. Периодът е заменен от третата вълна на феминизма в началото на 90-те години. Втората вълна се случва в целия Западен свят и има за цел да увеличи равенството на жените чрез надграждане върху феминистките придобивки от края на XIX и началото на XX век.
Втората вълна на феминизма се основава на първата вълна на феминизма и разширява обхвата на дебата, за да включи по-широк кръг от въпроси: сексуалност, семейство, домакинство, работно място, репродуктивни права, фактически неравенства и официални правни неравенства. Първата вълна на феминизма обикновено се застъпва за формално равенство, а втората вълна на феминизма се застъпва за реално равенство. Това е движение, фокусирано върху критиката на патриархалните или доминирани от мъже институции и културни практики в цялото общество. Втората вълна на феминизма също насочва вниманието към проблемите на домашното насилие и брачното изнасилване, създава кризисни центрове за изнасилване и убежища за жени и води до промени в закона за родителските права и закона за развода. Притежаваните от феминистки книжарници, кредитни кооперации и ресторанти са сред ключовите места за срещи и икономически двигатели на движението.
Тъй като гласовете на белите феминистки доминират в разказа от ранните дни на движението, типичните разкази на втората вълна на феминизма се фокусират върху сексизма, с който се сблъскват белите жени от средната и висшата класа, с отсъствието на чернокожи или други цветнокожи жени и опитът на жените от работническата класа, въпреки че цветнокожите пишат и основават феминистки политически активистки групи в цялото движение, особено през 70-те години. В същото време някои разкази представят гледна точка, която се фокусира върху събитията в Съединените щати, изключвайки опита на други страни.
Втората вълна игнорира различията на жените. Въпреки че всички те са жени, борещи се с проблема със сексизма в едно патриархално общество, феминизмът в някои тропически страни все още е много слабо развит поради различния опит на сексизма, с който се сблъскват жени от различни регионални раси. Писателки като Одри Лорд мислят критично и се опитват да хомогенизират „сестринството“, като същевременно пренебрегват всички фактори на идентичността като раса, сексуалност, възраст и класа.Lorde, Audre. 2000. "Age, Race, Class, and Sex: Women Redefining Women." Pp. 288-293 in Wendy Komar and Frances Bartkowski, eds., Feminist Theory: A Reader. Mountain View, California: Mayfield. Терминът „междусекторност“ е въведен през 1989 г. от Кимбърле Креншоу в края на втората вълна. В същото време много учени смятат, че началото на третата вълна на феминизма се дължи на проблемите на втората вълна, а не просто на друго движение.
Самият термин „втора вълна на феминизма“ () е въведен в обръщение от американската журналистка Марта Лиър в статия от март 1968 г. в сп. „Ню Йорк Таймс“, озаглавена „Втората феминистка вълна: какво искат тези жени?“. Терминът „вълна“ помага да се свърже поколението суфражетки, които се борят за законови права, с феминистките от 60-те и 70-те години. Сега се използва не само за разграничаване на различните приоритети във феминизма през годините, но и за установяване на всеобхватна борба за справедливост и равенство като начин за разбиране на неговата история. Тази метафора обаче е критикувана от феминистките, тъй като обобщава противоречията в движението и различните вярвания, които феминистките поддържат.
Втората вълна в различните страни През 1967 г. на конгреса на Международния алианс на жените, проведен в Лондон, делегатите са уведомени за инициатива на Комисията на ООН за положението на жените за проучване и оценка на положението на жените в техните страни. Много организации и неправителствени организации като Асоциацията на бизнесмените и професионалните жени, клубовете на сороптимистите, както и асоциациите на учители и медицински сестри създават комисии в отговор на инициативата за изготвяне на оценки за състоянието на жените и настояват техните правителства да създадат национални комисии за статута на жените жени.Connolly, Linda Mary (September 1997). From Revolution to Devolution: A Social Movements Analysis of the Contemporary Women's Movement in Ireland (PDF) (PhD). Maynooth, County Kildare, Ireland: National University of Ireland Maynooth. с. 156–157
Съединени американски щати Втората вълна на феминизма в Съединените щати идва като забавена реакция срещу подновеното позициониране на жените в дома след Втората световна война: следвоенният бум в края на 40-те години, който е ера, характеризираща се с безпрецедентен икономически растеж, бейби бумът, движението към семейно ориентираните предградия и идеалът за дружески бракове. През това време жените не са склонни да търсят работа поради ангажираността си с домакинските задължения, което се смята за тяхно основно задължение, но често ги оставя изолирани в дома и отчуждени от политиката, икономиката и законодателството.
Някои важни събития полагат основата за втората вълна, по-специално работата на френската писателка Симон дьо Бовоар през 40-те години на XX век, където тя изследва представата за жените, които се възприемат като „други“ в патриархалното общество. Тя е екзистенциалистка, което означава, че вярва в съществуването на индивида като свободен и отговорен агент, определящ собственото си развитие чрез действия на волята. Тя продължава да заключава в своята книга от 1949 г. „Вторият пол“, че идеологията, ориентирана към мъжа, се приема като норма и се налага от продължаващото развитие на митове и фактът, че жените са способни да забременеят, да кърмят и да имат менструация, по никакъв начин не е основателна причина или обяснение те да бъдат поставяни като „втори пол“.Simone de Beauvoir, The Second Sex, 1949.
