Третата вълна на феминизма е феминистко движение, започнало в началото на 90-те години на XX век,Evans, Elizabeth (2015). The Politics of Third Wave Feminisms: Neoliberalism, Intersectionality, and the State in Britain and the US. London: Palgrave Macmillan, с. 22 известно в десетилетията преди четвъртата вълна. Основани на напредъка на гражданските права на втората вълна, феминистките от третата вълна от Поколение X, родени през 60-те и 70-те г., прегръщат разнообразието и индивидуализма при жените и се опитват да предефинират какво означава да си феминистка."The Third Wave of Feminism" , Encyclopaedia Britannica.Baumgardner, Jennifer; Richards, Amy (2000). Manifesta: Young Women, Feminism, and the Future. New York: Farrar, Straus and Giroux, с. 77 Третата вълна вижда появата на нови феминистки течения и теории, като междусекторността, сексуалната позитивност, вегетарианския екофеминизъм, трансфеминизма и постмодерния феминизъм. Според феминистката учена Елизабет Еванс „объркването около това, което представлява третата вълна на феминизма, е в някои отношения неговата определяща черта“.Evans, Elizabeth (2015). The Politics of Third Wave Feminisms: Neoliberalism, Intersectionality, and the State in Britain and the US. London: Palgrave Macmillan, с. 49 Третата вълна е видима в показанията на американката Анита Хил по американската телевизия през 1991 г. пред съдебната комисия на Сената на САЩ, съставена изцяло от бели мъже, че съдията Кларънс Томас я е тормозил сексуално. Терминът „трета вълна“ се приписва на Ребека Уокър, която отговаря на назначаването на Томас във Върховния съд със статия в сп. „Мис“, „Да станеш третата вълна“ ("Becoming the Third Wave") (1992)."Becoming the Third Wave" by Rebecca Walker Тя пише:

Уокър се опитва да постанови, че феминизмът от третата вълна не е просто реакция, а движение само по себе си, защото феминистката кауза има още работа пред себе си. Терминът „междусекторност“ за описване на идеята, че жените изпитват „слоеве потисничество“, причинени например от пола, расата и класата, е въведен от Кимбърле Креншоу през 1989 г. и по време на третата вълна концепцията процъфтява.Evans, Elizabeth (2015). The Politics of Third Wave Feminisms: Neoliberalism, Intersectionality, and the State in Britain and the US. London: Palgrave Macmillan, с. 19

В допълнение, третата вълна на феминизма се проследява до появата на феминистката пънк субкултура riot grrrl в Олимпия, Вашингтон в началото на 1990-те г. Тъй като феминистките се появяват онлайн в края на 90-те и началото на 2000-те г. и достигат глобална аудитория с блогове и електронни списания, те разширяват целите си, като се съсредоточават върху премахването на стереотипите за ролята на пола и до разширяването на феминизма, за да включат жени с различна расова и културна идентичност.Brunell, Laura (2008). "Feminism Re-Imagined: The Third Wave" . Encyclopædia Britannica Book of the Year. Chicago: Encyclopædia Britannica, Inc.

История

Правата, придобити от феминистките от втората вълна, служат като основа за третата вълна. Успехите включват Раздел IXРаздел IX (на англ.Title IX) е забележителен федерален закон за гражданските права в Съединените щати, приет като част (Раздел IX) от измененията в областта на образованието от 1972 г. Той забранява дискриминацията, основана на пола, във всяко училище или друга образователна програма, която получава финансиране от федералното правителство .Това е обществен закон № 92‑318, 86 стат. 235 (23 юни 1972 г.), кодифициран в 20 U.S.C. §§ 1681–1688. (равен достъп до образование), публична дискусия относно злоупотребата и изнасилването на жени, достъпа до контрацепция и други репродуктивни услуги (включително легализирането на аборта), създаването и прилагането на политики за сексуален тормоз за жени на работно място, създаването на убежища срещу насилие срещу жени и деца у дома, услугите за грижите за деца, образователното финансиране за млади жени и програмите за изследвания на жените.

