Град Флоренция в Централна Италия е всеобщо призната като град на изкуството, с безценно наследство от архитектура, картини, скулптури, историческо и научно наследство, които формират тъканта на града като в пулсиращ широко разпрострял се музей.

Религиозна архитектура Католически църкви

Катедрала „Санта Мария дел Фиоре“ Това е катедралата на Флоренция и петата по големина църква в Европа.AA.VV., Guida all'Italia, Vol. 3, Oscar Mondadori, Verona 1971, с. 148. Дълга е 153 метра, докато основата на известния купол на Брунелески е широка 90 метра, и се вижда от цялата равнина на Флоренция до Монтемурло. Изцяло покрита с полихромен мрамор, тя е катедралата на Архиепископията на Флоренция, както и съкровищница от скъпоценни произведения на изкуството, включително най-големият цикъл от стенописи в света, който изцяло покрива вътрешната стена на купола. Тя е забележителна с кулата на Джото и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Брунелески. Той е двойночерупчест осемстенен купол без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело Буонароти използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата „Свети Петър“ в Рим.

Баптистерий „Сан Джовани“ Обичан, между другото, от Данте и Микеланджело Буонароти, той е великолепно декориран както отвън, така и отвътре; украсен от най-добрите градски работници, той е известен преди всичко с мозайките на купола и с „Райските двери“ от Лоренцо Гиберти. Неговите три врати са украсени с бронзови релефи от Андреа Пизано и Лоренцо Гиберти. Мистериозният исторически произход на паметника и множеството събития, на които е бил театър, увеличават загадъчната му история.

Санта Мария Новела Тя е една от най-важните манастирски църкви в града и стои на едноименния площад. Принадлежала е на доминиканските отци и пази безценни произведения на изкуството, като стенописи от Чимабуе, Мазачо, Доменико Гирландайо и Филипино Липи. Горната част на фасадата и порталът са шедьоври на хармонията и разума – дело на Леон Батиста Алберти. Строена е след 1278 г. Фасадата, облицована с черен и бял мрамор, е в типичния флорентински стил (арх. Алберти, 1456 – 1470).

Санта Кроче Това е една от най-големите църкви, в която служат францисканците (на итал. Ordine dei frati minori), както и едно от най-големите постижения на готиката в Италия, но също и на ренесансовата архитектура с хармоничния параклис Паци от Брунелески. Вече сцена на известни погребения, през XIX век той се превръща в Храма на италианската слава като пантеон на великите италиански знаменитости като Микеланджело Буонароти, Галилео Галилей, Николо Макиавели, Луиджи Керубини, Джоакино Росини, Уго Фосколо, Гулиелмо Маркони, Енрико Ферми и много други.

Сан Лоренцо От първите династични успехи до изчезването на рода, това е църквата на Медичите, които постоянно я украсяват с шедьоври от най-добрите флорентински архитекти, художници и скулптори (включително Филипо Брунелески, Донатело и Микеланджело Буонароти). Частта от Параклиса на принцовете съхранява погребенията на почти всички членове на семейството. Намира се близо до Галерия Уфици. Построена е от Медичите през XV век. Семейната им гробница е дело на Микеланджело (1521 – 1534) с едни от неговите най-прочути скулптури.

Санто Спирито Разположена в квартал Олтрарно, базиликата е последната творба и най-пълният пример за логичната и рационална архитектура на Филипо Брунелески. Завършена след смъртта му, тя е поразителна с кристалната си хармония в комбинацията от открити пространства и пълни обеми, наводнени с естествена светлина. Вътре има, сред многото произведения на изкуството, разпятие – дело на Микеланджело.

Орсанмикеле Солидна творба от XIV век, църквата има любопитна форма на паралелепипед на три етажа, поради факта, че в древността е била лоджия за продажба и съхранение на зърно. Станала църква на Флорентинските гилдии, в нейните четиринадесет външни ниши градските гилдии са се състезавали да ги украсяват със статуята на своя светец-покровител.