През 1960 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ одобрява комбинираното орално контрацептивно хапче, което е на разположение през 1961 г.Tone, Andrea (2001). Devices & Desires: A History of Contraceptives in America. New York: Hill and Wang. Това улеснява жените да имат кариера, без да се налага да напускат работа поради неочаквана бременност. Това също означава, че младите двойки няма да бъдат рутинно принуждавани да сключват нежелани бракове поради случайни бременности.
Въпреки че е широко прието, че движението на втората вълна продължава от 60-те до началото на 80-те години на XX век, точните години са по-трудни за определяне и често се оспорват. Обикновено се смята, че то започва през 1963 г., когато Бети Фридан публикува The Feminine Mystique, а президентската комисия за положението на жените на президента Джон Кенеди публикува своя доклад за неравенството между половете. Администрацията на президента Кенеди превръща правата на жените в ключов въпрос на Новата граница и назначава жени (като Естер Питърсън) на много високопоставени постове в неговата администрация. Кенеди също създава президентска комисия за положението на жените, председателствана от Елинор Рузвелт и включваща служители на кабинета (включително Питърсън и главния прокурор Робърт Кенеди), сенатори, представители, бизнесмени, психолози, социолози, професори, активисти и държавни служители. Докладът препоръчва промяна на това неравенство чрез предоставяне на платен отпуск по майчинство, по-голям достъп до образование и помощ при грижите за децата на жените.
Има и други действия на жените в по-широкото общество, предвещаващи тяхното по-широко ангажиране в политиката, което ще дойде с втората вълна. През 1961 г. 50 000 жени в 60 града, мобилизирани от Женска стачка за мир – американска активистка пацифистка организация, протестират срещу наземните тестове на ядрени бомби и заразеното мляко.
През 1963 г. Бети Фридан, повлияна от революционната, феминистка книга на Симон дьо Бовоар „Вторият пол“, написва бестселъра „Мистичната женственост“ . Обсъждайки основно белите жени, тя изрично възразява срещу това как жените са изобразени в основните медии и как позиционирането им у дома като домакини ограничава техните възможности и пропилява потенциала им. Тя помага за провеждането на много важно проучване, използвайки своите стари съученици от колежа „Смит“. Това проучване разкрива, че жените, които работят като работна сила, като същевременно играят роля в дома, са по-удовлетворени от живота си в сравнение с жените, които са останали вкъщи. Жените, които остават вкъщи, показват чувство на тревожност и тъга. Фридан заключава, че много от тези нещастни жени са се потопили в идеята, че не трябва да имат никакви амбиции извън дома си. Тя описва това като „Проблемът, който няма име“.DuBois and Dumenil. Through Women's Eyes: An American History Since 1865. (Bedford; St Martin's, New York) Перфектният образ на нуклеарното семейство (майка, баща и едно или повече деца), изобразен и силно рекламиран по онова време, пише тя, не отразява щастието и е доста унизителен за жените. Тази книга е широко призната за началото на втората вълна на феминизма в Съединените щати. Проблемите на нуклеарното семейство в Америка също са хетеронормативни и често се използват като маркетингова стратегия за продажба на стоки в рамките на капиталистическо общество.Snider, Ashton R., "Heteronormativity and the Ideal Family" (2016). Theses. 220. https://irl.umsl.edu/thesis/220
Докладът на Президентската комисия за положението на жените заедно с книгата на Фридан изразяват недоволството на много жени (особено домакини) и водят до формирането на местни, щатски и федерални правителствени женски групи заедно с много независими феминистки организации. Фридан говори за „движение“ още през 1964 г. Движението се разраства с правни победи като Закона за равното заплащане от 1963 г., дял VII от Закона за гражданските права от 1964 г. и решението на Върховния съд Грисуълд срещу Кънектикът от 1965 г. През 1966 г. Фридан се присъединява към други жени и мъже, за да основат Националната организация на жените (NOW); Фридан е първата президенткс на организацията.
През 1963 г. журналистката на свободна практика Глория Стейнем печели широка популярност сред феминистките, след като дневникът, който тя пише, докато работи под прикритие като сервитьорка – Плейбой зайче в Клуб „Плейбой“, е публикуван като материал от две части в майския и юнския брой на сп. „Шоу“. Тя твърди, че клубът малтретира сервитьорките си, за да спечели мъже клиенти и експлоатира зайчетата на Плейбой като символи на мъжкия шовинизъм, отбелязвайки, че ръководството на клуба инструктира зайчетата, че „има много приятни начини, които могат да използват, за да стимулират обема на алкохола в клуба“. До 1968 г. тя се превръща в несъмнено най-влиятелната фигура в движението и подкрепата за легализираните аборти и федерално финансираните детски градини се превръщат в двете водещи цели на феминистките.
Сред най-значимите правни победи на движението след формирането на NOW са изпълнителната заповед от 1967 г., разширяваща пълните права за позитивна дискриминация към жените, решението на Комисията за равни права от 1968 г., постановяващо за незаконни рекламите за помощ, сегрерирани по пол, дял IX и Законът за равнопоставеност в образованието на жените (1972 г. и съответно 1974 г., равенство в образованието), дял X (1970 г., здравеопазване и семейно планиране), Закон за равните възможности за кредитиране (1974 г.), Законът за дискриминацията по време на бременност от 1978 г., забраната на брачното изнасилване (въпреки че не е забранено във всички щати до 1993 г.), и легализирането на развода без вина (въпреки че не е легализиран във всички щати до 2010 г.), закон от 1975 г., изискващ Военните академии на САЩ да приемат жени, и много дела във Върховния съд като „Рийд срещу Рийд“ от 1971 г. и „Роу срещу Уейд“ от 1973 г.