Цветнокожите феминистки като Глория Анзалдуа, бел хукс, Шери Морага, Одри Лорд, Максин Хонг Кингстън, Лесли Мармън Силко и членовете на Комбахи Ривър Кълектив се стремят да договорят пространство във феминистката мисъл за разглеждане на расата.Gillis, Stacy; Howie, Gillian; Munford, Rebecca (2007). Third Wave Feminism: A Critical Exploration (Revised ed.). Palgrave MacmillanHeywood, Leslie; Drake, Jennifer, eds. (1997) Моргани Анзалдуа публикуват антологията This Bridge Called My Back (1981), която заедно с All the Women Are White, All the Blacks Are Men, But Some of Us Are Brave (1982), редактирана от Акаша Глория Хъл, Патриша Бел-Скот и Барбара Смит твърдят, че втората вълна на феминизма се е фокусирала основно върху проблемите на белите жени. Акцентът върху пресечната точка между раса и пол става все по-видим.

В края на 1970-те и началото на 1980-те г. се раждат феминистките секс войни като реакция срещу радикалния феминизъм от втората вълна и неговите възгледи за сексуалността, противопоставяйки се с концепцията за „сексуална позитивност“ и възвестявайки третата вълна.Вж,:Duggan, Lisa; Hunter, Nan D. (1995). Sex wars: sexual dissent and political culture. New York: Routledge, Hansen, Karen Tranberg; Philipson, Ilene J. (1990). Women, class, and the feminist imagination: a socialist-feminist reader. Philadelphia: Temple University Press, Gerhard, Jane F. (2001). Desiring revolution: second-wave feminism and the rewriting of American sexual thought, 1920 to 1982. New York: Columbia University Press, Leidholdt, Dorchen; Raymond, Janice G (1990). The Sexual liberals and the attack on feminism. New York: Pergamon Press, Vance, Carole S (1989). Pleasure and Danger: Exploring Female Sexuality. Thorsons Publishers

Друг важен момент за началото на третата вълна е публикуването през 1990 г. на „Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността“ от Джудит Бътлър, което скоро се превръща в едно от най-влиятелните произведения на съвременната феминистка теория. В него Бътлър се аргументира срещу хомогенизиращите концепции за „жени“, които имат нормативен и изключващ ефект не само в социалния свят по-широко, но също така и във феминизма. Такъв е случаят не само с жените от расовата или работническата класа, но и с мъжествените, лесбийските или небинарните жени. Те очертават теорията си за пола като перформативност, която постулира, че полът работи чрез налагане на поредица от повторения на вербални и невербални действия, които генерират „илюзията“ за съгласувано и разбираемо полово изразяване и идентичност, които иначе са лишени от каквато и да е есенциална характеристика. И накрая, Бътлър развива твърдението, че няма естествен пол, но че онова, което наричаме така, винаги е вече културно медиирано и следователно неделимо от социалния пол. Тези възгледи са основополагащи за полето на Куиър теорията и изиграват основна роля в развитието на феминистките теории и практики от третата вълна.

Ранни години Анита Хил През 1991 г. американската адвокатка и университетска преподавателка Анита Хил, когато е питана, обвинява Кларънс Томас, афро-американски съдия, номиниран за Върховния съд на Съединените щати, в сексуален тормоз. Томас отрича обвиненията, като ги нарича „високотехнологичен линч“. След обширен дебат Сенатът на Съединените щати гласува с 52 срещу 48 в полза на Томас. В отговор сп „Мис“ публикува статия на Ребека Уокър, озаглавена „Да станеш третата вълна“, в която тя заявява: „Аз не съм феминистка след феминизма. Аз съм третата вълна“. Мнозина твърдят, че Томас трябва да бъде оправдан заради плановете си да създаде възможности за цветнокожите. Когато Уокър пита партньора си за мнението му и той казва същото, тя пита: „Кога прогресивните черни мъже ще дадат приоритет на моите права и благополучие?“ Тя иска расово равенство, но без да отхвърля жените.