Сантисима Анунциата Това е Марианското светилище във Флоренция, дом-майка на Сервитския орден. Църквата, много скъпа за флорентинците, е претъпкана с важни произведения на изкуството от XIV до XIX век и се намира на едноименния площад, който с лоджията пред главните сгради, гледаща към него, е сред първите примери за градско планиране в Европа.

Онисанти Това е църквата на семейството на флорентинеца Америго Веспучи. Нейният хармоничен външен вид, с фасадата, доминираща над площада, с нейния бароков стил, смекчен по строгост, е резултат от трудно сливане на интервенции, извършени в продължение на повече от шест века. Важна е „Тайната вечеря“ на Доменико Гирландайо.

Санта Мария дел Кармине Базиликата е известна в целия свят с абсолютния шедьовър на параклиса Бранкачи с фрески от Мазачо и Мазолино да Паникале, където за първи път се проявява ясно откъсване от късноготическата школа в живописта, с изцяло нов език: Ренесанс.

Санта Тринитà Основана от бенедектинската Комгрегация на валомброзаните, това е първата готическа църква във Флоренция, с параклиса Строци – днес сакристия, проектиран от Лоренцо Гиберти и Филипо Брунелески. В аурата на тихата духовност, която все още предава днес, е лесно да бъдеш поразен от шедьовъра на Доменико Гирландайо – стенописите на Капела Сасети. Фасадата от XVI век е създадена от Бернардо Буонталенти – автор и на монументалния олтар, който по-късно е премахнат по време на реставрациите от XIX век.

Сан Марко и нейния манастир Базиликата, реновирана за сметка на Медичите в съответствие с най-модерните стандарти за функционалност, е много важен център на доминиканската култура, с фигурите на Антонино Пиероци, Беато Анджелико (който стенописва манастира с изключително майсторство) и преди всичко Фра Джироламо Савонарола.

Бадия Фиорентина Разположено в сърцето на древния град пред Националния музей Барджело, това е първото абатство в града. През вековете претърпява много трансформации, с работата на художници като Арнолфо ди Камбио, Джорджо Вазари, Брондзино, Джан Доменико Ферети. Тук, според това, което Данте Алигиери пише в Нов живот, той вижда Беатриче Портинари за първи път по време на литургия. По-късно Бокачо провежда известните четения на Божествената комедия в тази църква.

Санти Микеле е Гаетано Намира се на пл. „Антинори“ в продължение на ул. „Де Торнабуони“, и е максимален израз на трезвия и елегантен флорентински барок, период от художествената история на града, често малко известен на широката публика, който се изразява тук във всички неговото тържествено спокойствие.

Сан Миниато ал Монте Базиликата се намира на едно от най-високите места във Флоренция и със своите 800-годишна история е един от най-добрите примери за флорентински романски стил. В съседната сграда продължава вековната духовна традиция, оживявана от бенедиктинска общност.

Флорентински чертог Поръчан от богатия Николо Ачаюоли през 1314 г., той стои сам на хълм близо до Галуцо, южно от града. Богат на произведения на изкуството, включително стенописи на Понтормо, той има такава рационална композиция на различните зали, че вдъхновява известния модерен архитект Льо Корбюзие в разработването на функционален жилищен модел.

Православни църкви Руска православна църква „Рождество Христово“ Разположена в квартал, формиран между 19 и 20 век, тя обобщава в своята екзотична форма архитектурните преживявания, извършени в Русия през втората половина на 19 век, характеризиращи се с приказен монтаж на различни елементи, към които много декоративни и колористични екстравагантности допринасят за интериора.

Синагоги Голям израелитски храм Синагогата на Флоренция е построена през втората половина на XIX век и със своята архитектура, големите зелени куполи и екзотичната градина, която я заобикаля, напомня на далечна ориенталска атмосфера и също така помещава музей.

Монументални гробища Гробище Треспиано Отчасти монументално, то е едно от най-големите в Италия и в него има специална автобусна линия. Там са погребани братята Росели, Джузепе Поджи, Спартако Лаванини и Луиджи Далапикола.

