Четвъртата вълна на феминизма представлява феминистко движение, възникнало в началото на 2010 г. То се фокусира върху овластяването на жените, използването на Интернет инструменти и междусекторността. Republished as / Движението търси по-голямо равенство между половете, с акцент върху свързаните с пола норми и маргинализацията на жените в обществото.

Четвъртата вълна се съсредоточава върху проблеми като сексуалното насилие, сексуалния тормоз, обективиацията на жените и сексизма на работното място. Интернет активизмът, включително кампании в социалните мрежи, е ключова характеристика на четвъртата вълна. Тя разширява фокуса си към други групи, включително хора, които са хомосексуални, транссексуални и цветнокожи, и се застъпва за тяхното повишено участие в обществото и властта. Тя също така се застъпва за равни доходи независимо от пола и оспорва традиционните полови роли, възприемани като потискащи. Освен това движението се обявява срещу сексуалното насилие, обективизирането, тормоза и основаното на пола насилие.

Някои идентифицират движението като реакция срещу постфеминизма, който предполага, че равенството между половете вече е постигнато. В този контекст движението възвръща някои идеи от втората вълна на феминизма, като например дискурса, като Марта Рамптън пише, че движението критикува „сексуалното насилие, изнасилването, насилието срещу жени, неравното заплащане, slut-shaming, натиска върху жените да се съобразяват с един единствен и нереалистичен вид на тялото“, и се застъпва за „увеличаване на представителството на жените в политиката и бизнеса“.

История и определение

Някои феминистки твърдят, че през 80-те години на 20 век консервативни фигури като Маргарет Тачър и Роналд Рейгън са оспорили успехите, постигнати от феминистките до този момент. В същото време феминистките в Северна Америка, Латинска Америка и Европа успяват в някои от целите си, включително създаването на държавни институции, които изрично насърчават правата на жените, или участието на феминистките в управлението; тези институции обаче също отслабват феминистките движения, като позволяват на Държавата да поеме изпълнението на феминистките цели.

Европейският и латиноамериканският феминизъм от третата вълна започва през 90-те години на 20 век, когато момичешкият феминизъм и консуматорският феминизъм започват да вървят към своя край и когато феминистките активистки отхвърлят Куиър теорията, поддържана от американските академици. Четвъртата вълна на феминизма се развива бавно глобално чрез медиите и Интернет. Вълната се появява с ново поколение жени, които до голяма степен не са информирани за предишните вълни чрез образованието си в гимназията, институциите и университета. Знанията за феминизма са придобити неофициално и се разработва виртуална академия, където феминистките научават, че „личното е политическо“; вълната не произлиза от структурирано феминистко обучение. Тя, подобно на други вълни преди нея, в този период не се отнася до съществуването на една идеология, образувание или колектив. Става въпрос за обединяване в колективни групи, за да работят заедно за постигане на обща цел за прекратяване на насилието срещу жени, за да им се даде възможност да поемат по пътищата, които желаят; става дума за взаимна ангажираност и подкрепа към другите жени.

Движението в Испания проследява своите корени до убийството на Ана Орантес, която на 17 декември 1997 г. е изгорена до смърт от съпруга си в къщата си в Гранада, защото е говорила публично по Канал Сур за това как я е малтретирал. Испанският феминизъм от ранната четвърта вълна използва телевизията и вестниците като основна социална мрежа. Смъртта на Орантес привлича националното внимание към домашното насилие срещу жените и води до промяна на политиката на Испанската радио и телевизионна корпорация (RTVE) относно това как станцията докладва за насилие, основано на пола. Подобни разговори има и в други телевизии и медии в цялата страна. Шеги за домашното насилие вече не се приемат по испанската телевизия. Журналисти от вестниците „Ел Мундо“, „Ел Паис“ и „ИнфоЛибре“ са сред първите участници в Испания в четвъртата вълна, използвайки позициите си в медиите, за да говорят по редица въпроси, предимно съсредоточени върху сексисткото насилие и неговото представяне в медиите. По-късно те продължават да говорят за проблемите с равностойното заплащане в Испания и насърчават пренасянето на активизма във виртуалните пространства.

Началото на това движение в този период се поставя в Латинска Америка и Полша. Част от това глобално желание за действие, особено в полския контекст, произлиза от Световната конференция за жените през 1995 г. в Пекин.

Социалните медии имат усилващ ефект, когато феминисткото движение от четвъртата вълна започва да нараства. Феминизмът от четвъртата вълна започна своя пик в Испания, Аржентина, Чили и Бразилия през 2018 г. в резултат на различни фактори, като жените са мобилизирани в голям мащаб, за да излязат на улицата. Тяхната мобилизация също поставя за първи път под въпрос легитимността на испанската съдебна система, докато в предишните вълни фокусът е повече върху политическото ръководство и актовете на законодателната власт. Вълната в Испания също е изправена пред голямо предизвикателство, включително появата на Вокс – крайнодясна политическа партия, която печели места в Андалусия. Вокс се противопоставя на Органичния закон за всеобхватните мерки за защита срещу насилието, основано на пола, и иска той да бъде отменен. В Аржентина пикът е около въпроса за правата на аборт, който вижда как хиляди жени със зелени шалове излизат по улиците.

В англосферен феминистки контекст (САЩ, Обединено кралство, Канада, Австралия, Нова Зеландия) журналистката Пития Пий аргументира съществуването на четвърта вълна още през 2005 г., за да се съсредоточи върху социалната справедливост и гражданските права,, а през 2011 г. Дженифър Баумгарднър датира началото на четвъртата вълна през 2008 г. Туитър, най-популярната социална мрежа сред възрастовата група от 18 до 29 г., е създадена през 2006 г., правейки феминизма по-достъпен и пораждайки „хаштаг феминизъм“.Bennett, Jessica (10 September 2014). "Behold the Power of #Hashtag Feminism ". Time

През 2013 г. сенаторът от Демократическата партия на щата Тексас Уенди Дейвис се опитва да предотврати приемането на законопроект против абортите. Други жени показват подкрепа, като се събират около Капитолия на щата Тексас, а тези, които не присъстват физически, използват хаштага #StandWithWendy („Подкрепям Уенди“На 25 юни 2013 г. Уенди Дейвис, сенаторка от Тексас, провежда 13-часов флибустер (политическа процедура, при която един или повече членове на законодателен орган удължават дебата по предложеното законодателство, така че да забавят или напълно да предотвратят решение), за да блокира законопроект 5 на Сената – мярка, която включва по-рестриктивни разпоредби за абортите за Тексас. Флибустерът изиграва роля за успеха на демократите в Сената за забавяне на приемането на законопроекта след крайния срок в полунощ за края на законодателната сесия, въпреки че в крайна сметка той е приет на втора сесия. Флибустерът привлича националното внимание на Дейвис, което води до спекулации за кандидатстване за губернатор на Тексас. Впоследствие тя се кандидатира за губернатор на Тексас през 2014 г., но е победена от кандидата на Републиканската партия Грег Абът. Източник„ Уикипедия на английски.). По подобен начин жените протестират срещу възприеманите сексистки въпроси (например фокусиране върху външния вид или любовния живот), често насочени към знаменитости, като туитват хаштага #askhermoreКампанията #AskHerMore вдъхновява хората да изтъкнат проявите на сексизъм и предлага начини за пренасочване към постиженията на жените. Със звезди като Рийз Уидърспун, Шонда Раймс, Глория Стайнем, Мария Шрайвър, Лиза Линг и Сандра Флук и отразяване от големи американски медии като Entertainment Tonight и в. МНю Йорк Таймс“, са ангажирани милиони в социалните медии. Източник .