През 1992 г., наречена „Годината на жената“, четири жени влизат в Сената на Съединените щати, за да се присъединят към двете други. На следващата година Кей Бейли Хътчисън печели специални избори, като броят на жените достига седем. 90-те години на XX век в САЩ виждат първата жена главен прокурор (Джанет Рено) и държавен секретар (Мадлин Олбрайт), втората жена във Върховния съд, Рут Бадер Гинсбърг, и първата първа дама на САЩ Хилари Клинтън, да имат независима политическа, правна и активистка кариера.

Riot grrrl

Появата на riot grrrl, феминистката пънк субкултура, в началото на 90-те години в Олимпия, Вашингтон, бележи началото на третата вълна на феминизма. Тройното "r" в grrrl има за цел да върне думата момиче (girl на английски) за жените. Алисън Пипмайер пише, че riot grrrl и бюлетинът Action Girl на Сара Дайър формулират стил, реторика и иконография за grrrl зиниЗинът (/ziːn/ ZEEN; съкращение от списание или фензин) е самостоятелно публикувано произведение с малък тираж на оригинални или присвоени текстове и изображения, обикновено възпроизвеждани чрез копирна машина. Зиновете са продукт на един човек или на много малка група и обикновено се фотокопират във физически разпечатки за разпространение., които идват да дефинират феминизма на третата вълна и които се фокусират върху гледната точка на подрастващите момичета.Starr, Chelsea (2000). "Adolescent girls and feminism", в Code, Lorraine (ed.). Encyclopedia of Feminist Theories. London and New York: Routledge, с. 3. . Базирано на хардкор пънк рока, движението създава зини и изкуство, говори за изнасилване, патриархат, сексуалност и овластяване на жените, подкрепя и организира жените в музиката. Недатиран флаер от турне на музикалната група Бикини Кил пита „Какво е Riot grrrl?“:

Riot grrrl се основава на философията „Направи си сам“ на пънк ценностите, възприемайки антикорпоративна позиция на самодостатъчност и разчитане на собствените сили. Техният акцент върху универсалната женска идентичност и сепаратизма често изглежда по-тясно свързан с втората вълна на феминизма.Rosenberg, Jessica and Gitana, Garofalo (Spring 1998). "Riot Grrrl: Revolutions from within", Signs, 23(3). Групите, свързани с движението, включват Братмобайл, Екскюз 17, Джак Оф Хил, Фри Китън, Хевънс ту Бетси, Хъги Беър, L7, Фифт Калъмн и Тим Дреш, а най-известната е Бикини Кил.

Културата Riot grrrl дава на хората пространството да предприемат промяна в макро, мезо и микромащаб. Както Кевин Дън обяснява:Използвайки „направи си сам“ етиката на пънка, за да осигури ресурси за индивидуално овластяване, Riot Grrrl насърчи жените да участват в множество места на съпротива. На макро ниво Riot Grrrls се съпротивляват на доминиращите конструкции на обществото за женственост. На мезониво те се съпротивляват на задушаването на половите роли в пънка. На микрониво те предизвикват полови конструкции в семействата си и сред връстниците си.Загиването на riot grrrl е свързано с комерсиализацията и погрешното представяне на посланието им, главно чрез медийно отразяване. В сп. „Билборд“ Дженифър Кейшин Армстронг заявява:

Ел Хънт от NME заявява: „Групите Riot grrrl като цяло бяха много фокусирани върху това да осигурят място за жените на концерти. Те разбираха колко е важно да се даде на жените платформа и глас да говорят срещу насилниците. За много млади жени и момичета, които вероятно изобщо не са следвали сцената на Riot grrrl, Спайс Гърлс внесоха този дух в мейнстрийма и го направиха достъпен.“

Цел

Вероятно най-голямото предизвикателство пред третата вълна на феминизма е, че придобивките на втората вълна на феминизма се приемат за даденост и значението на феминизма не се разбира. Баумгарднър и Ричардс (2000) пишат: „За всеки, роден след началото на 60-те години на XX век, присъствието на феминизма в живота ни се приема за даденост. За нашето поколение феминизмът е като флуорид. Едва забелязваме, че го имаме – той е просто във водата.“