Гробище „Свети двери“ (Чимитеро деле Понте Санте) Издига се в рамките на стените около базиликата „Сан Миниато ал Монте“. Там са погребани Карло Колоди, Енрико Ковери, Васко Пратолини, Марио Чеки Гори, Джовани Спадолини, Феличе Льо Моние, Чиро Меноти.

Английско гробище (Чимитеро дели инглези) Намира се на пиацале „Донатело“ покрай големите алеи на Чирконвалационе (околовръстни алеи). Построено е около 1827 г. и там са погребани, наред с други, Елизабет Барет Браунинг, Артър Хю Клъф, Джован Пиетро Вийо и Беатрис Шекспир.

Лаврово гробище (Чимитеро дели Алори) Разположено в района Галуцо, в него са погребани Ориана Фалачи, Арнолд Бьоклин, Фредерик Стиберт и Леонардо Савиоли.

Базиликата Санта Кроче съхранява много гробници и кенотафи на велики фигури от италианската история като Микеланджело Буонароти, Николо Макиавели, Енрико Ферми, Галилео Галилей, Уго Фосколо, Гулиелмо Маркони, Луиджи Керубини, Леон Батиста Алберти, Виторио Алфиери, Джоакино Росини, Лоренцо Гиберти, Лоренцо Бартолини, Пиер Антонио Микели, Бартоломео Кристофори, Джовани Джентиле и много други.

Градска архитектура Дворци Палацо Векио Той се намира на Пиаца дела Синьория и е седалище на градската община, след като е бил седалище на италианския парламент, когато Флоренция е столица на Кралство Италия. В него политическата съдба на града се решава от Републиката до херцогството на Козимо I де Медичи, който го превръща в частна резиденция. Музеят на двореца пази произведения на Донатело, Аньоло Брондзино, Микеланджело Буонароти и Джорджо Вазари, наред с други. Палацо Векио (1298 – 1314) е построен в готически стил. В периода 1550 – 1565 г. е превърнат в сграда на правителството и официална резиденция на Медичите. Пред него стои копие на скулптурата „Давид“ на Микеланджело. Пред него е Лоджия дей Ланци (1376 – 1382). Това е едно от местата, където е сниман филмът „Ханибал“, в който Антъни Хопкинс се превъплъщава в гениалния изкуствовед и сериен убиец Ханибал Лектър.

Палацо Медичи Рикарди Намира се в това, което поради своята ширина се е наричало ул. „Ларга“ – днешна ул. „Кавур“, и е седалище на провинция Флоренция. Той е седалището на Медичите до средата на XVI век. Шедьовър на градската ренесансова архитектура, той съхранява шедьовъра на Параклиса на влъхвите от Беноцо Гоцоли, пълен с портрети на Медичите и личностите на тяхното време. Проектът на фасадата му принадлежи на Микеланджело. Понастоящем е музей на изкуството.

Палацо Пити Построен е през XVI век и е използван по времето на Савоя, по време на периода на Флоренция като столица на Италия. Свързан с Градина „Боболи“, през вековете той непрекъснато е обогатяван и разширяван, за да се превърне в един от най-важните художествени комплекси в града, приютяващ осем богати и важни музея: Палатинската галерия, Монументалните апартаменти, Музеят на среброто, Галерията на модерното изкуство, Галерията на костюмите, Музеят на историческите седани, Музеят на порцелана и Музеят на каретите.

Палацо Ручелай Той е шедьовър на флорентинската архитектура от XVвек. Проектиран е от Леон Батиста Алберти, който прилага на практика своите теоретични постулати от De re aedificaria .

Палацо Строци Намира се приблизително по средата на сегашната улица „Де Торнабуони“. Смята се за един от най-пълните примери на флорентинската градска архитектура от епохата на Ренесанса, със строгото си величие, придадено от значителните му размери и използването на наклонена рустика.

Палацо Даванцати Разположена на улица „Порта Роса“ , той е рядък пример за къща от XIV век, внимателно реставрирана в началото на XX век от търговеца на антики Елия Волпи. Днес е обществен музей. Сред най-ценните помещения са дворът, където са били завързвани конете, и стаята с фрески на придворни сцени.

Палацо Антинори